Политика антицензура

Предупреждавам тези, които възнамеряват да четат, провеждам политика на нулева толерантност срещу цензурата, тук се използва лош език и не се трият коментари

ЪПДЕЙТ промяна в политиката, ще се трият коментари, които съдържат данни за ваши контакти с оглед сигурността на тези контакти, препоръчвам ако имате нещо съществено да казвате, да не пишете дълъг пост, който да съдържа или да завършва на ваш скайп, имейл, имена, адрес, телефон, ЕГН и подобни, пишете дългия пост със съществената информация, която желаете да споделите, а ваши контакти, ако искате да се свържа с вас, оставете в друг пост, който ще изтрия след като се свържа с вас. Имам известна загриженост за сигурността на личните ви данни, в случай че това противоречи на политиката на нулева толерантност към цензурата и свободата на словото е по-важна ще се вслушам и ще прекратя триенето на коментари, съдържащи ваши контакти. Изтрити коментари, съдържащи контакти до момента: 5

понеделник, 12 август 2013 г.

Where is your god now

Losing my religion

Не са тайна моите атеистични убеждения, даже ако трябва да съм точен, аз не само съм атеист (липсва ми вяра или убеждение, че съществуват каквито и да е богове), ами съм и антитеист (на мнение съм, вярвам, или имам убеждението, че богове не съществуват, противоречат на логиката, здравия разум и на всичко, което знаем за вселената). Вчера се подложих на това да посетя проповед в протестантска църква. Не почувствах уви божията сила и божието присъствие, както може би се надяват много вярващи, просто защото няма какво да почувствам. Интересно, стола, на който седях почувствах, възприемам светлина, чувам звуци, усещам вкус, долавям миризми, всичките ми сетива и възприятия са в изправност, не знам защо продължавам да не успявам да възприема всевишния творец на всичко, който би трябвало да е навсякъде около нас.

Причината някои от вас я знаят, бог няма, на останалите се надявам, че ви предстои да я откриете.

Тъй като вярващите са свикнали да гледат света през библейски очила


, те често са свикнали да виждат света черно-бял. Тоест делят го на черно и бяло, добро и лошо, господ и дявол. Междинни положения, сиво и шарено при тях няма, всичко е или черно или бяло.

Нека разиграем един хипотетичен сценарий с цел изпитване на вярата на вярващите. Един човек лежи в болница в непробудна кома от 5 или 10 или колкото искате години. Това не е хипотетична ситуация, по света има доста такива хора и в този момент. Пациентът отдавна не показва признаци, че може да се подобри и да се събуди, изгледите за възстановяване са никакви. Идва един хубав ден, в който екипът лекуващи лекари събира роднините на лежащия в кома и излизат пред тях със становище, че борбата за поддържане на живота на пациента е безсмислена, шансове за подобряване на състоянието няма и препоръчват изключване на животоподдържащите системи. Някои веднага биха се нахвърлили на тях, че предлагат убийство, прекратяване на човешки живот. Ето това са сложни теми, сиви теми, за чието съществуване вярващите отказват да признаят. Замисляли ли сте се вие, представяли ли сте си, че сте в положението или на роднините, които трябва да вземат решението да поддържат един труп жив, докато не умре, или да прекъснат живота и с това надеждата, която може да чака зад ъгъла? Или пък в положението на този на леглото? Какво бихте искали да се случи с вас, ако вие сте в такова положение? Вярващите имат тук няколко проблеми, сред които вярата във вечен задгробен живот и пренасящите се в него във вечността последствия от действията и взетите решения в този, а също и вярата във висш план. Те вярват, че душата на този, който е в кома, може да се мъчи вечно в огньовете на ада, ако не е била спасена, докато е бил в будно състояние, както и че убийството е грях, за който роднините и лекарите също биха горяли вечно в ада. Аз, той като съм свободен от вярата в задгробен живот, съм на ясно в следното, разполагам с един живот, който трябва да използвам, за да чуя, видя, изпитам, направя и оставя след себе си колкото е възможно повече, защото друг шанс да бъда в състоянието жив няма да имам. За много вярващи това е една съвсем чужда перспектива върху живота, те твърдят, че атеистите са нещастни и не ценят живота, всъщност тази перспектива кара човек да се замисля повече за стойността и уникалността на живота. Същевременно знам, че моята заинтересованост и загриженост за неща се простира до там, до където аз съм жив, а даже по-конкретно, докато съм в будно състояние. Аз съм се замислял. В положението на роднините и близките съм предубеден, бих направил всичко възможно да задържа изпадналия в кома в живо състояние, докато това не се окаже само удължаване на мъките на лежащия в името на собствения ми егоизъм. По-особеното е ако аз съм този, който се намира в състояние на непробудна кома. Претърпявал съм трудова злополука, която при няколко сантиметри по-встрани или по-навътре е можела да ме обезобрази (или поне да има по-видими последствия от чертата, по която не никне коса), да ме остави инвалид, или да ме прати в състояние на кома. Колкото и да съм се шегувал с твърдоглавието си, непоклатимостта и издържливостта на черепа си, с безсмъртието си дори (след многократни опити всъщност на някои богове да запратят тежки и твърди предмети към главата ми или иначе да ме очистят), до сега на планетата не е стъпвал безсмъртен, колкото и на вярващите да им се иска. Живеем в опасен свят и е възможно с моето безразсъдство или поради някаква злополука да изпадна в кома. При това положение аз от близките си бих искал да вземат под внимание преценката на лекарите (в случая предполагам най-високото качество на медицинското обслужване и подготовката на професионалистите). Не бих искал да изкарам 30 години в състояние на зеленчук, само за да умра някой ден от само себе си, докато хората са се надявали напразно, че може да се събудя. Кой би искал да причини 30 години напразни надежди на хората? Има го и момента, че ако примерно се събудя след 20 години, аз вече няма да съм в 20-те си, ще съм близо до удвояване на възрастта си, докато съм спал. Аз по принцип съм казвал, че искам да се събудя 50, 100, 200, 500 години напред в бъдещето, мисля, че би ми било интересно да наваксам изпуснатото, но много хора биха сметнали, че новия свят не е за тях. Въпреки шегите с безсмъртие, аз съм на ясно със собствената си смъртност, но не се плаша от това, което следва след смъртта, не считам, че има неща, за които да съжалявам, ако утре умра. Така живее свободния човек.

