Отново закони, справедливост, а и малко морал

Няма как да не вмъкна религия и тук. Забелязвали ли сте как християните твърдят, че имат монопола върху доброто и морала. Ами, изненада, нямат. Твърдят, едва ли не, че без висш съдник, един човек не може да бъде морален и добър. Трябва постоянно да има някой, който да те гледа и да те съди, за да бъдеш ти добър. За да постъпиш правилно, трябва пред теб да са моркова и пръчката, и то не просто какви да е морков и пръчка, ми вечните морков и пръчка. Къде е морала, къде е доброто, къде е справедливостта? Вие сте добри единствено защото големият брат ви гледа. За мен са се отказали от отговорността за собствените си дела. Питал съм християни дали познават сред тях такива, които ако утре разберат, че няма бог и няма да ходят в ада, ще почнат да крадат, убиват, лъжат и изнасилват, отговаряли са ми положително, на което аз съм отговарял с препоръка тези още от сега да отидат да се представят на някакви органи на реда или психодиспансер, понеже са опасни. Споменавал съм и тук по-рано, че разликата между праведния християнин и масовия убиец е само да повярва, че е чул божия глас. Когато в библията им пише, че техният господ е избил с лека ръка повече хора, отколкото се приписват на Хитлер, Сталин, Мао, Пол Пот, Саддам, Чърчил и Рузвелт взети заедно, те го оправдават. Тяхната правда е правдата на силния.

Ние обитаваме свят и общество на смъртни и погрешими хора, ние сме смъртни и погрешими хора. Несъвършени сме. Обществото ни е несъвършено и всичките ни закони са несъвършени и едва ли биха могли някога да станат съвършени. Докато сме хора и сме смъртни и сме погрешими няма как да бъде иначе, но достатъчно е и да се стремим, не към съвършенството, което е непостижимо, но към усъвършенстване. Обществото, което сме изградили, не е съвършено, нито пък законите, които го управляват, но законите ни подлежат на ревизиране. Необходимо е да сведем до минимум, по възможност да заличим тези закони, които са анахронични, непотребни, които не са от полза на обществото и не защитават нечии права от посегателства, докато имаме пълен набор закони и разпоредби, които да гарантират неприкосновеността на правата на всички, нито повече, нито по-малко. Преди съм споменавал за някои недъзи на съвременните съдебни системи, например силата на прецедента, един път някой съдия ако отсъди по един начин, неговото отсъждане може да бъде извиквано като пример в дела векове напред в бъдещето. А пък не всички закони вършат работа и имат смисъл, преди по-малко от година бях чул за отмяна на закони за безделничество, които не се съблюдават от 20 години, остарели са, обаче все още ги пише там някъде, било е възможно някой да бъде задържан и съден по този закон, а той вече не е адекватен. В една от прибалтийските републики имаше закон, който забранява играта на шах по време на полов акт. В някой щат от САЩ имаше закон, който регламентира минималното количество дрехи, които трябва да носи една жена, за да може да я изнесе пожарникар от горяща сграда. Единственият въпрос, който трябва да ви изниква в главите е "кой е бил идиота, който е родил тези закони". Това, че нещо е написано като закон, не значи задължително, че е добра идея, все пак е продукт на погрешими смъртни хора, това ако не съм го повторил достатъчно в този пост, още ще го повтарям, никога не трябва да се забравя. Нима сухият режим в САЩ да е бил добра идея? Явно не е бил, след като са се отказали от него. Нима наркотиците и проституцията да са извън закона също е добра идея? Надявам се ако дойде такъв момент, в който един сух режим да бъде добра идея, то да бъде въведен такъв режим, съответно когато се покаже, че не е добра идея, да бъде отменен отново, но също се надявам да не доживея такъв момент, в който сухият режим ще е добра идея. Несъвършените закони на смъртни и погрешими човешки същества имат едно изкупително качество и това качество е, че подлежат на промяна, а това ги прави много по-добри от неизменимите закони, от догмата на религиите. Обществото създава закона, не обратното. Надяваме се, че обществото върви в посока към по-добро, като и този път ще бъде отразен и в законите, които твори това общество.

