Политика антицензура

Предупреждавам тези, които възнамеряват да четат, провеждам политика на нулева толерантност срещу цензурата, тук се използва лош език и не се трият коментари

ЪПДЕЙТ промяна в политиката, ще се трият коментари, които съдържат данни за ваши контакти с оглед сигурността на тези контакти, препоръчвам ако имате нещо съществено да казвате, да не пишете дълъг пост, който да съдържа или да завършва на ваш скайп, имейл, имена, адрес, телефон, ЕГН и подобни, пишете дългия пост със съществената информация, която желаете да споделите, а ваши контакти, ако искате да се свържа с вас, оставете в друг пост, който ще изтрия след като се свържа с вас. Имам известна загриженост за сигурността на личните ви данни, в случай че това противоречи на политиката на нулева толерантност към цензурата и свободата на словото е по-важна ще се вслушам и ще прекратя триенето на коментари, съдържащи ваши контакти. Изтрити коментари, съдържащи контакти до момента: 5

понеделник, 12 август 2013 г.

Where is your god now

Losing my religion

Не са тайна моите атеистични убеждения, даже ако трябва да съм точен, аз не само съм атеист (липсва ми вяра или убеждение, че съществуват каквито и да е богове), ами съм и антитеист (на мнение съм, вярвам, или имам убеждението, че богове не съществуват, противоречат на логиката, здравия разум и на всичко, което знаем за вселената). Вчера се подложих на това да посетя проповед в протестантска църква. Не почувствах уви божията сила и божието присъствие, както може би се надяват много вярващи, просто защото няма какво да почувствам. Интересно, стола, на който седях почувствах, възприемам светлина, чувам звуци, усещам вкус, долавям миризми, всичките ми сетива и възприятия са в изправност, не знам защо продължавам да не успявам да възприема всевишния творец на всичко, който би трябвало да е навсякъде около нас.

Причината някои от вас я знаят, бог няма, на останалите се надявам, че ви предстои да я откриете.

Тъй като вярващите са свикнали да гледат света през библейски очила


, те често са свикнали да виждат света черно-бял. Тоест делят го на черно и бяло, добро и лошо, господ и дявол. Междинни положения, сиво и шарено при тях няма, всичко е или черно или бяло.

