Ултиматум към градския транспорт

 Защо трябваше за поздравче тука да избирам песента, с която всяка сутрин ме вдига будилникът за работа?

Ще спукам всички гуми на тъпия съсед,
Ще връча ултиматум на пловдивския кмет

Само къде не за Пловдив, ами за София става дума. И не е баш ултиматум, колкото конструктивни критики, въпроси и препоръки към столичния център за градска мобилност.

Нещата се развиват по следния начин - влезнеш ли, дупчиш билетче, или се возиш с карта, и по този начин ти си си платил за превоза. Било то за едната спирка, или до другия край на маршрута на превозното средство, все в гъз. Ако ли не, рискуваш да попаднеш на едни дами и господа контрольори, които държат да платите глоба, която не е ясно колко попада в бюджета на центъра за градска мобилност, колко в джоба на съответния контрольор. Целта на мярката е по-скоро да стряска пътника, за да си дупчи билетчето явно, отколкото да осигурява постъпления на глоби от нарушители в бюджета на дружеството.

Нека да вземем да се позамислим всъщност. Какво е дружеството? Дружеството в момента обхваща електротранспорт, автотранспорт, метрополитен и паркинги и гаражи. Не съм съвсем на ясно какъв е статута на метромедия.

Съществуват предприятия със стопанска цел и с нестопанска цел. Предприятията със стопанска цел работят с цел печалба, и то най-голямата възможна. Центърът за градска мобилност е общинско предприятие, като такова не би трябвало да работи с цел печалба. Общинските и държавни предприятия, предлагащи обществена услуга и то с монопол върху нея, би трябвало да работят възможно най-близо до нулата, тоест да не реализират печалба, иначе гражданите плащат излишно, както и да не трупат дългове, иначе отново гражданите плащат излишно. Единствената основателна причина едно общинско предприятие като ЦГМ да натрупва средства е ако ще ги използва за инвестиции за подобряване и разширяване на предлаганата услуга на гражданите, тоест за бъдещи разходи. Като в днешнияк редитен свят не е необходимо да се натрупват от приходи средства за инвестиции, когато те могат да бъдат отпуснати от държавен бюджет или от европрограма, или пък на кредит, като във всеки един от тези случаи средствата излизат от общинска или държавна сметка, а вноските за връщане на заем се отчитат като разход, който трябва да се уравновеси от постъпленията от подобрената и разширена услуга, за предпочитане без повишаване на цената й за крайния потребител. През столичния център за градска мобилност все пак преминават финанси, той има приходи и разходи. Приходите идват от вас, гражданите, когато си плащате билетчетата или талоните за паркиране, или картите, както и отново от вас, гражданите, когато тези от вас, които са предприемачи, решат да се възползват от предлаганите от градския транспорт рекламни услуги. Задавам тук въпросите: Какво е отношението между метромедия и ЦГМ? Кой притежава метромедия? Поне според търговския регистър е собственост на две лица, привидно братя, тази информация всеки може да си я провери. В какво взаимоотношение е фирмата с ЦГМ няма как да разбера в момента. Предполагаме все пак, че ЦГМ не отпуска рекламната площ на територията си безвъзмездно на тази фирма. Как е избрана точно тази фирма, на която да бъдат предоставени за ползване рекламните площи на ЦГМ под аренда и за какъв срок? Както и какви са приходите на тази фирма и колко от тях тя брои на ЦГМ, а после постъпленията в ЦГМ от метромедия къде отиват и за какво? Като цяло вие гражданите пътници, ползватели на обществена услуга, защо не можете да установите с какви средства и как разполага едно общинско предприятие? Няма ли прозрачност? Естествено, ЦГМ има и разходи, за заплати, гориво, електроенергия, още какво ли не. Вие пътниците трябва да знаете, като се тегли чертата, каква е разликата между тези разходи и приходи. Защото неотдавна долових някакъв слаб шепот за ново увеличаване на цените на билетчетата. Припомням, всеки път, когато петролът тръгне да поскъпва, билетчето мигом скача, а в последствие, когато цената на петрола се нормализира, цената на билетчето не пада. Какво се случва?

