Политика антицензура

Предупреждавам тези, които възнамеряват да четат, провеждам политика на нулева толерантност срещу цензурата, тук се използва лош език и не се трият коментари

ЪПДЕЙТ промяна в политиката, ще се трият коментари, които съдържат данни за ваши контакти с оглед сигурността на тези контакти, препоръчвам ако имате нещо съществено да казвате, да не пишете дълъг пост, който да съдържа или да завършва на ваш скайп, имейл, имена, адрес, телефон, ЕГН и подобни, пишете дългия пост със съществената информация, която желаете да споделите, а ваши контакти, ако искате да се свържа с вас, оставете в друг пост, който ще изтрия след като се свържа с вас. Имам известна загриженост за сигурността на личните ви данни, в случай че това противоречи на политиката на нулева толерантност към цензурата и свободата на словото е по-важна ще се вслушам и ще прекратя триенето на коментари, съдържащи ваши контакти. Изтрити коментари, съдържащи контакти до момента: 5

четвъртък, 25 юли 2013 г.

Да живее хомосекса.....

Да живей, живей труда.

Още с началото на този пост искам да ви поздравя със следната песничка:

Най обичам гол да тичам сутрин покрай НДК

Този пост, или някакъв негов прототип, замислях да пусна около 1 май, деня на труда, но така стана, че сега го пускам, за да не мине и 1 август. Тази песничка трябваше да бъде като поздрав за деня на труда, а сега се оказва и поздрав по повод несъстоялия се гей парад. Който ако се беше състоял, най-вероятно аз просто щях да напиша нещо, съвсем леко различаващо се от миналогодишните си писаници по темата, или щях направо да линкна към тогавашния си пост. Също сигурно щях да се опитам да намеря и да снимам конни полицейски фъшкии в подкрепа на идеите си, че конната полиция трябва да се разформира. Само тук-таме нещо ново и оригинално, понеже бях изпаднал в някакво безмузово състояние, от което не съм сигурен, че съм съвсем излезнал все още.

Пък междувременно и протести, те продължават, от тях ефект почти нулев, освен че продължават да харчат нашите пари, за да се пазят от нашето недоволство, докато продължават да харчат нашите пари за какви ли не други глупости, покрай което и присвояват голяма част от нашите пари, които уж ние сме им дали, за да харчат за някакви други неща. А после и ни обвиняват, че охраната на протестите струвала толкова. И изборите били скъпи, дайте да не ги правим, да икономисаме.

Между другото, чета следната книжка, горещо препоръчвам, Иван Попов - "Хакери на човешките души".

Всеки ден докато това правителство и този парламент продължават да работят, това ни струва пари. И добре че са студентите, безработните и безделниците, че ако се разчиташе на нас, работещите от 8 до 5 примерно, прибиращи се обратно в хралупите, включващи телевизора, а после заспивайки и повтаряйки, никакви протести нямаше да има, никакви революции, никакви правителства нямаше да паднат, ние, пчелите работнички, щяхме да продължим да работим от мрак до мрак, като времето за водене на някакъв социален живот и занимаване с нещо странично от домакински задължения постепенно се свива, докато работното време вече не опре и не започне да се опитва да отхапва и от необходимите за добро здраве 8 часа сън на денонощие (които сигурно малко хора могат да се похвалят, че получават тъй или иначе). Повечето хора не работят за държавата, че да я наранят директно, като спрат да работят. Повечето тук вече работим за частници. А мнозина са тези, които гледат началника в огледалото. Независимо кой сте, управляващите ви крадат. Независимо за кого работите, вас ви крадат. Началникът ви сигурно също го крадат. Който и да е, ако не е от своите, които пък са още по-големи будали, защото си плащат за привилегията да са свои, го крадат. Ако вие сте си началник, или пък началник и на други хора, вас също сигурно ви крадат. Ако сте и двете, както постъпвам аз, работите за някой и го раздавате предприемач между другото, също със сигурност ви крадат.