Нека разиграем един хипотетичен сценарий с цел изпитване на вярата на вярващите. Един човек лежи в болница в непробудна кома от 5 или 10 или колкото искате години. Това не е хипотетична ситуация, по света има доста такива хора и в този момент. Пациентът отдавна не показва признаци, че може да се подобри и да се събуди, изгледите за възстановяване са никакви. Идва един хубав ден, в който екипът лекуващи лекари събира роднините на лежащия в кома и излизат пред тях със становище, че борбата за поддържане на живота на пациента е безсмислена, шансове за подобряване на състоянието няма и препоръчват изключване на животоподдържащите системи. Някои веднага биха се нахвърлили на тях, че предлагат убийство, прекратяване на човешки живот. Ето това са сложни теми, сиви теми, за чието съществуване вярващите отказват да признаят. Замисляли ли сте се вие, представяли ли сте си, че сте в положението или на роднините, които трябва да вземат решението да поддържат един труп жив, докато не умре, или да прекъснат живота и с това надеждата, която може да чака зад ъгъла? Или пък в положението на този на леглото? Какво бихте искали да се случи с вас, ако вие сте в такова положение? Вярващите имат тук няколко проблеми, сред които вярата във вечен задгробен живот и пренасящите се в него във вечността последствия от действията и взетите решения в този, а също и вярата във висш план. Те вярват, че душата на този, който е в кома, може да се мъчи вечно в огньовете на ада, ако не е била спасена, докато е бил в будно състояние, както и че убийството е грях, за който роднините и лекарите също биха горяли вечно в ада. Аз, той като съм свободен от вярата в задгробен живот, съм на ясно в следното, разполагам с един живот, който трябва да използвам, за да чуя, видя, изпитам, направя и оставя след себе си колкото е възможно повече, защото друг шанс да бъда в състоянието жив няма да имам. За много вярващи това е една съвсем чужда перспектива върху живота, те твърдят, че атеистите са нещастни и не ценят живота, всъщност тази перспектива кара човек да се замисля повече за стойността и уникалността на живота. Същевременно знам, че моята заинтересованост и загриженост за неща се простира до там, до където аз съм жив, а даже по-конкретно, докато съм в будно състояние. Аз съм се замислял. В положението на роднините и близките съм предубеден, бих направил всичко възможно да задържа изпадналия в кома в живо състояние, докато това не се окаже само удължаване на мъките на лежащия в името на собствения ми егоизъм. По-особеното е ако аз съм този, който се намира в състояние на непробудна кома. Претърпявал съм трудова злополука, която при няколко сантиметри по-встрани или по-навътре е можела да ме обезобрази (или поне да има по-видими последствия от чертата, по която не никне коса), да ме остави инвалид, или да ме прати в състояние на кома. Колкото и да съм се шегувал с твърдоглавието си, непоклатимостта и издържливостта на черепа си, с безсмъртието си дори (след многократни опити всъщност на някои богове да запратят тежки и твърди предмети към главата ми или иначе да ме очистят), до сега на планетата не е стъпвал безсмъртен, колкото и на вярващите да им се иска. Живеем в опасен свят и е възможно с моето безразсъдство или поради някаква злополука да изпадна в кома. При това положение аз от близките си бих искал да вземат под внимание преценката на лекарите (в случая предполагам най-високото качество на медицинското обслужване и подготовката на професионалистите). Не бих искал да изкарам 30 години в състояние на зеленчук, само за да умра някой ден от само себе си, докато хората са се надявали напразно, че може да се събудя. Кой би искал да причини 30 години напразни надежди на хората? Има го и момента, че ако примерно се събудя след 20 години, аз вече няма да съм в 20-те си, ще съм близо до удвояване на възрастта си, докато съм спал. Аз по принцип съм казвал, че искам да се събудя 50, 100, 200, 500 години напред в бъдещето, мисля, че би ми било интересно да наваксам изпуснатото, но много хора биха сметнали, че новия свят не е за тях. Въпреки шегите с безсмъртие, аз съм на ясно със собствената си смъртност, но не се плаша от това, което следва след смъртта, не считам, че има неща, за които да съжалявам, ако утре умра. Така живее свободния човек.

Нека се върнем на нашия хипотетичен сценарий. Лекарите убеждават роднините и се насрочва дата, на която да бъдат изключени системите, като идеята е да се съберат до леглото, да се сбогуват, да изчакат примерно няколко минути сигнал свише, раздвижване, каквото и да е, и да дръпнат шалтера. До момента на дръпване на шалтера сценарият може да се развие по един от три начина (ако се сещате нещо, което съм изпуснал, коментарите винаги са отворени).

Вариант 1: Настъпва деня и часа, изключва се животоподдържащата система, смъртна настъпва до минути.

Вариант 2: Известно време преди настъпване на деня и часа състоянието на пациента изненадващо се променя, жизнените му показатели са по-обнадеждаващи, лекарите имат за какво да се хванат и продължават борбата, екзекуцията се отменя. Възможно е да измине дълго време и пациентът все още да не се е събудил, да не показва повече признаци на подобрение или да върви към влошаване в бъдеще, което може пак да доведе до такива тежки решения.

Вариант 2а (не, отказвам да са повече от 3 варианта): Пациентът идва в съзнание преди уречената дата. Разликата с вариант 2 е, че вместо просто подобрение на състоянието има директно събуждане, пукаме шампанското.

Вариант 3: Пациентът изненадва всички и се събужда докато всички са се събрали в готовност да му дръпнат шалтера. Отново пукаме шампанското след като всички приключат с бърсането на радостните сълзи и прегръдките и припадъците.

