Политика антицензура

Предупреждавам тези, които възнамеряват да четат, провеждам политика на нулева толерантност срещу цензурата, тук се използва лош език и не се трият коментари

ЪПДЕЙТ промяна в политиката, ще се трият коментари, които съдържат данни за ваши контакти с оглед сигурността на тези контакти, препоръчвам ако имате нещо съществено да казвате, да не пишете дълъг пост, който да съдържа или да завършва на ваш скайп, имейл, имена, адрес, телефон, ЕГН и подобни, пишете дългия пост със съществената информация, която желаете да споделите, а ваши контакти, ако искате да се свържа с вас, оставете в друг пост, който ще изтрия след като се свържа с вас. Имам известна загриженост за сигурността на личните ви данни, в случай че това противоречи на политиката на нулева толерантност към цензурата и свободата на словото е по-важна ще се вслушам и ще прекратя триенето на коментари, съдържащи ваши контакти. Изтрити коментари, съдържащи контакти до момента: 5

събота, 24 септември 2011 г.

Като за начало

Аз съм един пълен откаченяк и съм решил тук да изливам каквито идиотии ми хрумнат на политическа, религиозна и каква ли още не тема. Общо взето стискайте ми палци да видим какво ще се получи.

4 коментара:

  1. Поразгледах малко блога ти, приятелю! И смея да твърдя, че много от написаното пасва с моите представи не само за политическата, но и за етническата, социална и пр. обтсановка в България специално.
    Но не мога да се съглася с религиозния ти скептицизъм. Не искам да те карам да си вярващ, нито пък искам утре да видя проповедническа литургия в постовете ти. Но хората, и това е факт, са вярващи не защото търсят Бога в писанията на учените, а защото го намират в сърцата си - надежда, благодеяние, и други разни добродетели, които религията предоставя, са източник на един вид добро. Плюс това, пишейки на религиозно-критична тематика може сериозно да обиди много хора. Замислял ли си се защо българите са оцелели след пет (ПЕТ) века робство - защото са останли християни, хора принадлежащи към религиозна прослойка.
    Аз съм човек вярващ, но не съм виждал директно доказателство за Бога. Но опеределено съм виждал надеждата в харата, които отиват на църква, виждал съм как много от тях намират лек за проблемите си точно там (има десетки книги на тая тема, където учени не могат да обяснят феномелните явления при хората), и как много от тия хора имат повод за радост и спокойствие, когато се приберат в домовете си.
    Пак повтарям, не ти казвам вярвай в Бога, но, докато го критикуваш, не го отричай.

    All the best

    ОтговорИзтриване
  2. Последният ми спомен от църква, мой човек беше покрай кончината на дядо ми, не им вярвам за нищо, на църква не бих отишъл, освен ако не беше заради фамилията, а ако и цялата фамилия не вярваше, естествено нямаше да отида, а тук християнството ни е съхранило от поробител, който е вярвал, че неговият въображаем приятел на небето е по-готин от нашия

    ОтговорИзтриване
  3. Вяра и религия не е задължително да са едно и също, и много често не са. Да имаш принципи, убеждения, добродетели, да си градивен тип личност - можеш и без да си класическия (И удобен! На тези или онези...) тип вярващ - религиозния човек. Да си атеист или агностик не означава да си някакъв зъл тип, който само гледа да прецака някого. Добро и зло могат да бъдат успешно различавани (Когато са различими, не са винаги! Нито пък са винаги еднозначни!) и без прибягването до култове и административни апарати/църковни йерархии (Колко църкви са се изродили, поне частично, в такива - ако не са умишлено създадени да бъдат точно това.); без мразене на невярващите или друговерците, без походи и кланета, и без всички други странични (Д)ефекти на институционализираната и политизирана вяра. Религия = за едни вярата (идеалистите), за други покварата (контрол на масите, заглушаване на научно развитие, неприемане на алтернативни мирогледи) и облагите. Или Религия = Вяра + Политика. Кой разделя християнските общности на 2 основни клона (Римокатолически и Източноправославен), а по-нататък и на повече? Политици и владици (висша църковна администрация)! Императори, патриарси и папи, царе ("Бой се от царя..."), сега дори знаменитости от Холивуд си прокарват свои цели с техните сциентологии... Универсалните ценности и съвети/завети/съобщения на християнството (вероятно и на другите големи религии) са си общо-взето все номални, логични достижения на разума (на човешкия със сигурност са, за други разуми не мога да твърдя нищо засега, не съм общувал с такъв в явен и недвусмислен вид досега). И не са точно заповеди, може някога да са изглеждали като такива (и сега още да имат такава езикова форма), но са си наставления и ценни съвети, а не постановления за изпълнение. Заповедите ги дават разните администрации и изобщо ХОРА с власт - не любящите родители, създатели, творци! Където има достатъчно развит разум, от принуда няма нито особена нужда, нито голяма полза.