Тъй, да пристъпя към коментарите и критиките, които имам да правя по адрес на ЦГМ:

Предполагам знаете, че съм инж., ако не съм се похвалил вече милион пъти, че съм инж., инж. съм. Във връзка с това, когато бях четвъртокурсник, изучавах подемно транспортна техника. Преподавателят каза следното: "Имайте в предвид, че транспортирането на стоката по никакъв начин не повишава стойността и качеството на продукта ви, но транспортните разходи ще го оскъпят". Тоест няма смисъл нещо, което може да се натовари на камион от тук до Варна, да лети със самолет. няма смисъл нещо, което се побира в кутийка с размери един кубичен сантиметър да пътува само в 40-футов контейнер. Няма смисъл за нещо, което трябва да се премести на 50 сантиметра и може да бъде пренесено на ръце, да се прави автоматична транспортна лента с дължина десетки метри и няколко завоя. Разходите за транспорт на един продукт трябва да бъдат сведени до минимум, при гарантиране на доставянето му в срок и неувреден. Сега в случая на центъра за градска мобилност, по-конкретно в градския транспорт,, става много интересно, понеже тук транспортът се явява продукта, предлаган от транспортното предприятие. За качеството на предлаганата услуга по какво се съди, по това дали пътникът се придвижва комфортно и за минимално време. За постигане на качеството на предлаганата услуга, условията в предното изречение трябва не само да са спазени, но и да има стремеж към постоянно увеличаване на качеството. Оптимумът обаче е там, където качеството е максимално, а цената към клиента е минимална. Представете си в сегашните икономически условия центърът за градска мобилност да реши, че за да продължи да предлага същото качество (което всички знаем, че е никакво), или за да увеличи качеството на предлаганата услуга, трябва да увеличи цените на билетите на 2 лв. Какъв ще е резултата, част от пътниците ще предпочетат други начини на придвижване, като например велосипеди и автомобили, маршрутки, таксита и други подобни, други ще предпочетат да пътуват гратис. Това води до намаляване на постъпленията от билети. За да противодейства на това, ЦГМ назначава повече контрольори, на които трябва да плаща. Някои от потенциалните гратисчии решават, че не им се дават 2 лв за билетче и ще ходят пеш. Резултатът едва ли ще е този, на който се е надявал центърът за градска мобилност. Съществува обаче друг инструмент за справяне със ситуацията, а именно оптимизиране на разходите. Много от коментарите и критиките, които имам по адрес на градския транспорт всъщност са свързани с някои неща, които според мен са неоправдани разходи.

Няма начин да не започна с тоя гаден трол:

U mad bro? Откакто ги инсталираха тия чудесии, много ме дразнят, имало е случаи да искам да изкъртя някое с кубинка или маратонка, според сезона, ама целогодишно с карате. Имал съм моменти, когато съм пътувал за университет в 6 сутринта и това нещо като почне да пищи, защото не е успяло да прочете нечия карта, ама с оня продължителен и досаден звук, кой е идиотът и садистът, който е програмирал тази функция в него? Идвало ми е да си прокарам юмрука през него. Видите ли, според правилника в градския транспорт, се предвижда глоба в размер на един лев, ако аз не съм си показал предплатената карта за цял месец на това чудо. След като някъде около 2009 година установих опитно, че контрольорите не се интересуват от това, се отказах да си показвам картата на това чудо и от тогава чакам някой да си поиска глобата от 1 лв, за да му вдигна скандал до небето, още никой не е посмял. Онази точка от правилника им, която предвижда глоба от един лев, е излишна, а аз много мразя излишни, безсмислени и безполезни правила и забрани. Та, аз имам предплатена карта за цял месец, за мен е излишно да си я показвам на това устройство. Картите, заредени с определен брой пътувания, до колкото знам се ползват изключително слабо. Единствената останала функция на това чудо е да ми казва, ако евентуално успее да я прочете, колко време ми остава до изтичането на картата, или пък ако не успее да я прочете, да нададе вой до небето, или от време на време да ми каже, че валидната ми карта е невалидна. Тоест безполезни функции, излишни, а излишната функционалност е излишно перо в разходите, което се пренася в крайната потребителска цена. А тия неща представяте ли си колко пари са стрували? Колко бумащина е била изписана в тая бюрокрация, докато ги инсталират, аз си спомням, че мина поне половин година, през която имаше само поставки за тях в трамваите и тролеите, след което ги поставиха. Отсъствието им в автобусите е последния пирон в ковчега им. Естествено, че някой се е облажил, за да даде на някой свой човек да ги инсталира. Присъда - да бъдат изкъртени с чукове и кози крака, а тези, които са ги поръчали и тези, които са ги инсталирали, да лежат на топло за злоупотреба с държавни средства и нарушаване на покоя на гражданите.