Да погледнем сега малко и догмата, 10-те божи заповеди от библията все трябва да ги знаете, да не ги цитирам тук. От тях тези, които регламентират лизането на задника на господ, нямат абсолютно никаква стойност в улесняване на функциониране на обществото. Питайте християните къде в божиите заповеди пише не изнасилвай, включително и деца, напротив, техния господ толерира изнасилването. Когато им кажем какви зверства и безчинства са били извършени през библейски времена в името на техния господ или по заповедите му, или с тихото му съгласие, те ще кажат "друго време е било", ало, вашият господ е този, който е създал онова време, според вашата митология. Но всичко това било в стария завет, гледайте новия, аз питам тогава как без стария завет митологията ви ще обясни зараждането на света, както се очаква от всяка уважаваща себе си митология, защо изобщо се разпространява стария заедно с новия завет, други подобни въпроси им повдигам по принцип, но там в новия завет нали има един батко Исус, на когото приписват единствените 2 правила, които трябвало да следват праведните, обичай господа така, както обичаш себе си, и обичай ближния си така, както обичаш себе си. Първата част отпада, защото не са демонстрирали съществуването на господа, когото да обикнем, мога да си избера да се влюбя в която и да е героиня от която и да е книга, но защо ми е да хвърлям емоции по измислени герои? Обичането на ближния както себе си е зле формулирано. Значи тия, които имат ниска самооценка могат спокойно да влизат в училища с автоматично оръжие и да изпозастрелват маса хора и себе си? Не важи и "постъпвай с другите така, както искаш и те да постъпват с теб", някои хора могат да имат странни желания за това как другите да постъпват с тях. Моята формулировка за сега е "недей да убиваш, нараняваш, грабиш, ощетяваш или мамиш другарчето", не съм споменавал оскърбявай и не мисля да го включвам там. Много ми е интересно, на чифутите, на своя избран народ уж, господ е трябвало да им спусне "не убивай, не кради и не лъжи" на каменни плочи по Мойсей. А на всички останали, на които не го е спуснал, те как са се досетили? В общи линии, сред най-древните писмени сведения, които намираме, от цивилизации, хилядолетия по-възрастни от оформянето на древния еврейски народ и от написването на първите книги от библията, намираме и закони. юдеохристиянската митология няма монопол над морал, закони, или това, което е добро, колкото и да претендират, че имат.

За закона за движение по пътищата чували ли сте? Баща ми какво обича да казва, "закона за движение по пътищата е писан с кръв и урина". Тук едно малко отклонение, всеки един предупредителен надпис по всяка една стока или продукт, е попаднал там в следствие на дело, включително и "пушенето убива" върху цигарите, ония не са си признавали, докато някой не ги е осъдил, че не предупреждават. Те поставят предупреждението, но нататъка положението е "троши си главата, предупреден си". Тези табелки са освобождаване от отговорност, но не го приемайте в лошия смисъл, никой не е длъжен да носи отговорност за чуждото малоумие. Ето тук едно характерно нещо за юдеохристиянската теология, според която ние днес сърбаме попарата на това, което са направили Адам и Ева в райската градина, до последното поколение ние ще бъдем наказвани за тяхното изстъпление. Някои хора знаят да не си завират пръстчетата в подвижни части на машини и без предупредителна табелка, предупредителните табелки са там за останалите. Тук и една шега, някъде някой беше казвал "не казвам да избием всички глупави хора, нека просто премахнем всички предупредителни надписи и да оставим естествения подбор да си върши работата". Та обратно на закона за движение по пътищата. Имаме закон, къде са автомобилните богове, които са ни го спуснали от небето, написан върху калници, носени от Михаел Шумахер? Кръвта и урината помните ли? Законът за движение по пътищата, става въпрос събирателно за цялата планета, макар и с някакви вариации в някакви текстове, е изграден от нулата. Някой е направил преди повече от 150 години машина, която да може да го вози насам-натам, почнали са да се появяват и още такива, в един момент е станало необходимо да се регламентира поведението им по пътищата, за да се избягват инциденти, или по-скоро да се определи у кого е вината за инцидента. Още нещо, което казва баща ми, "предимството е за в сервиза след катастрофата", тоест законът може да е на твоя страна, но ти пак трябва да се пазиш. Не съм сигурен, но поне се надявам, че всички правила в правилника за движение по пътищата са там поради някаква причина, нещо е наложило те да бъдат записани там. Глупавото правило по какво се познава, знаете ли? По начина, по който отговаря на въпроса "защо"? "Защото така казах" е белега на глупавото правило, трябва да ви светва лампичката, че някой се ебава с вас. А точно това са божиите закони и религиозната догма.