Нека се върнем на нашия хипотетичен сценарий. Лекарите убеждават роднините и се насрочва дата, на която да бъдат изключени системите, като идеята е да се съберат до леглото, да се сбогуват, да изчакат примерно няколко минути сигнал свише, раздвижване, каквото и да е, и да дръпнат шалтера. До момента на дръпване на шалтера сценарият може да се развие по един от три начина (ако се сещате нещо, което съм изпуснал, коментарите винаги са отворени).

Вариант 1: Настъпва деня и часа, изключва се животоподдържащата система, смъртна настъпва до минути.

Вариант 2: Известно време преди настъпване на деня и часа състоянието на пациента изненадващо се променя, жизнените му показатели са по-обнадеждаващи, лекарите имат за какво да се хванат и продължават борбата, екзекуцията се отменя. Възможно е да измине дълго време и пациентът все още да не се е събудил, да не показва повече признаци на подобрение или да върви към влошаване в бъдеще, което може пак да доведе до такива тежки решения.

Вариант 2а (не, отказвам да са повече от 3 варианта): Пациентът идва в съзнание преди уречената дата. Разликата с вариант 2 е, че вместо просто подобрение на състоянието има директно събуждане, пукаме шампанското.

Вариант 3: Пациентът изненадва всички и се събужда докато всички са се събрали в готовност да му дръпнат шалтера. Отново пукаме шампанското след като всички приключат с бърсането на радостните сълзи и прегръдките и припадъците.

Вариант 4: Добре, тук вече съм принуден да призная, има и следния вариант, пациентът може да умре в съня си преди настъпването на уречения ден и час за дръпване на шалтера. Бях пренебрегнал този вариант поради привидната липса на морални дилеми, с които да се борим. Смъртта на пациента няма да тежи на съвестта на лекарите и роднините. Има го обаче момента, че животът на пациента ненужно е удължен, като той не е бил в състояние, което може да се нарича живот. Приемаме, че за нашите цели този вариант е без последствия.

Сигурен съм, че всеки един от тези варианти се е разиграл някъде по света, може в момента в някой лекарски кабинет по описания по-горе начин да се решава човешка съдба. Трябва да попитам вярващите, както е озаглавен всъщност този пост, къде е вашия бог сега? Християните вярват, че бог има план за всеки един човек на земята. Добре, да видим, какво е правил бог във вариант 1, когато прекъсват животоподдържащите системи? Чакам вярващите да дадат отговор какъв разумен план може да е имал господ за спасението на душата на човека, или за неговия живот на земята, който да включва прекарването на последните 5-10 години от него в кома, която накрая да бъде прекратена от лекарите и роднините му, които цял живот ще живеят с отговорността, че са прекратили нечий живот. На тях ли се опитва да даде господ урок, като планът му за този човек е да го използва за нагледен пример? Във вариант 2 какъв знак се е опитвал да даде господ и защо е решил да го даде след като пациентът е изкарал 5-10 години в кома, а и още повече, ако надеждата се окаже фалшива и пациентът все пак не се подобри и не се събуди, какъв знак е давал господ? Във вариант 2а и 3, когато пациентът се събужда, където вярващите ще кажат вижте, божие чудо, молитвите ни са чути, отново, какво е правил господ, защо трябва да изпраща такова послание, защо е трябвало господ да спасява пациента от ръцете на лекарите и роднините, които се опитват да го убият, в последните дни или минути преди взимането на това решение? Събуждане от кома след 5-10 дни с божия намеса няма ли да е също толкова голямо чудо.

