Справедливост, правосъдие, закон, както и разбиранията на човека за тях

Имаме странни идеи за правосъдие и за справедливост. Споменавал съм един или два пъти, че има нещо неправилно в идеята да съдим, наказваме и затваряме хора. За доста неща съм сигурен, че не сме на правия път. Кой си ти, за да наказваш някого е най-същественият въпрос тук. Ти си смъртен и погрешим човек, също като този, който смяташ да наказваш. Какво би било основание да държим някой заключен? Единствено ако той ще представлява опасност за околните, ако е на свобода. Тогава какво правим, държим го заключен во веки, докато умре, или се стараем да не представлява опасност за околните, когато излезе. Това би трябвало да се случва в затворите, обаче затворите са изгубили превъзпитателната си функция много отдавна. Вместо "ок, излезнах от затвора, какво мога да направя сега, за да не попадам пак в ситуация, в която ще лежа, може би да не ощетявам, мамя, грабя, наранявам, или убивам другарчето", се получава "следващия път трябва да гледам да не ме хванат". Доказателство - съществуването на понятието рецидив, щом има хора, които повторно попадат в затвор, значи затворите не превъзпитават. Затворът е просто място, където ще седиш известно време, където най-вероятно ще излезеш по-озлобен, където основната заплаха е не да бъдеш превъзпитан, ами да бъдеш изнасилван, както и съществува възможността да бъдеш убит там. До колкото знам, човечеството има нужда от хора, които да създават продукт или услуга, от които да се възползва човечеството с цел покачване на общия жизнен стандарт. Как постигаме това, когато държим голям брой хора зад решетки, където не могат да правят това?

В една детска игрална версия на сериал за семейство Адамс, която бях гледал много отдавна, в един епизод Гомес се беше кандидатирал за кмет, или нещо от тоя род. Сред нещата, които неговият конкурент за кабинета споменаваше в кампанията си бяха "ще поставя повече улични лампи, ще напълня повече затвори", докато Гомес му беше пълен антипод, включително и твърдението "ще изпразня повече затвори". Това е човекът, за който трябва да гласувате. Пълните затвори не са признак за здраво общество, пълният затвор означава, че вътре има престъпници (надяваме се), които са извършили престъпления (надяваме се), фактът, че в затворите има много хора, е показателен за това, че се извършват много престъпления (или има много деяния, които се разглеждат като престъпления, без задължително да е нужно, малко по-нататък за това). Това не е признак за здраво общество, означава, че нещо не е наред. САЩ се бият в гърдите, че са най-свободната страна, но водят по брой затворници на глава от населението, дори са пред комунистически Китай. Те даже са превърнали лишаването от свобода в бизнес, частни фирми стопанисват затвори. За това съм говорил и преди. Естествено в частните затвори лежат само най-кротките престъпници, частните затвори оставят държавата да се занимава с убийците, психопатите, изнасилвачите, и така нататък неприятните типове.


Така, наличието на хора в затвори, както и увеличаващата им се бройка е признак за болно общество. Не всъщност, просто за общество на сегашния си етап на развитие. Не сме дорасли, за да се отнасяме човешки със себеподобните си. Разхождат се из страната ни неосъдени престъпници и убийци, включително и малолетни убийци и побойници. На етапа на развитие, на който сме, естествено да искаме те да лежат в затвора, аз също се надявам да лежат. Обаче какво става, когато излежат? Не ни пука. Ей тук е истинския проблем, не ни пука какво се случва с другарчето. Не искаме ли да сме сигурни, че другарчето няма пак да свърши зулум, ами ще се държи цивилизовано и ще бъде продуктивно, заедно с останалите? Онова идиотче, което наскоро излезе от затвора, след като беше пребило момче от съседно училище, и на мен ми се иска да седи затворено някъде и то дълго време, защото има трески за дялане. Поправим ли е той, или не е поправим? И в двата случая зле, защото той е симптом на обществото ни, съществуването му означава, че нашето общество е такова, където деца се пребиват и убиват. Той ни е диагнозата. Ако е поправим, то сме длъжни да го поправим, иначе за нищо не ставаме. Ако е непоправим, това е единствено заради нашата неспособност да го поправим, тоест пак, от нас чеп за зеле не става. Трябва да ви светне, че всяка присъда, която издаде един съд, е присъда върху всички ни, върху цялото общество. Не сме дорасли до там, че да прощаваме и да реабилитираме хора, да гарантираме, че ще могат пак да функционират в обществото. Написаните до тук неща обаче не са приложими за нашия етап на развитие, имаме още доста да растем. В Норвегия Андерш Брайвик е изключение, те нямат изградени навици за справяне с подобно нещо и с такъв като него. Максималната присъда, която са предвидили е 21 години, които ще изкара в такъв затвор, за който биха си мечтали разни хора, които в началото на прехода са казвали, че искат да бъдат затворници в Швейцария.