А този пост трябваше да бъде за труда. Исках да споделя как преминах през програмата "Ново начало", част от стремежа на Европа да се бори с безработицата по нашите географски ширини, насочена конкретно към младежта. Програмата беше изключително недомислена, а за момента е спряна. Когато се поднови, послушайте съвета ми, който разпространявам на всички, ако сте кандидат, не кандидатствайте, ако обмисляте да назначавате хора по тази програма, не се занимавайте. Изискват се документи в по няколко екземпляра, където за запетайката и за цифричката ще ви връщат, където различните инстанции имат различни идеи за това кое е правилно и кое е грешно, известия за грешки в документите се получават по някога месец след предаването им, корекции се отстраняват с месеци, а парите се превеждат изключително, ама изключително бавно. Бюрократични спънки, пречки и глупости да искаш. Още в началото се появи първото ми възражение, аз съм току що дипломирал се преди няколко месеца, нямам стаж по специалността, макар че имам някакъв дребен трудов стаж от БАН, търся си работа, посредством интернет и jobs.bg сме се намерили с един работодател, който решава, че иска да участва по тази програма, понеже ме наема млад и зелен, но задължително условие беше аз да се регистрирам в бюро по труда като безработен. Аз имах остри възражения по отношение на това да се водя на статистика в бюро по труда. Бих искал, ако е възможно, от моите доходи да не постъпва нищо в агенцията по заетостта и повече никога да не използвам техните услуги, в условията на свят, в който съществува интернет, агенцията по заетостта ми е напълно непотребна, особено когато повечето от парите, които изплаща, изплаща на определени етноси, а и се говореше за това всички депутати от последното народно събрание да се регистрират като безработни и да получават по 1200 лв месечно докато са безработни между два мандата. За какво ми е на мен да съществува подобна агенция? Тя ме краде, като ми взима пари за услуги, които не искам да използвам, аз искам да се оплача. В процеса на кандидатстване бях попаднал на обявена позиция в бюрото по труда, за инженер във фирма, която се занимава с производство на роботи, като търсят човек с поне магистърска степен и поне 5 години стаж по специалността и руски и английски, а предлагат 2500 лв на месец. Какво прави обаче бюрото по труда, не обявява имената на фирмите, които обявяват позициите, за да се наложи да се премине през тях, а те се налагат като посредник, който е напълно излишен. Ако вие сте работодател и обявявате свободни работни места в бюро по труда, вие сте съучастник и продължавате съществуването на този напълно излишен паразит. Хората, които ви трябват, ще ви намерят в интернет, агенцията по заетостта и бюрата по труда искат да ви вземат пари, за да ви усложнят живота, като ви предлагат "услуги", от които вие нямате нужда. Кандидатстването е дълъг процес поради огромният обем изискуеми документи, някои от които се мотаят из бюрократичните задръствания по други институции, например дипломи, или пък уверения и академични справки, поради което подписването на договора може да се забави с месец-два, през които кандидат служителят се разписва за разни неща, позволявайки на бюрото по труда и агенцията по заетостта да си приписват заслуги, които не са техни. В моя случай се получава и следното, не съм регистриран в бюрото по труда, принуждават ме за целите на програмата да се регистрирам, увеличавам броя регистрирани като безработни с един, за да може после да бъда отписан от списъците на безработните, уж бюрото по труда ми е намерило работа. Така в нашата република борим безработицата, преливайки от пусто в празно. По време на участието си в програмата всъщност написах следния материал за HP и откриването на работни места в неновините.

Все пак, така се случва, че човек много бързо открива къде не му харесва. Хванали сме се на хорото обаче, нека опитаме да си го поиграеме. Да, ама не се играе, а пък разправиите с европрограмата са твърде много, пораждат прекалено много нерви. В един момент поради едни или други причини се стига до това, че човек вече не се чувства комфортно на едно място и иска да си вдигне чуковете. Посреща го абсурда на нашата трудова политика, че за 6-месечен срочен трудов договор се изисква 3 месеца предизвестие при прекратяване. Какъв е тоя абсурд, в "маяка на цивилизацията" САЩ има такова нещо, наречено two weeks notice. Предизвестие 2 седмици, след което чао. Защо изобщо има предизвестие, по какъв начин това защитава правата на служителите, или пък тези на работодателите, има много паралели между взаимоотношенията работник-работодател и взаимоотношенията на любовни и полови партньори. И в двата случая поне единия го начуква на другия. В един момент обаче спира да има химия, не се получава любовта. Представяте ли си на гаджето си да подадете месец предизвестие? Не, днеска се разделяме, уреждаме всички неуредени въпроси и точка. И сега си представете, че някой дойде и ви каже не, ще се търпите още 3 месеца. Тази европрограма беше пълна с какви ли не безумни клаузи, като в момента, в който вече се беше стигнало до подписване на договора, аз бях 50 на 50 дали да го подписвам и си мислех, че е правилно да посъветвам и работодателя да помисли дали иска да го подпише. В последствие открих, че не трябваше да го подписвам.