Второзаконие 9:18 "27 Спомни слугите Си Авраама, Исаака и Якова", това не предполага ли, че всезнаещият и всемогъщият бог забравя? Слугата му Авраам му е бил изхвърчал от съзнанието, но в един момент се е сетил за него. И тъй, господ, който съществува извън времето, е бил забравил за това свое чадо, за което има специален план, докато то е лежало 10 години в кома и се е сетил за него и го е събудил. Има логика, нали? Аз за себе си отдавна съм установил, че идеята за бог, който ни обича и се грижи за нас издиша. Имало е моменти, когато съм допускал, че е възможно да има бог, и той да е педераст, задник и трол, който се бъзика с нас, както вие, когато играете на sims, но и този вариант противоречи на логиката.

Нека си поговорим за чудеса. Ще приравня чудото на аномалия. Когато видим графиката на някоя величина, която плавно нараства, и в един момент в кривата има рязък скок или спад, след който величината се връща към нормалното си нарастване, знаем, че там, където е усетен скока, се е случило нещо непредвидено и неочаквано, което не се случва нормално. Това е аномалията, нещо, което не сме предвидили в прогнозата за величината. Според нашите разбирания чудеса и аномалии не се случват. Случват се неща, които ни хващат в незнание, които не сме предвидили и за които не сме били подготвени. По дефиниция чудеса и аномалии не съществуват, съществуват отново такива събития, които показват липси в нашите разбирания и познания, когато се обогатят нашите разбирания и познания, това, което е било чудо или аномалия, вече не е чудо или аномалия, ами е нещо нормално. А замислете се за момент, във вселена, в която съществува бог, молитвите работят и чудесата се случват, чудесата биха били ежедневие, тоест не биха били нищо необичайно, нямаше да бъдат чудеса.

Да си поговорим малко и за случайни събития. Що е то случайност? Случайност е такова събитие, което се определя от толкова много фактори, че ние не ги знаем всичките. Искам да добавя един цитат от Акад. Ангел Балевски, но не мога да го намеря точен, така че ще трябва да го предам грубо по спомени:

"Когато човек знае всички фактори, които определят едно събитие, тогава той може да предвижда, тогава той става пророк"

Вие може би си мислите, че свличането на земна маса върху път е случайно събитие. Да, обаче ако познаваме достатъчно добре свойствата на земната маса и скорошната й история би могло с някаква точност да се определи кога тя ще се свлече. Лавината случайно събитие ли е? Може би си мислите така, но науката е достатъчно напреднала и позволява прогнозиране на лавини, а също и преждевременно контролирано предизвикване на лавини, което се прилага по много зимни курорти по света с цел предотвратяване на по-големи лавини. Колкото повече знаем за факторите, определящи едно случайно събитие, толкова по-малко то е случайно. Някой велик икономист, запознат със състоянието на пазарите по света, би могъл да ви каже какво би се случило с курсовете на някои валути и цените на някакви стоки в близките дни по същия начин, по който синоптиците ви дават прогноза за времето, стига да не настъпи някое събитие, което отново ще бъде случайно само привидно, но ще бъде просто събитие, което той не е предвидил.

Разбирате ли в какъв интересен свят живеете, такъв, който е способен да ви поднесе изненада, за да не скучаете, но и позволява да съберете информацията, за да разберете какво може да се случи.

Да се върнем отново на предишния казус и господ. Може да направи всичко, ама решава да прави странни неща. Представете си и още една ситуация. В цивилизована страна, в която евтаназията се практикува за неизлечимо болни хора, един лекар евтаназира пациент, а 6 месеца по-късно се появява ново лечение, което е можело да облекчи състоянието на пациента и да му позволи да води нормален живот, или пък да доведе до пълно възстановяване. Вие религиозните ще съдите ли лекаря-убиец? Съдете го, дайте да ви видя. Исках тук да поставя цитат от хипократовата клетва, която не бях чел и естествено не познавах. Показвам следния откъс от нея:

Аз ще препоръчвам на болните подходящ режим според познанията си и ще ги защитавам от всички вредни неща.
Никога и никому няма да препоръчвам употребата на отрови и ще отказвам да давам на когото и да било подобно нещо.