Вариант 4: Добре, тук вече съм принуден да призная, има и следния вариант, пациентът може да умре в съня си преди настъпването на уречения ден и час за дръпване на шалтера. Бях пренебрегнал този вариант поради привидната липса на морални дилеми, с които да се борим. Смъртта на пациента няма да тежи на съвестта на лекарите и роднините. Има го обаче момента, че животът на пациента ненужно е удължен, като той не е бил в състояние, което може да се нарича живот. Приемаме, че за нашите цели този вариант е без последствия.

Сигурен съм, че всеки един от тези варианти се е разиграл някъде по света, може в момента в някой лекарски кабинет по описания по-горе начин да се решава човешка съдба. Трябва да попитам вярващите, както е озаглавен всъщност този пост, къде е вашия бог сега? Християните вярват, че бог има план за всеки един човек на земята. Добре, да видим, какво е правил бог във вариант 1, когато прекъсват животоподдържащите системи? Чакам вярващите да дадат отговор какъв разумен план може да е имал господ за спасението на душата на човека, или за неговия живот на земята, който да включва прекарването на последните 5-10 години от него в кома, която накрая да бъде прекратена от лекарите и роднините му, които цял живот ще живеят с отговорността, че са прекратили нечий живот. На тях ли се опитва да даде господ урок, като планът му за този човек е да го използва за нагледен пример? Във вариант 2 какъв знак се е опитвал да даде господ и защо е решил да го даде след като пациентът е изкарал 5-10 години в кома, а и още повече, ако надеждата се окаже фалшива и пациентът все пак не се подобри и не се събуди, какъв знак е давал господ? Във вариант 2а и 3, когато пациентът се събужда, където вярващите ще кажат вижте, божие чудо, молитвите ни са чути, отново, какво е правил господ, защо трябва да изпраща такова послание, защо е трябвало господ да спасява пациента от ръцете на лекарите и роднините, които се опитват да го убият, в последните дни или минути преди взимането на това решение? Събуждане от кома след 5-10 дни с божия намеса няма ли да е също толкова голямо чудо.

Второзаконие 9:18 "27 Спомни слугите Си Авраама, Исаака и Якова", това не предполага ли, че всезнаещият и всемогъщият бог забравя? Слугата му Авраам му е бил изхвърчал от съзнанието, но в един момент се е сетил за него. И тъй, господ, който съществува извън времето, е бил забравил за това свое чадо, за което има специален план, докато то е лежало 10 години в кома и се е сетил за него и го е събудил. Има логика, нали? Аз за себе си отдавна съм установил, че идеята за бог, който ни обича и се грижи за нас издиша. Имало е моменти, когато съм допускал, че е възможно да има бог, и той да е педераст, задник и трол, който се бъзика с нас, както вие, когато играете на sims, но и този вариант противоречи на логиката.

Нека си поговорим за чудеса. Ще приравня чудото на аномалия. Когато видим графиката на някоя величина, която плавно нараства, и в един момент в кривата има рязък скок или спад, след който величината се връща към нормалното си нарастване, знаем, че там, където е усетен скока, се е случило нещо непредвидено и неочаквано, което не се случва нормално. Това е аномалията, нещо, което не сме предвидили в прогнозата за величината. Според нашите разбирания чудеса и аномалии не се случват. Случват се неща, които ни хващат в незнание, които не сме предвидили и за които не сме били подготвени. По дефиниция чудеса и аномалии не съществуват, съществуват отново такива събития, които показват липси в нашите разбирания и познания, когато се обогатят нашите разбирания и познания, това, което е било чудо или аномалия, вече не е чудо или аномалия, ами е нещо нормално. А замислете се за момент, във вселена, в която съществува бог, молитвите работят и чудесата се случват, чудесата биха били ежедневие, тоест не биха били нищо необичайно, нямаше да бъдат чудеса.