Вие мислите ли си изобщо, че някой иска да обучава хора? Или изобщо да допусне, че някой ще си повишава квалификациите и компетенциите, докато работи за него? По цивилизованите страни да, тук обаче не. Сакън, оня да не реши някой ден с това, което е научил при мен да отиде при конкуренцията, или не дай си боже да започне собствен бизнес и да стане конкуренция. Мисленето е следното: "Тоя сега го взимам студент, утре ще стане бакалавър, ще иска повече, няма да иска да върши същото, не ми трябва, няма да го взимам", или пък "Сега го взимам бакалавър, утре ще вземе магистър да стане, или пък доктор, повтори предишното, няма да го взимам". Работодателите защо искат да се възползват от тази европрограма? За да обучат някого на нещо ли? Нещо, което може да изнесе после някой ден? Друг път, участват, за да могат да намерят някой, който в продължение на 6 месеца примерно да им излиза безплатен.

Още една причина, поради която тази европрограма конкретно се оказа изключително глупава, е че не допуска работа на нещо различно от 8-часов работен ден, не допуска и стажантът да продължава обучението си, както в моя случай, да карам магистратура. Нали цялата цел е повишаването на качеството на работната сила, а това включва и повишаване на образователната степен? Истината е, че никой не иска повишена квалификация на работната тълпа, вие какво си мислите? Никой тук не иска подчинените да решават, че имат право да искат повече, а пък благодетелна Европа не иска никой от периферни републики като нашата да бъде конкуренция на стара Европа. От някъде 2007-2009 тия години бях се отърсил от евроскептицизма си, но тази европрограма го събуди отново. Един друг европроект, в който "участвах", в частта за демографски данни имаше въпроси от рода на от какъв етнос съм, мигрант ли съм, чий поданик съм, попадам ли в някоя група с неравностойно положение, работещ ли съм, учащ ли съм. Въпросът беше поставен по следния начин, че аз съм или работещ, или учащ, нямам право да се обявя и за двете едновременно, докато спокойно мога да напиша, че съм пристигнал от Китай циганин, който се е настанил на другия край на страната и съм мигрант, като освен това съм в инвалидна количка. Мога да се пиша във всички групи с неравностойно положение едновременно, но ако съм здрав, прав, етнически българин, непознаващ нищо друго, освен София, тежко ми и горко ако се опитвам да бъда работещ учащ, нямам право, не ми се полага и не ми се признава и не ми се зачита, че цивилизованите хора работят от 9 до 5, после отиват да си пият бирата вкъщи със семейството или с приятели, а аз от 9 до следобед, след което в университета, след което вкъщи дежурен на мейла.

А пък европрограмата е така написана, че да няма измъкване от нея преждевременно, така ме да се гарантира записването й като успешно изпълнена, освен при някои условия, при които може да се прекрати преждевременно, при което пак се определя като успешно преминала. Така е направена, че да си я отчетат като успешно преминала, за да си приберат бонуси и комисионни. А ако се окаже, че не е успешно преминала, някой плаща неустойки в размер на пълната помощ за целия период, независимо колко е усвоена и колко не е, плюс 5% отгоре за наказание, като тия пари потъват незнайно къде после, а на теория идват от работодателя, а на практика знаете на кого ще бъде одрана кожата, на стажанта. Документи искат за всичко, като в много от тях има и дублираща се информация, не мож кихна и не мож пръдна без да пуснеш на бюрото по труда декларация по образец в 2 екземпляра. Разходът на хартия е огромен. Европрограмата е нерентабилна само за един стажант и изисква един човек само да се занимава с нея. Дори само от разхода на хартия може да стане нерентабилна, а като се включи и разходваното време за разходки по бюра по труда и агенции по заетостта и така нататък. Пък докато се преведат средствата, те се обезценят, а иначе знаят да дават зор да предаваш документи в 2 екземпляра с по 100 подписа и 100 печата. Подводните капани са много, включително и факта, че програмата не покрива разходите за годишен платен отпуск, в случай че след шестия месец договорът не се продължи. Аз по този начин, понеже съм абсолютен будала и се подписах някъде, където не трябваше да се подписвам, останах без 460 лв за неизползван платен годишен отпуск, а трябваше да направя скандал и да не подпиша, ще си трия сол на главата за това во веки. А първоначално наивникът, аз тоест, влизам в положението на работодателя, че трябва той да ми ги дава тия пари, защото не са предвидени в европрограмата, като през цялото време там, колкото и да исках да си вдигна чукалата на минутата, бях решил, че ще им излизам безплатен и няма да ги вкарвам в излишни разходи. Майната му на това, светът е игра на прееби другарче.