Второто изречение явно противоречи на евтаназията, но как може да се интерпретира първото? Поради незнанието си предполагах, че някъде се съдържа и нещо от рода на "няма да причинявам умишлено вреда".


Все пак, господ, творецът на вселената, който има план за всичко и всички и всичко се случва по неговия план и нищо не се случва противно на неговия план, явно има много странни планове, защо иска да накаже по такъв начин лекар, който е прекратил страданието на пациент. Същото като преди, защо е трябвало да покаже ефектен номер, като събуди от кома пациент, точно преди да му дръпнат шалтера, вместо 5 или 10 години по-рано? Чели ли сте си библията?

Предлагам ви следния откъс от библията:

Изход 7:  
Тогава Господ каза на Моисей: Ето, поставих те като бог срещу фараон; и брат ти Аарон ще ти бъде пророк.
Ти ще казваш всичко, което ти заповядвам, а брат ти Аарон ще говори на фараона да пусне израелтяните от земята си.
Но Аз ще закоравя фараоновото сърце и въпреки че ще умножа знаменията Си и чудесата Си в Египетската земя,
Фараонът няма да ви послуша и Аз ще нападна Египет, и с велики дела на съд ще изведа Моите войнства, народа Си, израелтяните от Египетската земя.
И египтяните ще познаят, че Аз съм Господ, когато вдигна ръката Си против Египет и изведа израелтяните изсред тях.
  
Вие вярвате в един бог, който иска да си покаже номерата, на какво е способен, като изтезава египтяни, и въпреки че фараонът иска да се отърве от евреите, той му се намесва в главата (религиозните ще ви твърдят, че господ не се намесва в свободната воля, това тогава какво е?).

Продължавам:

И Господ каза на Моисей и Аарон:
Когато фараонът ви говори и каже: Покажете чудо, тогава кажи на Аарон: Вземи жезъла си и го хвърли пред фараона, за да стане на змия.
10 Тогава Моисей и Аарон влязоха при фараона и направиха, както заповяда Господ; Аарон хвърли жезъла си пред фараона и служителите му и жезълът стана на змия.
11 Но фараонът повика мъдреците и заклинателите и египетските влъхви направиха същото с магиите си.
12 Защото хвърлиха, всеки от тях, жезъла си и те станаха на змии; обаче Аароновият жезъл погълна техните жезли.
13 А сърцето на фараона се закорави и той не ги послуша, както Господ беше говорил.

Друг превод, от сайта на българската патриаршия, Изход 7, дами и господа, нека чуя бурни аплодисменти:

1. Но Господ рече на Моисея: виж, Аз те поставих за Бог фараону; а брат ти Аарон ще бъде твой пророк;
2. ти ще (му) говориш всичко, що ти заповядвам, а брат ти Аарон ще говори на фараона, да пусне синовете Израилеви от земята си.
3. Но Аз ще ожесточа фараоновото сърце и ще умножа Моите личби и Моите чудеса в Египетската земя.

Вижда се ясно манията да си покаже номерата. Защо прави това? Вие се кланяте на този, но явно не сте чели книгата. Много вярващи казват, че трябвало да се почне от новия завет. Коя друга книга се чете с гъза напред? Джордж Лукас какво направи, направи първите 3 серии след вторите три, но е казал кое е прелюдията. Библията, така както е написана, върви в хронологичен ред, защо някой би я чел в друг ред? Защо този ваш господ трябва да е толкова криптичен? Задавал съм също въпроса кога господ ще пусне актуализираната версия библия 2.0. Отговорът, който получих е, че господ упорито отказал да пуска ъпдейти на библията, а чрез проповедници и пастори, които да я интерпретират, тя да преминава времеви, културни, езикови, социални, а след това и научни, логически и всякакви други бариери, които поставя здравия разум. Но какво е това положение, при което непогрешимата дума на единия върховен всезнаещ и всесилен бог трябва да бъде смилана на простосмъртните от теолози и богослови, които преминават през уж висше уж образование, за да могат да четат и интерпретират правилно тази книга? Защо е така, при положение че дори и в различни църкви от една и съща деноминация пасторите може да са на различни мнения по някои въпроси от непогрешимото и единно слово на всевишния? След като дори и тези, които завършват теология, спорят помежду си какво точно е искал да каже всевишния, какъв шанс имаме ние простосмъртните да я схванем? А вие явно не сте хващали да я прочетете от край до край, защото явно някой ви казва, че трябва да се почне от стария завет, а пък после да се четат отделни глави, а не да се чете като един роман. Защото аз пък съм чувал, че прочитането на библията от началото до края е един от най-сигурните начини човек да стане атеист. Аз започнах да я чета, но едва стигнах до началото на Левит. Принудих се да я започна и да я чета, за да бъда по-добре оборудван да съсипвам религиозните с аргументи, извадени от тяхната книга, но книгата е нечитаема, наистина, какъв шанс имаме ние простосмъртните с нея? И щом книгата на всевишния, всезнаещ и всесилен бог е толкова неясна и нечетима, че трябва специално "образовани" хора да ни я смилат и да ни я предават, както птиците хранят малките си, аз имам един цитат от една книга, която е по-добра от така наречената "добра книга" и наистина препоръчвам на всички:

