Политика антицензура

Предупреждавам тези, които възнамеряват да четат, провеждам политика на нулева толерантност срещу цензурата, тук се използва лош език и не се трият коментари

ЪПДЕЙТ промяна в политиката, ще се трият коментари, които съдържат данни за ваши контакти с оглед сигурността на тези контакти, препоръчвам ако имате нещо съществено да казвате, да не пишете дълъг пост, който да съдържа или да завършва на ваш скайп, имейл, имена, адрес, телефон, ЕГН и подобни, пишете дългия пост със съществената информация, която желаете да споделите, а ваши контакти, ако искате да се свържа с вас, оставете в друг пост, който ще изтрия след като се свържа с вас. Имам известна загриженост за сигурността на личните ви данни, в случай че това противоречи на политиката на нулева толерантност към цензурата и свободата на словото е по-важна ще се вслушам и ще прекратя триенето на коментари, съдържащи ваши контакти. Изтрити коментари, съдържащи контакти до момента: 5

вторник, 27 септември 2011 г.

Някои идеи за образованието

Имам удоволствието да общувам с един образ, наречен Мартин. Този човек има някои идеи относно българската образователна система. Ще се опитам да ги представя тук, по възможност систематизирано по спомени в негово отсъствие.

Образованието е една система, която от началото се опитва да ни наложи едни рамки, ограничения, структури, клетки, все едни неприятни неща.Класът е пример за нещо такова. Ти си част от тази единица, наречена клас, още откакто си стъпил в 1 а, или б, или някоя друга буквичка клас. От това ще се обуславя поведението и контактите ти. Тоест повече ще контактуваш с представителите на тази клеткобуквичка, от която си и ти, отколкото с другите. А нека сме ческтни, под този общ знаменател попадат какви ли не персонажи.

Едно малко лирично отклонение тук, за мен доста от нещата, които предлага първи клас още тогава бяха дразнещи, като например една задама да си опишем дневния режим, може пък аз да не обичам да следвам дневен режим, или пък да не искам да казвам на хората в колко часа и по колко минути правя гимнастика или си играя с колички. Или пък друго безсмислено упражнение, да напиша имената, възрастта и местоработата на родителите си, все едно трябва да им съставям досие. Моите родители може пък да са агенти на нечие чуждо разузнаване и да не искам да разкривам информация за тях пред даскалицата от 1 клас.

Край с лиричното отклонение, Мартин смята, че класовете трябва да бъдат разбити, предметите да се изучават напълно независимо, да има подобна на системата ЕСНТК от висшите училища, всеки предмет да носи определена тежест и за да се завърши среднообразователния курс, без дори и да е дефиниран точен срок в години, да трябва да са натрупани определен брой кредити, тоест предмети, като накрая дипломата да носи информация за изучаваните предмети и за успеха по тях. Като стана дума за успеха, неговото мнение е също, че шестобалната система за оценяване с оценки от 2 до 6 не е правилна, оценките би трябвало да са или по-малко на брой, или много повече, но не сегашния брой. Съответната тежест за дипломиране може да се натрупа за брой години, който да не е фиксиран, 9, 10, 11, 12, 13, в зависимост от това колко и какви предмети ученикът реши да вмести.

Също, дисциплините трябва да се водят от няколко преподавателя и ученикът да решава чии курсове да посети, като учителите с най-малка посещаемост да бъдат отстранявани от системата. За да се пресече възможността най-търсеният даскал да е този, който пише най-добрите оценки, независима комисия да проверява качеството на курса, като изпитва произволно избрана извадка от подготвяните при него ученици.

Така трябва да бъде, вместо целия клас за ръчичка при един строго определен даскал. Така също ще знаеш, че химиците ще се засичат с химици, художници с художници, математици с математици, музиканти с музиканти. Забележете, не става дума за шаблони от типа на "единия е физик, другия е музикант, нямат засечки". Това кой на какви предмети ще отива се диктува единствено от интереси, като предметите биха изисквали и успех от други, изучавани по-рано дисциплини, за да не попадне внезапно някой, който си няма понятие примерно от държане на молив в курс по напреднал живопис, или пък в курс по физика някой, който няма интерес от математика. Ще посещаваш такива дисциплини, каквито са ти интересни на теб, а не каквито се спускат отгоре по някаква програма. Извън образователната сфера, когато се наложи да се срещнеш с бизнеса при търсене на професионална реализация, кандидат-работодателите ще се интересуват от определени неща, страничните няма да ги касаят, например ако си търсите работа за преводач никой няма да се интересува до колко разбирате от биология, освен естествено ако няма да превеждате текстове, които са насочени към тази наука.