Бил им трябвал морален компас свише, иначе щели да избиват, крадат и изнасилват на поразия. Казах и ще продължавам да казвам, отидете директно сами да се явите в някой затвор или психодиспансер. Има си еволюционни причини за това да се държим така, както сега. Един вид, който измира в по-големи количества, отколкото се възпроизвежда, няма да го има много дълго, особено пък ако допринася за измирането си, като се самоизбива. Нямаше да ни има иначе просто. Ето ви еволюционна причина за "не убивай". Хората сме хилави, хърбави, слаби в сравнение с повечето си естествени врагове, но когато се съберем повече на едно място, 2 чифта ръце са по-силни от един, 2 чифта крака като тръгнат да бягат в различни посоки не можеш да ги догониш и убиеш и двата, 2 глави мислят по-добре от една, имаме сила в бройките, постигаме качество чрез количество, за това живеем в селища и градове, достигащи 20 милиона души население, за това и ще продължаваме да се стремим да сме заедно и на по-големи групи. За правилното функциониране на подобни групи е по-добре освен "не убивай", да се достигне и до някои други правила, които да уредят съжителството на индивидите, от там някои неща като "не кради". Не е нужен бог да ни ги спусне тия неща от небето. Онзи, който мисли, че му е нужен, силно се подценява, а мен лично обижда. Изградили сме обществото и законите си съвсем от нулата, от животинското. Имайте в предвид, че и животинското варира от животно до животно, има животни, които се избиват помежду си, подобно на нас, има и такива, които не го правят, при някои акули даже съм чувал за едно странно явление, наречено ембрионален канибализъм, тоест от няколко зародиша, най-коравият, вече с оформени зъбки, още в коремчето на мама изяжда братчетата и сестричетата, за да се роди само той.

А за физичните закони чували ли сте? Повечето хора като чуят природни закони и си представят едва ли не писани закони като нашите. Не всъщност. Религиозните обичат да твърдят, че техния господ е написал вселенските закони и че най-незначителното изменение и на един от природните закони би направил съществуването на вселената и нас невъзможно. Това е аргумента за фино настроената вселена. В грешка са. Да речем, че изменя един закон в някакво направление, но го компенсирам, като изменя ред други закони в друго направление по такъв начин, че се получи вселена, която пак би се държала по същия начин? Ние все пак имаме само тази вселена, за която можем да правим наблюдения. Което ме навежда на следното, никакви закони не са, наблюдения са. Силата равно на масата по ускорението някой го е наблюдавал и го е записал, после е проверил дали се повтаря в други случаи. Тия физични закони, които ги има в учебниците по физика, всъщност всичките са запис на наблюдения на това, което се случва. Наскоро чух в една презентация Нийл ДеГрас Тайсън да казва, че е възможно и вселенските "закони" всъщност да остаряват заедно с вселената. Това за сега е предположение само, но представете си го, не би ли било интересно, а и не звучи ли смислено, със стареенето на вселената, да стареят и процесите в нея?