Цитат из дебрите на "Приключенията на добрия войник Швейк":

"Йебем ти бога"

сряда, 7 август 2013 г.

Ултиматум към градския транспорт

 Защо трябваше за поздравче тука да избирам песента, с която всяка сутрин ме вдига будилникът за работа?

Ще спукам всички гуми на тъпия съсед,
Ще връча ултиматум на пловдивския кмет

Само къде не за Пловдив, ами за София става дума. И не е баш ултиматум, колкото конструктивни критики, въпроси и препоръки към столичния център за градска мобилност.

Нещата се развиват по следния начин - влезнеш ли, дупчиш билетче, или се возиш с карта, и по този начин ти си си платил за превоза. Било то за едната спирка, или до другия край на маршрута на превозното средство, все в гъз. Ако ли не, рискуваш да попаднеш на едни дами и господа контрольори, които държат да платите глоба, която не е ясно колко попада в бюджета на центъра за градска мобилност, колко в джоба на съответния контрольор. Целта на мярката е по-скоро да стряска пътника, за да си дупчи билетчето явно, отколкото да осигурява постъпления на глоби от нарушители в бюджета на дружеството.

Нека да вземем да се позамислим всъщност. Какво е дружеството? Дружеството в момента обхваща електротранспорт, автотранспорт, метрополитен и паркинги и гаражи. Не съм съвсем на ясно какъв е статута на метромедия.

Съществуват предприятия със стопанска цел и с нестопанска цел. Предприятията със стопанска цел работят с цел печалба, и то най-голямата възможна. Центърът за градска мобилност е общинско предприятие, като такова не би трябвало да работи с цел печалба. Общинските и държавни предприятия, предлагащи обществена услуга и то с монопол върху нея, би трябвало да работят възможно най-близо до нулата, тоест да не реализират печалба, иначе гражданите плащат излишно, както и да не трупат дългове, иначе отново гражданите плащат излишно. Единствената основателна причина едно общинско предприятие като ЦГМ да натрупва средства е ако ще ги използва за инвестиции за подобряване и разширяване на предлаганата услуга на гражданите, тоест за бъдещи разходи. Като в днешнияк редитен свят не е необходимо да се натрупват от приходи средства за инвестиции, когато те могат да бъдат отпуснати от държавен бюджет или от европрограма, или пък на кредит, като във всеки един от тези случаи средствата излизат от общинска или държавна сметка, а вноските за връщане на заем се отчитат като разход, който трябва да се уравновеси от постъпленията от подобрената и разширена услуга, за предпочитане без повишаване на цената й за крайния потребител. През столичния център за градска мобилност все пак преминават финанси, той има приходи и разходи. Приходите идват от вас, гражданите, когато си плащате билетчетата или талоните за паркиране, или картите, както и отново от вас, гражданите, когато тези от вас, които са предприемачи, решат да се възползват от предлаганите от градския транспорт рекламни услуги. Задавам тук въпросите: Какво е отношението между метромедия и ЦГМ? Кой притежава метромедия? Поне според търговския регистър е собственост на две лица, привидно братя, тази информация всеки може да си я провери. В какво взаимоотношение е фирмата с ЦГМ няма как да разбера в момента. Предполагаме все пак, че ЦГМ не отпуска рекламната площ на територията си безвъзмездно на тази фирма. Как е избрана точно тази фирма, на която да бъдат предоставени за ползване рекламните площи на ЦГМ под аренда и за какъв срок? Както и какви са приходите на тази фирма и колко от тях тя брои на ЦГМ, а после постъпленията в ЦГМ от метромедия къде отиват и за какво? Като цяло вие гражданите пътници, ползватели на обществена услуга, защо не можете да установите с какви средства и как разполага едно общинско предприятие? Няма ли прозрачност? Естествено, ЦГМ има и разходи, за заплати, гориво, електроенергия, още какво ли не. Вие пътниците трябва да знаете, като се тегли чертата, каква е разликата между тези разходи и приходи. Защото неотдавна долових някакъв слаб шепот за ново увеличаване на цените на билетчетата. Припомням, всеки път, когато петролът тръгне да поскъпва, билетчето мигом скача, а в последствие, когато цената на петрола се нормализира, цената на билетчето не пада. Какво се случва?