Като цяло нагласата трябва да се промени. В момента положението е такова, че човек си продава времето, свободата, труда и способностите срещу предварително уговорено заплащане за някакъв срок или безсрочно. Продаваме си свободата, ставаме купени роби. Това е битуващото мислене, макар малко хора да си го казват по този начин в прав текст. Трябва да сее промени следното, човек трябва да гледа на себе си не като платен роб, а като търговец на собствения си труд. В окови се поставяме преди всичко ние самите. Законодателството и трудовите правоотношения трябва да се променят в тази посока. Към момента възможността е всеки да стане сам търговец и бизнесмен, всеки може да регистрира в момента фирма, както направих и аз, в момента освен че си предлагам времето срещу заплащане на нов работодател, го раздавам и бизнесмен фирмаджия предприемач, млад меринджей, както е модерно да се казва сега. Казвал съм, а може би и по-мъдри хора преди мен са казвали същото, дословно или в общи линии, че човек трябва да прави това, което харесва, да харесва това,к оето прави, и това, което умее, да му носи пари, като и трите части да се приемат за абсолютни, трябва да правиш всичко, което харесваш, да харесваш всичко, което правиш, и всичко, което умееш, да ти носи пари, тогава ще се доближим до някаква форма на утопия.

Не си мислете обаче, че на началниците пък им е лесно. Началникът има склонността да става работохолик, в момента, в който осъзнаете, че вашето бюро се намира пред вас във всеки един момент, в офиса, в колата, в градския, в кръчмата, на плажа, в леглото, дори на гърба на мадамата, която опъвате на задна, съответно на корема на жребеца, който сте яхнали. Какво иска работодателя ли? Пълна експлоатация, пълно изцеждане на работната сила. Какво иска работната сила насреща? Money for nothing and chicks for free. Е, не става, that ain't the way to do it. Трябва някъде по средата да се тегли чертата, да се постигне компромис, работодателя да не изстисква всичкото, пък за работната сила money for something, and chicks for pay. Работната сила естествено, ако може, ще се скатае, ще претупа нещата, ти, който четеш това, и си мислиш, че не става дума за теб, за теб става дума. Има съществена разлика в нагласите между наетото и самонаетото лице. По принцип решението в този конфликт на интереси между работодател и работна сила трябва да го даде държавата със законодателство, но тъй като нашата държава е вечно отсъстващия родител, който пропива всичките пари, трябва просто да вдигне ръце и да не си приписва заслуги за това, че ни възпитава и да не взима пари за това, а ние на ниското ниво на пирамидата просто да си влизаме в положението един на друг и да оставим играта на прееби другарче в по-ранното детство, така може би някой ден ще пораснем достатъчно, за да разберем, че по-горните етажи на пирамидата не са ни нужни и можем да ги съборим, като с изпопадалите блокчета отгоре можем да построим по-широко първо ниво.

Умишлено се въздържам от споменаване на имена на фирми, включително и на моята, завършвам с предупреждение към работодатели и кандидати за работа, подхождайте със скептицизъм към европрограми за насърчаванен а заетостта, тъй като нетния резултат от "Ново начало" е увеличена безработица, а ако си търсите ново попълнение в колектива, търсете го в интернет, там са всичките хора, от които имате нужда, същото важи и за тези, които търсят колектив, в който да попаднат, изрежете излишния посредник в лицето на държавата тук. Нито държавата, нито Евросъюза са ви потребни, с нашата администрация и бюрокрация няма начин да ви бъдат полезни, а единствено да ви създават бюрократични спънки и да ви бавят пари.

И вече за истински финал, ви поздравявам с чашка кафе, и нека работят здраво маймуните, че много има да блъскат, докато станат човеци.

Няма коментари:

Публикуване на коментар