Някои идеи за образованието

Имам удоволствието да общувам с един образ, наречен Мартин. Този човек има някои идеи относно българската образователна система. Ще се опитам да ги представя тук, по възможност систематизирано по спомени в негово отсъствие.

Образованието е една система, която от началото се опитва да ни наложи едни рамки, ограничения, структури, клетки, все едни неприятни неща.Класът е пример за нещо такова. Ти си част от тази единица, наречена клас, още откакто си стъпил в 1 а, или б, или някоя друга буквичка клас. От това ще се обуславя поведението и контактите ти. Тоест повече ще контактуваш с представителите на тази клеткобуквичка, от която си и ти, отколкото с другите. А нека сме ческтни, под този общ знаменател попадат какви ли не персонажи.

Едно малко лирично отклонение тук, за мен доста от нещата, които предлага първи клас още тогава бяха дразнещи, като например една задама да си опишем дневния режим, може пък аз да не обичам да следвам дневен режим, или пък да не искам да казвам на хората в колко часа и по колко минути правя гимнастика или си играя с колички. Или пък друго безсмислено упражнение, да напиша имената, възрастта и местоработата на родителите си, все едно трябва да им съставям досие. Моите родители може пък да са агенти на нечие чуждо разузнаване и да не искам да разкривам информация за тях пред даскалицата от 1 клас.

Край с лиричното отклонение, Мартин смята, че класовете трябва да бъдат разбити, предметите да се изучават напълно независимо, да има подобна на системата ЕСНТК от висшите училища, всеки предмет да носи определена тежест и за да се завърши среднообразователния курс, без дори и да е дефиниран точен срок в години, да трябва да са натрупани определен брой кредити, тоест предмети, като накрая дипломата да носи информация за изучаваните предмети и за успеха по тях. Като стана дума за успеха, неговото мнение е също, че шестобалната система за оценяване с оценки от 2 до 6 не е правилна, оценките би трябвало да са или по-малко на брой, или много повече, но не сегашния брой. Съответната тежест за дипломиране може да се натрупа за брой години, който да не е фиксиран, 9, 10, 11, 12, 13, в зависимост от това колко и какви предмети ученикът реши да вмести.

Също, дисциплините трябва да се водят от няколко преподавателя и ученикът да решава чии курсове да посети, като учителите с най-малка посещаемост да бъдат отстранявани от системата. За да се пресече възможността най-търсеният даскал да е този, който пише най-добрите оценки, независима комисия да проверява качеството на курса, като изпитва произволно избрана извадка от подготвяните при него ученици.

Така трябва да бъде, вместо целия клас за ръчичка при един строго определен даскал. Така също ще знаеш, че химиците ще се засичат с химици, художници с художници, математици с математици, музиканти с музиканти. Забележете, не става дума за шаблони от типа на "единия е физик, другия е музикант, нямат засечки". Това кой на какви предмети ще отива се диктува единствено от интереси, като предметите биха изисквали и успех от други, изучавани по-рано дисциплини, за да не попадне внезапно някой, който си няма понятие примерно от държане на молив в курс по напреднал живопис, или пък в курс по физика някой, който няма интерес от математика. Ще посещаваш такива дисциплини, каквито са ти интересни на теб, а не каквито се спускат отгоре по някаква програма. Извън образователната сфера, когато се наложи да се срещнеш с бизнеса при търсене на професионална реализация, кандидат-работодателите ще се интересуват от определени неща, страничните няма да ги касаят, например ако си търсите работа за преводач никой няма да се интересува до колко разбирате от биология, освен естествено ако няма да превеждате текстове, които са насочени към тази наука.

Трябва да има колкото се може по-малко разделение, колкото е възможно повече гъвкавост. Освен с делението на класове, може би трябва да се скъса и с делението на години, например ако смяташ, че искаш по-рано да отметнеш географията, защо да не я изучаваш заедно с по-големите от теб на години, стига изискванията за изучавани преди това предмети да са покрити. Трябва също да се премахнат специалностите като нещо, определено отгоре, с избора на курсове, които ще посещаваш, сам определяш специалността си. Ненужни са и преобладаващо еднополовите училища. Училищата трябва да са по-малко на брой, но всички да предлагат обучение по пълен набор дисциплини, за да не се окаже в един момент, че училището, в което си попаднал да не ти предлага някои дисциплини.

Като за нещо обобщаващо на тези идеи, но не съвсем, ми беше хрумнала следната формулировка "Да се академизира, или университетизира (оплете ми се езика докато го кажа) средното образование, с други думи да прилича повече на висшето". Като още едно леко отклонение, може и преди да съм споменавал, това е мнение както мое, така и на Мартин, в курса по литература трябва да има повече научна фантастика, по-малко класика, както чуждестранна, така и родна пък не ми пука колко са велики Вазов и Ботев, може да смятате, че е лично мнение, но най-качествената и поучителна литература е научната фантастика, а освен това трябва да се изучава поне по едно актуално произведение всяка година, най-много на 1-2 години. Учениците не четат в свободното си време, казвате, ако им предложите да четат нещо актуално биха могли примерно да искат, а езикът на класиците често е непонятен в съвремието, а освен това и езиковите норми са различни. Да кажем Любен Каравелов (нищо лично против конкретния автор, след 3 години инженерно образование почти съм забравил средния курс по литература, смятайте колко полза е имало от него) се струва твърде сух на учениците, а е излезнал наскоро Хари Потър, защо пък да не се преподава това? Близкото минало също роди големи класики, като "Властелинът на пръстените", не знам тази книга да е попаднала в някой план по литература. Дори "Здрач", защо пък учениците да не се запознаят и с това? Защо изобщо в курса по литература трябва да преобладава схващането, че всичко, което е избрано да се преподава, да е някакво велико и с голяма художествена и културна стойност, защо да не може, стига да бъде обосновано, да бъде оплют или възхвален, както Шекспир, така и Стефани Майер. Едно нещо, което много ми хареса в преподавателката ми по литература беше следното, "ако щете в съчинението-разсъждение защитавате идеята, че хъшовете са мизерници, страхливци, предатели, но го защитете и го обосновете", защо това да не се простре и върху произведенията и върху авторите?

Всичко това бяха едни оптимистични идеи, до колко правилни и не, нека решава бъдещето и историята, но пред практическото им осъществяване ще има твърде много пречки.