    Ако едно дете е съвсем малко и не разбира от дума - а човечеството вече май е в пубертета си, тъй че си му е време да мисли доста по-самостоятелно! - то заповедната форма с някоя и друга заплашителна клауза са нормален подход, който следва да се очаква. Ако майка ти ти каже: "Не бъркай в контакта!", това не значи, че те командори, и че смята да те изтезава ако не спазваш, а че просто иска да те предпази, но не може или не смята, че може да ти обясни точно сега точно защо да не бъркаш в контакта. По-нататък ги разбираш тия неща, но не става отведнъж. Ако след време пък започнеш да се занимаваш с електрически инсталации, ще бъркаш из контакти и още как, само че няма да го правиш с акъла на малко дете, а на техник, инженер, или поне грамотен човек. На малчугана може и временно да е по-смислено да му се втълпи, че навъртане около контакта => шамари, отколкото да изпита няколкостотин волта непосредствено. Грижовния, мъдрия няма да го е шубе или да има угризения, че е отървал малко дете с цената на малко принуда и насилие. Обаче няма да продължи да си бие порасналото дете, станало вече електроинженер, нито да му казва "И да не си доближил/а контакта, че ще те...!"

    ОтговорИзтриване
  4. ...

    Всичките класически повели на свещените книги и религиите и религиите си имат и логика, и напълно разумни обяснения, и съвсем нормален смисъл, без да има нужда от тежката артилерия на мистиката. Класическата и централна повеля "Да нямаш друг бог освен мене/ да нямаш друга вяра, освен ИСТИНнАТА/ да не си правиш и почиташ кумири" кое е по-разумно да означава : "Търси обективната, доказуема истина за същността на всяко нещо, и за връзките между всички неща, и не се захласвай по продуктите на всевъзможните опити за подмяна от текущия заинтересован" или "Ей, внимавай да не те спипам/спипат, че се съмняваш и мислиш с предназначения за целта орган - висшия си мозък - че ще има да те варя в казани с катрани или каквото отделът ми по садизъм (Адът) изобрети." Типичните възприемания на концепции като наказание, прошка, сила и власт, праведност и неправедност, грях, свободна воля и други основни конструкции на морала и разума са, естествено, типично развалени от типичните четящи и тълкуващи ги проповедници. И т.нар. "свещена война" има съвсем друг смисъл - това е търсенето и разпространяването на истините и елиминирането на заблудите, а "убиването" на неверниците/друговерците не е клане или бомбардировка а е "убиване", т.е. премахване, на заблудите, а следователно и на заблудените (Не трепане на самите хора, а превръщането им в хора без анти-разумни заблуди!) На това някои му казват свобода и освобождаване - което си е доста грубо намесване в личните убеждения и живот, нали? Лишаването на някого от сладки заблуди и произтичащото временно блаженство е тежък, груб акт на човещина.

    Освен да се чете между редовете, трябва и да се четат всичките страници, и да се свързват отделните елементи на прочетеното. Разбирането не е лесно, но няма как да следваш това, в което вярваш, ако не знаеш в какво в действителност вярваш.


    А дали има Бог, само един ли е, дали е той или тя, антропоморфен ли е/са, как функционира, каква физика и математика стоят зад него, има ли чувства/емоции, за какво сме му ние несъвършените, дали сме чак толкова несъвършени и обречени ли сме да сме такива или просто за момента оперираме в такъв работен режим, сътворен ли е светът или просто си съществува и еволюира, ние, хората, просто част ли сме от него и от космоса или имаме някаква по-особена роля и евентуално права и отговорности -- въпроси има много, на някои вероятно ще стигнем до отговорите, на други кой знае, а пък може и да нямат еднозначни отговори. Примерно какво пречи някой предшестващ ни разум да е побутнал тук и там, на съответни ключови места, планетата ни и геномите на някои организми, та да се увеличат шансовете да ни има и да имаме възможности за развитие, а през 99.99999999% от времето процесите да са текли (и да продължават да текат) в автоматичен, т.е. естествен/еволюционен режим? Ами ако еволюция + креационизъм = повишени шансове за успех на живота? Едва ли винаги можем да установяваме (потенциално ключовите) подробности по случване на нещата на ниско ниво - защо и как този ген е мутирал, откъде и как точно астероидът е "изненадал" динозаврите и щеше ли да има значение, ако беше дошъл по-рано?

    ОтговорИзтриване