Трябва да има колкото се може по-малко разделение, колкото е възможно повече гъвкавост. Освен с делението на класове, може би трябва да се скъса и с делението на години, например ако смяташ, че искаш по-рано да отметнеш географията, защо да не я изучаваш заедно с по-големите от теб на години, стига изискванията за изучавани преди това предмети да са покрити. Трябва също да се премахнат специалностите като нещо, определено отгоре, с избора на курсове, които ще посещаваш, сам определяш специалността си. Ненужни са и преобладаващо еднополовите училища. Училищата трябва да са по-малко на брой, но всички да предлагат обучение по пълен набор дисциплини, за да не се окаже в един момент, че училището, в което си попаднал да не ти предлага някои дисциплини.

Като за нещо обобщаващо на тези идеи, но не съвсем, ми беше хрумнала следната формулировка "Да се академизира, или университетизира (оплете ми се езика докато го кажа) средното образование, с други думи да прилича повече на висшето". Като още едно леко отклонение, може и преди да съм споменавал, това е мнение както мое, така и на Мартин, в курса по литература трябва да има повече научна фантастика, по-малко класика, както чуждестранна, така и родна пък не ми пука колко са велики Вазов и Ботев, може да смятате, че е лично мнение, но най-качествената и поучителна литература е научната фантастика, а освен това трябва да се изучава поне по едно актуално произведение всяка година, най-много на 1-2 години. Учениците не четат в свободното си време, казвате, ако им предложите да четат нещо актуално биха могли примерно да искат, а езикът на класиците често е непонятен в съвремието, а освен това и езиковите норми са различни. Да кажем Любен Каравелов (нищо лично против конкретния автор, след 3 години инженерно образование почти съм забравил средния курс по литература, смятайте колко полза е имало от него) се струва твърде сух на учениците, а е излезнал наскоро Хари Потър, защо пък да не се преподава това? Близкото минало също роди големи класики, като "Властелинът на пръстените", не знам тази книга да е попаднала в някой план по литература. Дори "Здрач", защо пък учениците да не се запознаят и с това? Защо изобщо в курса по литература трябва да преобладава схващането, че всичко, което е избрано да се преподава, да е някакво велико и с голяма художествена и културна стойност, защо да не може, стига да бъде обосновано, да бъде оплют или възхвален, както Шекспир, така и Стефани Майер. Едно нещо, което много ми хареса в преподавателката ми по литература беше следното, "ако щете в съчинението-разсъждение защитавате идеята, че хъшовете са мизерници, страхливци, предатели, но го защитете и го обосновете", защо това да не се простре и върху произведенията и върху авторите?

Всичко това бяха едни оптимистични идеи, до колко правилни и не, нека решава бъдещето и историята, но пред практическото им осъществяване ще има твърде много пречки.

4 коментара:

  1. ейй, браво пич! Не съм сигурен, може и да не съм ти първия човек който ти пише коментар, но блога ти е готин, готини идей готин изглед, похвално, искам и аз да направя такова нещо!
    Браво, продължавай в същия дух, браво!

    ОтговорИзтриване
  2. Напълно вярно за научната фантастика, както и за съвременната литература като цяло. Класическите автори са по-скоро интересни от историческа и литературно-историческа гледна точка, и всъщност голяма част от типичните за програмата в родните училища произведения принадлежат по-скоро към областта на националната история. Всъщност, може би не е лошо да има няколко различни (но и свързани) предмети/области:
    1. История (антропология, праистория, ..., докато се стигне до обща съвременна история и до - ами закъде без нея? световна, национална, регионална икономическа/стопанска история - все пак само политиците преживяват (ужким) от политика).
    2. Литература, общество и история (на моменти повече от едното, на моменти - от другото) - Каравелов е там, Захарий Стоянов е там с неговите Записки по българските въстания, Ботев е там, Вазов на 2/3 е там, Вапцаров, Смирненски на 1/2 или 2/3, и много други родни автори - задължително и от социалистическите времена!; трябва да са включени и множество чуждестранни автори (иначе няма никаква "широка обща култура" да се получи), по възможност разпределени хомогенно географски и национално (а не да изхвърлят от програмата примерно руските и съветски автори, или да подминават "Изкуството на Войната" на Сън Цу).
    3. Фантастична литература и научна фантастика - като се почне от приказки и легенди, мине се през приключенски романи, и се стигне до Sci-Fi и Хари Потър и еди-кое-си.
    4. "Художествена" литература (всичко останало - вкл. жанрове като криминални романи, символистична поезия, любовна лирика и проза, и т.н.)