Да си поговорим малко и за случайни събития. Що е то случайност? Случайност е такова събитие, което се определя от толкова много фактори, че ние не ги знаем всичките. Искам да добавя един цитат от Акад. Ангел Балевски, но не мога да го намеря точен, така че ще трябва да го предам грубо по спомени:

"Когато човек знае всички фактори, които определят едно събитие, тогава той може да предвижда, тогава той става пророк"

Вие може би си мислите, че свличането на земна маса върху път е случайно събитие. Да, обаче ако познаваме достатъчно добре свойствата на земната маса и скорошната й история би могло с някаква точност да се определи кога тя ще се свлече. Лавината случайно събитие ли е? Може би си мислите така, но науката е достатъчно напреднала и позволява прогнозиране на лавини, а също и преждевременно контролирано предизвикване на лавини, което се прилага по много зимни курорти по света с цел предотвратяване на по-големи лавини. Колкото повече знаем за факторите, определящи едно случайно събитие, толкова по-малко то е случайно. Някой велик икономист, запознат със състоянието на пазарите по света, би могъл да ви каже какво би се случило с курсовете на някои валути и цените на някакви стоки в близките дни по същия начин, по който синоптиците ви дават прогноза за времето, стига да не настъпи някое събитие, което отново ще бъде случайно само привидно, но ще бъде просто събитие, което той не е предвидил.

Разбирате ли в какъв интересен свят живеете, такъв, който е способен да ви поднесе изненада, за да не скучаете, но и позволява да съберете информацията, за да разберете какво може да се случи.

Да се върнем отново на предишния казус и господ. Може да направи всичко, ама решава да прави странни неща. Представете си и още една ситуация. В цивилизована страна, в която евтаназията се практикува за неизлечимо болни хора, един лекар евтаназира пациент, а 6 месеца по-късно се появява ново лечение, което е можело да облекчи състоянието на пациента и да му позволи да води нормален живот, или пък да доведе до пълно възстановяване. Вие религиозните ще съдите ли лекаря-убиец? Съдете го, дайте да ви видя. Исках тук да поставя цитат от хипократовата клетва, която не бях чел и естествено не познавах. Показвам следния откъс от нея:

Аз ще препоръчвам на болните подходящ режим според познанията си и ще ги защитавам от всички вредни неща.
Никога и никому няма да препоръчвам употребата на отрови и ще отказвам да давам на когото и да било подобно нещо.

Второто изречение явно противоречи на евтаназията, но как може да се интерпретира първото? Поради незнанието си предполагах, че някъде се съдържа и нещо от рода на "няма да причинявам умишлено вреда".


Все пак, господ, творецът на вселената, който има план за всичко и всички и всичко се случва по неговия план и нищо не се случва противно на неговия план, явно има много странни планове, защо иска да накаже по такъв начин лекар, който е прекратил страданието на пациент. Същото като преди, защо е трябвало да покаже ефектен номер, като събуди от кома пациент, точно преди да му дръпнат шалтера, вместо 5 или 10 години по-рано? Чели ли сте си библията?

Предлагам ви следния откъс от библията:

Изход 7:  
Тогава Господ каза на Моисей: Ето, поставих те като бог срещу фараон; и брат ти Аарон ще ти бъде пророк.
Ти ще казваш всичко, което ти заповядвам, а брат ти Аарон ще говори на фараона да пусне израелтяните от земята си.
Но Аз ще закоравя фараоновото сърце и въпреки че ще умножа знаменията Си и чудесата Си в Египетската земя,
Фараонът няма да ви послуша и Аз ще нападна Египет, и с велики дела на съд ще изведа Моите войнства, народа Си, израелтяните от Египетската земя.
И египтяните ще познаят, че Аз съм Господ, когато вдигна ръката Си против Египет и изведа израелтяните изсред тях.
  