"Светофарите не са спирки". Попадали сте на този цитат, тръгнал от неизвестен автор в работната сила на градския транспорт, сигурно докато сте пътували. Алоу, плащам си, не само на светофари ще ми отваряте, ами от входната ми врата до дестинацията ми ще ме откарвате. Често градският транспорт създава усещането, че функцията му е не да превозва пътници от точка А до точка Б по най-бързия, ефективен и комфортен начин, ами да си върти някакви обиколки там. С въртене в кръг далеч се стига, да знаете.

Ако пътувате с абонаментна карта, най-вероятно сте попадали на следната гледка: бюро за абонаментни карти, 3 гишета, 3 бюра, 3 компютъра, само 2 от тях заети от служителки, а опашката е километрична. Един път зададох въпроса, защо аджеба, даже при присъствието на още служителки, при наличието на още една станция, която може да обслужва клиенти, се позволява натрупване на такава огромна опашка? Отговор: "Защото сме две на две". Това мен какво ме интересува? Кой в началството ви е измислил тази политика, вие усти нямате ли да направите препоръка до началниците си? третото бюро и третото гише с третия компютър защо седят неизползвани, аз съм ги плащал, може ли да си ги взема, ако не се ползват? Интересно е и следното, това е напълно нормално в бюрокрацията на едно общинско предприятие, но в подлеза на Софийския университет, където има пункт за зареждане на карти, има и магазин Billa, където точно в пиковия им час, някъде след 8 часа вечерта, когато магазинът се пръска по шевовете от клиенти, много от касите им седят затворени, защото тогава свършвала смяната и се образуват опашки. В същия този любим мой ТУ София съм изучавал едни дисциплини, които се занимават с обслужване на обекти, постъпващи в системата на случаен принцип, през случайни интервали, обслужвани за случайно време, как точно да постигнем тоя фокус, че тия обекти да се обслужат без да се образуват колони и при минимални разходи. Явно дисциплините не са популярни нито в Billa, нито в ЦГМ.

Като стана дума за пикови часове, един виден и близък до мен пример (няма как да не съм субективен), след повече от 6 месеца пътуване всяка сутрин със 111, по тази линия сутрин точно в пиковия час превозните средства са твърде на рядко и съответно хората ходят по тавана в тях. Защо? Толкова ли никой не е видял това, никой ли не се е сетил да пусне още един автобус по линията в тоя времеви диапазон? Забелязвали ли сте всъщност, когато сте минавали покрай гараж или депо на градския транспорт, че вътре е пълно с превозни средства, които вместо да превозват пътници, седят. Защо седят и не превозват пътници тия превозни средства, когато по маршрутите движещите се превозни средства се пръскат по шевовете? Пари ли няма за шофьори и гориво? Защо няма? Защото някой харчи пари за такива чудеса, които само да ми казват, че превозното средство ще дойде след 10 минути, или за рекламни кампании от типа на това не е таг, това не е обява (честно, не съм графити тип, ама покрай тая програма ми се прииска да взема флакон спрей и да си надраскам ника и линка към блога на някой навес на спирка и на някоя табела. Хората, които се занимават с това да обезличават чужда собственост, няма да се трогнат от подобна кампания. Присъдата - безполезна кампания, излишни разходи), или пък сайт и мобилно приложение, което да ми позволи да проверя кога идва следващото превозно средство. За какво ми е това, аз искам да нямам време да си погледна телефона, докато дойде моя транспорт. За какво всъщност ми е и безжичния интернет в 111? Използвал съм го 1 или 2 пъти, бих го жертвал за това превозното средство да дойде 5 или 10, или 30 минути по-рано, и такива случаи е имало, и да ме закара до където искам да стигна 5 минути по-бързо. Трафикът не би трябвало да е оправдание, вие сте център за градска мобилност вече, не само градски транспорт, трафикът е ваша грижа да го няма, защото никой не иска да плаща да чака, да виси в задръствания, да създава интимен контакт с другите пътници (добре де, може и да има такива желаещи), да се клатушка, да се опитва да си извади от джоба, притиснат в друг пътник, мобилния телефон, за да може да се подзвери в интернета, докато се отпуши тапата.