    Когато има нелоши филмирани варианти, или просто филмът/сериалът е преди книгите - ако такива въобще има издадени (Stargate, V/Visitors, The Forbin Project, Futurama) - да се "ползват" и те, все пак в 21-ви век си е нормално освен писмено слово да има и аудио- и видеозаписано такова. Колкото и да им е некомфортно на някои литератори-технофоби.

    Със сигурност може да се направи някаква интересна и вълнуваща комбинация от типичната школска литература и всичко останало. Вярно, обемът май ще набъбне, но ако се съкрати предъвкването на Илиада-та, По жътва, и подобни И се дават задачи за домашно четене през почивни дни и ваканции, с последвали дискусии в "клас", вероятно е възможно откъм време. И да не забравяме - освен да се чете, трябва и да (пробва) да се пише! Поне 20% от оценката на учениците трябва да се дава за разкази, стихове, кратки повести, а защо не и пиеси и късометражни сценарии, написани от самите тях (къде поотделно, къде в групи и клубове по интереси - който иска научна фантастика, който иска психотрилър, в по-горните класове не бяхме малки вече). Тези неща не могат да се наизустят, не са колосално безполезни за умственото и физическо развитие като дълго 5+ страници литературно-интерпретативно съчинение, и най-вече са форма на (полу-)самостоятелна мисъл.

    ОтговорИзтриване
  3. Почти целия блог ти изчетох. Имал ли си усещането, когато научиш нещо, че просто винаги си го знаел и е било част от тебе, но просто сега изплува на повърхността. Доста от нещата, които казваш, споделяш и каквото там правиш (мислиш най-малко) съм съгласен с тях или са част от моите виждания за стереотипи, рамки, релси и предначертаване, и тем подобни.... Просто ме мързи да пиша много много, но продължавай в същия дух, рано или късно подобни идеи може и да назреят до положение, в което биха видели бял свят(най-малко си спомни какво казваш по-горе - физици при физици, музиканти при музиканти, идеи при идеи, сега е хубаво с този нет...), 20 години след края на "соца" нашето поколение хваща утайката на единия строй и зародиша на новия, който не е ясно какво ще излезе, но плодовете("плодовете е положителен герой, докато са негативи не се брои") каквито и да са няма да са за нас. Чалга културата и недоимъка - ръка за ръка, всеки иска бързото и лесното, от там е и злоупотребата с власт и какво ли още не, дори и даскалското безразличие към учениците - идвам вече към тема образование. Мартин и ти хубаво я мислите, но така няма да стане, доста си интелигентен и начетен или умен, но свободната воля, да избираш и да се учиш и такива неща, незнам как ще се вържат с първолаци 25-30 кг и да ходят от кабинет в кабинет. Може би това може да стане с ученици след седми клас или шести, но според мен просто трябва да ги накараш да учат поне докато малко поотраснат. Иначе супер звучи, да има конкуренция, съзтезания, екипи, задания и най-различни неща свързани с обучението, което да го правят интерсно, да натоварва и индивидуално, и екипно, и най-вече да кара индивида -да мисли, да търси, а не да зубри уроци които ще забрави след 2 дни. Поздрави!

    ОтговорИзтриване
  4. Надявам се тия неща да видят бял свят, най-малкото, ето ги тук, ще продължавам да разпространявам. А иначе ако единственият проблем е учениците да не ходят от кабинет на кабинет, аз крачейки преодолявам половин София, просто трябва да имаме ученици, които могат да си служат с крачетата, може би би било по-лесно ако не носят собственото си тегло в раници на гърба. Ще забележиш, че колкото повече порастваш, толкова по-малко неща носиш в даскало, докато в университета в последните години се носиш с лист и химикал в добрия случай. А пък ходенето е полезно за човека

    ОтговорИзтриване