Вие вярвате в един бог, който иска да си покаже номерата, на какво е способен, като изтезава египтяни, и въпреки че фараонът иска да се отърве от евреите, той му се намесва в главата (религиозните ще ви твърдят, че господ не се намесва в свободната воля, това тогава какво е?).

Продължавам:

И Господ каза на Моисей и Аарон:
Когато фараонът ви говори и каже: Покажете чудо, тогава кажи на Аарон: Вземи жезъла си и го хвърли пред фараона, за да стане на змия.
10 Тогава Моисей и Аарон влязоха при фараона и направиха, както заповяда Господ; Аарон хвърли жезъла си пред фараона и служителите му и жезълът стана на змия.
11 Но фараонът повика мъдреците и заклинателите и египетските влъхви направиха същото с магиите си.
12 Защото хвърлиха, всеки от тях, жезъла си и те станаха на змии; обаче Аароновият жезъл погълна техните жезли.
13 А сърцето на фараона се закорави и той не ги послуша, както Господ беше говорил.

Друг превод, от сайта на българската патриаршия, Изход 7, дами и господа, нека чуя бурни аплодисменти:

1. Но Господ рече на Моисея: виж, Аз те поставих за Бог фараону; а брат ти Аарон ще бъде твой пророк;
2. ти ще (му) говориш всичко, що ти заповядвам, а брат ти Аарон ще говори на фараона, да пусне синовете Израилеви от земята си.
3. Но Аз ще ожесточа фараоновото сърце и ще умножа Моите личби и Моите чудеса в Египетската земя.

Вижда се ясно манията да си покаже номерата. Защо прави това? Вие се кланяте на този, но явно не сте чели книгата. Много вярващи казват, че трябвало да се почне от новия завет. Коя друга книга се чете с гъза напред? Джордж Лукас какво направи, направи първите 3 серии след вторите три, но е казал кое е прелюдията. Библията, така както е написана, върви в хронологичен ред, защо някой би я чел в друг ред? Защо този ваш господ трябва да е толкова криптичен? Задавал съм също въпроса кога господ ще пусне актуализираната версия библия 2.0. Отговорът, който получих е, че господ упорито отказал да пуска ъпдейти на библията, а чрез проповедници и пастори, които да я интерпретират, тя да преминава времеви, културни, езикови, социални, а след това и научни, логически и всякакви други бариери, които поставя здравия разум. Но какво е това положение, при което непогрешимата дума на единия върховен всезнаещ и всесилен бог трябва да бъде смилана на простосмъртните от теолози и богослови, които преминават през уж висше уж образование, за да могат да четат и интерпретират правилно тази книга? Защо е така, при положение че дори и в различни църкви от една и съща деноминация пасторите може да са на различни мнения по някои въпроси от непогрешимото и единно слово на всевишния? След като дори и тези, които завършват теология, спорят помежду си какво точно е искал да каже всевишния, какъв шанс имаме ние простосмъртните да я схванем? А вие явно не сте хващали да я прочетете от край до край, защото явно някой ви казва, че трябва да се почне от стария завет, а пък после да се четат отделни глави, а не да се чете като един роман. Защото аз пък съм чувал, че прочитането на библията от началото до края е един от най-сигурните начини човек да стане атеист. Аз започнах да я чета, но едва стигнах до началото на Левит. Принудих се да я започна и да я чета, за да бъда по-добре оборудван да съсипвам религиозните с аргументи, извадени от тяхната книга, но книгата е нечитаема, наистина, какъв шанс имаме ние простосмъртните с нея? И щом книгата на всевишния, всезнаещ и всесилен бог е толкова неясна и нечетима, че трябва специално "образовани" хора да ни я смилат и да ни я предават, както птиците хранят малките си, аз имам един цитат от една книга, която е по-добра от така наречената "добра книга" и наистина препоръчвам на всички:

Цитат из дебрите на "Приключенията на добрия войник Швейк":

"Йебем ти бога"

Няма коментари:

Публикуване на коментар