Има някои неща, които ми е трудно да разбера защо са така в правовите държави. Един съдебен процес представлява имитация на научния процес. Една от разликите е, че в научния процес свидетелското показание не струва нищо, докато в един съдебен процес е от известно значение. Смъртните хора са погрешими и съществува възможността да лъжат, иначе и в научния, и в един съдебен процес свидетелските показания щяха да са напълно достатъчни за извеждане на истината. Вместо това, научният процес не разчита изобщо на това, което някой е казал, а настоява за повторение и демонстрация на твърденията, а съдебният процес разглежда доказателства. Още нещо интересно е, че всяко едно дело, всяко едно отсъждане, може да стане прецедент в последствие за друго дело, независимо какво пише в закона, в мига, в който съдията тропне с чукчето, това, което той е отсъдил влиза в сила и някой ден, след 50 или 100 години, ако щете, при някакво дело, някой адвокат или прокурор може да извади на светло това дело и да го използва като прецедент. За това разни радикали в Щатите искат отмяна на едно отсъждане по едно дело за изнасилване и абортирането на детето, защото за тях животът започва в мига на зачатието и искат да го наложат това със закон. Аз пък съм на мнение, че не си станал човек преди най-ранните си спомени, че човекът изобщо не се брои за човек преди да започне да говори и да мисли, не че имам нещо против най-малките деца, но на пук пък на тия, които смятат, че животът започва в мига на зачеване, аз пък ще си използвам логиката, че преди появата на разсъдък съществото не е човек, и ще считам абортите за достъпни до втората година след раждането. Естествено, аз ще бъда разумен и няма да предлагам такива неща, ако и те се навият да не твърдят, че оплодената яйцеклетка е човешко същество, аз няма да твърдя, че техните отрочета не са човешки същества преди да развият реч. Човек не се ражда, човек става. Та, те искат да отменят отсъждането по това дело, защото то служи като прецедент, това е силата на прецедента в правото.

Има и неща, които хората често забравят. Единствено лекарят е квалифициран и има правото да поставя диагнози, също както единствено съдията е квалифициран и има право да поставя присъди. Преди да излезе от устата на съдията, няма престъпник. Забелязвали сте го обаче по американските филми, ченгето още по време на разследването има усещане кой е престъпника, тук пък медиите са първите, които поставят присъди. В научния процес има едно нещо, наречено null hypothesis, нулевата, отправната хипотеза. Тоест, когато тръгнете да правите изследване дали мобилните телефони причиняват рак, вие с каква нагласа тръгвате, тръгвате с нагласата, че не причиняват рак. Всъщност не, още по-правилно е да се каже, че тръгвате от предположението, че нямате основание да смятате едното или другото. Кое е точно, ваша работа е да разберете и да подкрепите с доказателства. В правосъдието съществува принципа за невинността по подразбиране, невинен до доказване на противното. Това е еквивалента на отправната хипотеза в правосъдието, че обвиняемият е невинен до доказване на противното. Обвиняемият е невинен по подразбиране и това не е нещо, което се доказва от защитата. Съдът всъщност се казва "невинен", защото в съда не се доказва невинност. Съдът казва "не са достатъчни доказателствата за вина", тоест остава с нулевата, или отправната хипотеза. Съдът казва "обвинението не е представило достатъчно доказателства да ни убеди във вината на обвиняемия". Има разлика между "невинен" и "не виновен". Съдът решава "виновен" или "не виновен", въпросът "невинен" изобщо не стои, защото той е по подразбиране.

Да обърнем внимание и на полицията.

Нашата полиция ни пази. Както казах по разни коментари, в САЩ този, който е направил тази снимка щеше да бъде съден, ама преди това щяха да го понабият хубаво. Колко велик е полицейският режим в САЩ. Полицията винаги има склонност към превишаване на правомощията, когато сложиш униформа и се облечеш във власт ставаш недосегаем. Важи не само за полицаи, естествено, но и за политици, не бива да се забравя. Те си го казват, всичко, което кажеш може и ще бъде използвано в съда, тъй че аз съм на мнение, че ако те спре полицай на улицата, единственото нещо, което трябва да обелиш е "ако обичате изчакайте докато пристигне адвокатът ми". Всъщност може би е по-добре патрулите да се разхождат със служебен адвокат, който да консултира спираните на улицата граждани какво да казват и какво да не казват пред полицията. В Щатите по принцип на някои места според закона имаш право, ако те спре полицай, да го отминеш, но рядко някой се сеща за това. Има още едно изказване, което видях днес някъде, "полицията е безсилна да ти помогне, но не и да те бие". Припомнете си протестите на 14 януари 2009 година. Същата година, ако си спомням правилно, във Великобритания полицаи отстъпваха и бягаха пред ислямски тълпи.

Ако искаме да намаляваме престъпността, защо трябва да разширяваме дефинициите за престъпление? Колкото по-малко неща обявяваме за престъпления, толкова по-малко ще са престъпниците. Отново в Щатите, в деня, в който влиза в сила сухият режим, сигурно голямата част от населението на САЩ се е събудила като престъпник. Чували ли сте понятието "victimless crime", или престъпление без потърпевш. Защо се нарича престъпление тогава? Престъпление е когато си ограбил, ощетил, наранил, измамил, или убил другарчето. В това число и държавата, държавата също трябва да ни е другарче. Когато няма ограбен, измамен, наранен, убит, или ощетен, не би трябвало да има и престъпление, кое е престъплението тогава? Проституцията, притежанието, употребата и разпространението на наркотици се считат за престъпления. Да предлагаш на някого секс срещу заплащане не би трябвало да е престъпление, престъплението е да експлоатираш и да принуждаваш някой друг да го прави. Продажбата на наркотици не би трябвало да е престъпление, престъплението е да пребиеш някой за пазар. Обаче също е престъпление да принудиш някой да бере ягоди, или да го пребиеш, за да му вземеш сергията на пазара. Ощетена може да бъде държавата, понеже не си събира своето чрез данъци, но тук тя сама си го причинява, защото отказва да легализира, регулира и облага проституцията и наркотиците, така че никой не й е виновен. Налице са всички предпоставки за легализация и на наркотици, и на проституция. Защо не го правят, защо предпочитат да поддържат система, в която ще бъдат определяни като престъпници хора, които в по-различна система не биха ощетявали, наранявали, мамили, грабили, или убивали никого? Защо пълнят затвори? Както казах по-рано, пълненето на затвори е симптом на болест, защо продължават да не се опитват да лекуват обществото, отговорът на този въпрос ми убягва, краткосрочни парични интереси ли стоят зад това?