Има и някои линии по периферията на София, ярък пример е 107, които се появяват веднъж на високосна, конкретно за 107 важи следното, "107 днес мина". Както се казва, това ше го праиме ли като хората, или нема да го праиме? Също, много се чудя, защо къси автобуси, всички автобуси трябва да са дълги, по-голям капацитет за пътници, по-голям комфорт, по-голям превозени пътници наведнъж, по-голяма ефективност, защо все още се движат къси автобуси по софийските улици? А и къси трамваи и къси тролейбуси, трябва да се купуват единствено дълги превозни средства. Като цяло на всички линии в София трябва да се увеличи къстотата през целия ден.

Едно нещо, което много ме дразни, ама изключително много - има един интервал от време между 8 и 9, когато всичкия градски транспорт тръгва да се прибира по родните места, сиреч по депата и гаражите, и се случва 6 поредни превозни средства за депо и не може човек да стигне до където е тръгнал. Не може ли да се поразбърка графика така, че да не се прибира по депата целия градски транспорт по едно и също време?

За метрото искам да кажа следното, първо, метрото е все едно съвсем друга бира, единственият качествен градски транспорт в София, но все пак не е без забележки. В метрото трябва да се въведе график на пиков час целодневно. Във всеки един момент трябва мотрисата да е след 3, най-много 4 минути. Браво за продължаващото разширяване на подземната железница, надявам се някой ден да бъде конкурент на метромрежи от някои мегаполиси. Едно нещо, което искам да кажа, по отношение на контролите в метрото, ако при тези технически средства за пропускане на пътници и наблюдение на входа, допускате някой да влезе в метрото без билет или карта, значи последствията трябва да си ги понесете вие, демек за ваша сметка да бъде. Напълно е възможно влизането на контрольори в мотрисите на метрото да стане напълно излишно. Едно нещо ме тревожи за метрото обаче, то е изключително лесна потенциална мишена за терористи, чалмите от "Ал Кайда" могат просто да влезнат в някоя станция и да взривят сак точно когато някоя мотриса отваря врати и никоя сила на земята няма да е способна да ги спре.

Относно рекламата още едно нещо, да, държа да знам какви са постъпленията от реклама в градския транспорт и как се харчат, но държа също да знам защо не са повече? Все още из София обикалят превозни средства, които не са облепени отгоре до долу с милка, тук, нескафе и подобни? Според мен градския транспорт не използва рекламната площ, с която разполага, до предела й. А би трябвало по-голяма част от приходите в градския транспорт да постъпват от реклама, а по-малка част от билети, със стремеж да се намали и цената на билета. Понеже при пускане на втория лъч от метрото си спомням, че се говореше за вдигане на цената на билета за метрото, както и за поскъпване на картата, която е само за метро. Това е глупост, не се прави това. Допълнителните приходи се осигуряват от увеличения пътникопоток по новите маршрути, а не с увеличаване на цената за ползване на цялото метро, ново и старо.

Още едно нещо, за което силно апелирам, градският транспорт да стане денонощен, и то с гъстота близка до тази през деня, или най-малкото метрото да работи денонощно. Правени са опити едно време с 3 маршрута, по които се движат автобуси, които бяха много нарядко и в крайна сметка се оказва, че било на загуба. Загубата до колкото си спомням беше незначителна за мащабите на градския транспорт, а пропускат какви условия би създал един денонощен градски транспорт, за един по-буден нощен живот в София, когато хората знаят, че и в 2 часа могат да се приберат с рейс или трамвай, това би облекчило много работещи до късно, както и много купонджии, би позволило разбиване и разместване на нечии работни графици така, че хора, които могат и предпочитат да работят в определени часове, да могат да се прибират, като цяло полезните ефекти от едно такова решение са много повече от измеримите с финансовия резултат, а могат да доведат и до неговото подобряване индиректно.

Тома беше, което успях да събера до тук минава 2 след полунощ, трябва да се спи, а изобщо не пипнах другата ръка на центъра за градска мобилност, паркирането в София, което е работа за цял отделен пост някой друг път. Ако някой свързан с ЦГМ прочете това, наблегнете на следното, имате пътници, които трябва да третирате като яйца фабреже, да доставяте от точка А до точка Б по най-бързия, ефикасен и икономичен начин и да елиминирате всички разходи, които не водят до повишаване на качеството на услугата.