Тъй, да пристъпя към коментарите и критиките, които имам да правя по адрес на ЦГМ:

Предполагам знаете, че съм инж., ако не съм се похвалил вече милион пъти, че съм инж., инж. съм. Във връзка с това, когато бях четвъртокурсник, изучавах подемно транспортна техника. Преподавателят каза следното: "Имайте в предвид, че транспортирането на стоката по никакъв начин не повишава стойността и качеството на продукта ви, но транспортните разходи ще го оскъпят". Тоест няма смисъл нещо, което може да се натовари на камион от тук до Варна, да лети със самолет. няма смисъл нещо, което се побира в кутийка с размери един кубичен сантиметър да пътува само в 40-футов контейнер. Няма смисъл за нещо, което трябва да се премести на 50 сантиметра и може да бъде пренесено на ръце, да се прави автоматична транспортна лента с дължина десетки метри и няколко завоя. Разходите за транспорт на един продукт трябва да бъдат сведени до минимум, при гарантиране на доставянето му в срок и неувреден. Сега в случая на центъра за градска мобилност, по-конкретно в градския транспорт,, става много интересно, понеже тук транспортът се явява продукта, предлаган от транспортното предприятие. За качеството на предлаганата услуга по какво се съди, по това дали пътникът се придвижва комфортно и за минимално време. За постигане на качеството на предлаганата услуга, условията в предното изречение трябва не само да са спазени, но и да има стремеж към постоянно увеличаване на качеството. Оптимумът обаче е там, където качеството е максимално, а цената към клиента е минимална. Представете си в сегашните икономически условия центърът за градска мобилност да реши, че за да продължи да предлага същото качество (което всички знаем, че е никакво), или за да увеличи качеството на предлаганата услуга, трябва да увеличи цените на билетите на 2 лв. Какъв ще е резултата, част от пътниците ще предпочетат други начини на придвижване, като например велосипеди и автомобили, маршрутки, таксита и други подобни, други ще предпочетат да пътуват гратис. Това води до намаляване на постъпленията от билети. За да противодейства на това, ЦГМ назначава повече контрольори, на които трябва да плаща. Някои от потенциалните гратисчии решават, че не им се дават 2 лв за билетче и ще ходят пеш. Резултатът едва ли ще е този, на който се е надявал центърът за градска мобилност. Съществува обаче друг инструмент за справяне със ситуацията, а именно оптимизиране на разходите. Много от коментарите и критиките, които имам по адрес на градския транспорт всъщност са свързани с някои неща, които според мен са неоправдани разходи.

Няма начин да не започна с тоя гаден трол:


U mad bro? Откакто ги инсталираха тия чудесии, много ме дразнят, имало е случаи да искам да изкъртя някое с кубинка или маратонка, според сезона, ама целогодишно с карате. Имал съм моменти, когато съм пътувал за университет в 6 сутринта и това нещо като почне да пищи, защото не е успяло да прочете нечия карта, ама с оня продължителен и досаден звук, кой е идиотът и садистът, който е програмирал тази функция в него? Идвало ми е да си прокарам юмрука през него. Видите ли, според правилника в градския транспорт, се предвижда глоба в размер на един лев, ако аз не съм си показал предплатената карта за цял месец на това чудо. След като някъде около 2009 година установих опитно, че контрольорите не се интересуват от това, се отказах да си показвам картата на това чудо и от тогава чакам някой да си поиска глобата от 1 лв, за да му вдигна скандал до небето, още никой не е посмял. Онази точка от правилника им, която предвижда глоба от един лев, е излишна, а аз много мразя излишни, безсмислени и безполезни правила и забрани. Та, аз имам предплатена карта за цял месец, за мен е излишно да си я показвам на това устройство. Картите, заредени с определен брой пътувания, до колкото знам се ползват изключително слабо. Единствената останала функция на това чудо е да ми казва, ако евентуално успее да я прочете, колко време ми остава до изтичането на картата, или пък ако не успее да я прочете, да нададе вой до небето, или от време на време да ми каже, че валидната ми карта е невалидна. Тоест безполезни функции, излишни, а излишната функционалност е излишно перо в разходите, което се пренася в крайната потребителска цена. А тия неща представяте ли си колко пари са стрували? Колко бумащина е била изписана в тая бюрокрация, докато ги инсталират, аз си спомням, че мина поне половин година, през която имаше само поставки за тях в трамваите и тролеите, след което ги поставиха. Отсъствието им в автобусите е последния пирон в ковчега им. Естествено, че някой се е облажил, за да даде на някой свой човек да ги инсталира. Присъда - да бъдат изкъртени с чукове и кози крака, а тези, които са ги поръчали и тези, които са ги инсталирали, да лежат на топло за злоупотреба с държавни средства и нарушаване на покоя на гражданите.

"Светофарите не са спирки". Попадали сте на този цитат, тръгнал от неизвестен автор в работната сила на градския транспорт, сигурно докато сте пътували. Алоу, плащам си, не само на светофари ще ми отваряте, ами от входната ми врата до дестинацията ми ще ме откарвате. Често градският транспорт създава усещането, че функцията му е не да превозва пътници от точка А до точка Б по най-бързия, ефективен и комфортен начин, ами да си върти някакви обиколки там. С въртене в кръг далеч се стига, да знаете.

Ако пътувате с абонаментна карта, най-вероятно сте попадали на следната гледка: бюро за абонаментни карти, 3 гишета, 3 бюра, 3 компютъра, само 2 от тях заети от служителки, а опашката е километрична. Един път зададох въпроса, защо аджеба, даже при присъствието на още служителки, при наличието на още една станция, която може да обслужва клиенти, се позволява натрупване на такава огромна опашка? Отговор: "Защото сме две на две". Това мен какво ме интересува? Кой в началството ви е измислил тази политика, вие усти нямате ли да направите препоръка до началниците си? третото бюро и третото гише с третия компютър защо седят неизползвани, аз съм ги плащал, може ли да си ги взема, ако не се ползват? Интересно е и следното, това е напълно нормално в бюрокрацията на едно общинско предприятие, но в подлеза на Софийския университет, където има пункт за зареждане на карти, има и магазин Billa, където точно в пиковия им час, някъде след 8 часа вечерта, когато магазинът се пръска по шевовете от клиенти, много от касите им седят затворени, защото тогава свършвала смяната и се образуват опашки. В същия този любим мой ТУ София съм изучавал едни дисциплини, които се занимават с обслужване на обекти, постъпващи в системата на случаен принцип, през случайни интервали, обслужвани за случайно време, как точно да постигнем тоя фокус, че тия обекти да се обслужат без да се образуват колони и при минимални разходи. Явно дисциплините не са популярни нито в Billa, нито в ЦГМ.

Като стана дума за пикови часове, един виден и близък до мен пример (няма как да не съм субективен), след повече от 6 месеца пътуване всяка сутрин със 111, по тази линия сутрин точно в пиковия час превозните средства са твърде на рядко и съответно хората ходят по тавана в тях. Защо? Толкова ли никой не е видял това, никой ли не се е сетил да пусне още един автобус по линията в тоя времеви диапазон? Забелязвали ли сте всъщност, когато сте минавали покрай гараж или депо на градския транспорт, че вътре е пълно с превозни средства, които вместо да превозват пътници, седят. Защо седят и не превозват пътници тия превозни средства, когато по маршрутите движещите се превозни средства се пръскат по шевовете? Пари ли няма за шофьори и гориво? Защо няма? Защото някой харчи пари за такива чудеса, които само да ми казват, че превозното средство ще дойде след 10 минути, или за рекламни кампании от типа на това не е таг, това не е обява (честно, не съм графити тип, ама покрай тая програма ми се прииска да взема флакон спрей и да си надраскам ника и линка към блога на някой навес на спирка и на някоя табела. Хората, които се занимават с това да обезличават чужда собственост, няма да се трогнат от подобна кампания. Присъдата - безполезна кампания, излишни разходи), или пък сайт и мобилно приложение, което да ми позволи да проверя кога идва следващото превозно средство. За какво ми е това, аз искам да нямам време да си погледна телефона, докато дойде моя транспорт. За какво всъщност ми е и безжичния интернет в 111? Използвал съм го 1 или 2 пъти, бих го жертвал за това превозното средство да дойде 5 или 10, или 30 минути по-рано, и такива случаи е имало, и да ме закара до където искам да стигна 5 минути по-бързо. Трафикът не би трябвало да е оправдание, вие сте център за градска мобилност вече, не само градски транспорт, трафикът е ваша грижа да го няма, защото никой не иска да плаща да чака, да виси в задръствания, да създава интимен контакт с другите пътници (добре де, може и да има такива желаещи), да се клатушка, да се опитва да си извади от джоба, притиснат в друг пътник, мобилния телефон, за да може да се подзвери в интернета, докато се отпуши тапата.

Има и някои линии по периферията на София, ярък пример е 107, които се появяват веднъж на високосна, конкретно за 107 важи следното, "107 днес мина". Както се казва, това ше го праиме ли като хората, или нема да го праиме? Също, много се чудя, защо къси автобуси, всички автобуси трябва да са дълги, по-голям капацитет за пътници, по-голям комфорт, по-голям превозени пътници наведнъж, по-голяма ефективност, защо все още се движат къси автобуси по софийските улици? А и къси трамваи и къси тролейбуси, трябва да се купуват единствено дълги превозни средства. Като цяло на всички линии в София трябва да се увеличи къстотата през целия ден.

Едно нещо, което много ме дразни, ама изключително много - има един интервал от време между 8 и 9, когато всичкия градски транспорт тръгва да се прибира по родните места, сиреч по депата и гаражите, и се случва 6 поредни превозни средства за депо и не може човек да стигне до където е тръгнал. Не може ли да се поразбърка графика така, че да не се прибира по депата целия градски транспорт по едно и също време?

За метрото искам да кажа следното, първо, метрото е все едно съвсем друга бира, единственият качествен градски транспорт в София, но все пак не е без забележки. В метрото трябва да се въведе график на пиков час целодневно. Във всеки един момент трябва мотрисата да е след 3, най-много 4 минути. Браво за продължаващото разширяване на подземната железница, надявам се някой ден да бъде конкурент на метромрежи от някои мегаполиси. Едно нещо, което искам да кажа, по отношение на контролите в метрото, ако при тези технически средства за пропускане на пътници и наблюдение на входа, допускате някой да влезе в метрото без билет или карта, значи последствията трябва да си ги понесете вие, демек за ваша сметка да бъде. Напълно е възможно влизането на контрольори в мотрисите на метрото да стане напълно излишно. Едно нещо ме тревожи за метрото обаче, то е изключително лесна потенциална мишена за терористи, чалмите от "Ал Кайда" могат просто да влезнат в някоя станция и да взривят сак точно когато някоя мотриса отваря врати и никоя сила на земята няма да е способна да ги спре.

Относно рекламата още едно нещо, да, държа да знам какви са постъпленията от реклама в градския транспорт и как се харчат, но държа също да знам защо не са повече? Все още из София обикалят превозни средства, които не са облепени отгоре до долу с милка, тук, нескафе и подобни? Според мен градския транспорт не използва рекламната площ, с която разполага, до предела й. А би трябвало по-голяма част от приходите в градския транспорт да постъпват от реклама, а по-малка част от билети, със стремеж да се намали и цената на билета. Понеже при пускане на втория лъч от метрото си спомням, че се говореше за вдигане на цената на билета за метрото, както и за поскъпване на картата, която е само за метро. Това е глупост, не се прави това. Допълнителните приходи се осигуряват от увеличения пътникопоток по новите маршрути, а не с увеличаване на цената за ползване на цялото метро, ново и старо.

Още едно нещо, за което силно апелирам, градският транспорт да стане денонощен, и то с гъстота близка до тази през деня, или най-малкото метрото да работи денонощно. Правени са опити едно време с 3 маршрута, по които се движат автобуси, които бяха много нарядко и в крайна сметка се оказва, че било на загуба. Загубата до колкото си спомням беше незначителна за мащабите на градския транспорт, а пропускат какви условия би създал един денонощен градски транспорт, за един по-буден нощен живот в София, когато хората знаят, че и в 2 часа могат да се приберат с рейс или трамвай, това би облекчило много работещи до късно, както и много купонджии, би позволило разбиване и разместване на нечии работни графици така, че хора, които могат и предпочитат да работят в определени часове, да могат да се прибират, като цяло полезните ефекти от едно такова решение са много повече от измеримите с финансовия резултат, а могат да доведат и до неговото подобряване индиректно.

Тома беше, което успях да събера до тук минава 2 след полунощ, трябва да се спи, а изобщо не пипнах другата ръка на центъра за градска мобилност, паркирането в София, което е работа за цял отделен пост някой друг път. Ако някой свързан с ЦГМ прочете това, наблегнете на следното, имате пътници, които трябва да третирате като яйца фабреже, да доставяте от точка А до точка Б по най-бързия, ефикасен и икономичен начин и да елиминирате всички разходи, които не водят до повишаване на качеството на услугата.