Справедливост, правосъдие, закон, както и разбиранията на човека за тях

Имаме странни идеи за правосъдие и за справедливост. Споменавал съм един или два пъти, че има нещо неправилно в идеята да съдим, наказваме и затваряме хора. За доста неща съм сигурен, че не сме на правия път. Кой си ти, за да наказваш някого е най-същественият въпрос тук. Ти си смъртен и погрешим човек, също като този, който смяташ да наказваш. Какво би било основание да държим някой заключен? Единствено ако той ще представлява опасност за околните, ако е на свобода. Тогава какво правим, държим го заключен во веки, докато умре, или се стараем да не представлява опасност за околните, когато излезе. Това би трябвало да се случва в затворите, обаче затворите са изгубили превъзпитателната си функция много отдавна. Вместо "ок, излезнах от затвора, какво мога да направя сега, за да не попадам пак в ситуация, в която ще лежа, може би да не ощетявам, мамя, грабя, наранявам, или убивам другарчето", се получава "следващия път трябва да гледам да не ме хванат". Доказателство - съществуването на понятието рецидив, щом има хора, които повторно попадат в затвор, значи затворите не превъзпитават. Затворът е просто място, където ще седиш известно време, където най-вероятно ще излезеш по-озлобен, където основната заплаха е не да бъдеш превъзпитан, ами да бъдеш изнасилван, както и съществува възможността да бъдеш убит там. До колкото знам, човечеството има нужда от хора, които да създават продукт или услуга, от които да се възползва човечеството с цел покачване на общия жизнен стандарт. Как постигаме това, когато държим голям брой хора зад решетки, където не могат да правят това?

В една детска игрална версия на сериал за семейство Адамс, която бях гледал много отдавна, в един епизод Гомес се беше кандидатирал за кмет, или нещо от тоя род. Сред нещата, които неговият конкурент за кабинета споменаваше в кампанията си бяха "ще поставя повече улични лампи, ще напълня повече затвори", докато Гомес му беше пълен антипод, включително и твърдението "ще изпразня повече затвори". Това е човекът, за който трябва да гласувате. Пълните затвори не са признак за здраво общество, пълният затвор означава, че вътре има престъпници (надяваме се), които са извършили престъпления (надяваме се), фактът, че в затворите има много хора, е показателен за това, че се извършват много престъпления (или има много деяния, които се разглеждат като престъпления, без задължително да е нужно, малко по-нататък за това). Това не е признак за здраво общество, означава, че нещо не е наред. САЩ се бият в гърдите, че са най-свободната страна, но водят по брой затворници на глава от населението, дори са пред комунистически Китай. Те даже са превърнали лишаването от свобода в бизнес, частни фирми стопанисват затвори. За това съм говорил и преди. Естествено в частните затвори лежат само най-кротките престъпници, частните затвори оставят държавата да се занимава с убийците, психопатите, изнасилвачите, и така нататък неприятните типове.


Така, наличието на хора в затвори, както и увеличаващата им се бройка е признак за болно общество. Не всъщност, просто за общество на сегашния си етап на развитие. Не сме дорасли, за да се отнасяме човешки със себеподобните си. Разхождат се из страната ни неосъдени престъпници и убийци, включително и малолетни убийци и побойници. На етапа на развитие, на който сме, естествено да искаме те да лежат в затвора, аз също се надявам да лежат. Обаче какво става, когато излежат? Не ни пука. Ей тук е истинския проблем, не ни пука какво се случва с другарчето. Не искаме ли да сме сигурни, че другарчето няма пак да свърши зулум, ами ще се държи цивилизовано и ще бъде продуктивно, заедно с останалите? Онова идиотче, което наскоро излезе от затвора, след като беше пребило момче от съседно училище, и на мен ми се иска да седи затворено някъде и то дълго време, защото има трески за дялане. Поправим ли е той, или не е поправим? И в двата случая зле, защото той е симптом на обществото ни, съществуването му означава, че нашето общество е такова, където деца се пребиват и убиват. Той ни е диагнозата. Ако е поправим, то сме длъжни да го поправим, иначе за нищо не ставаме. Ако е непоправим, това е единствено заради нашата неспособност да го поправим, тоест пак, от нас чеп за зеле не става. Трябва да ви светне, че всяка присъда, която издаде един съд, е присъда върху всички ни, върху цялото общество. Не сме дорасли до там, че да прощаваме и да реабилитираме хора, да гарантираме, че ще могат пак да функционират в обществото. Написаните до тук неща обаче не са приложими за нашия етап на развитие, имаме още доста да растем. В Норвегия Андерш Брайвик е изключение, те нямат изградени навици за справяне с подобно нещо и с такъв като него. Максималната присъда, която са предвидили е 21 години, които ще изкара в такъв затвор, за който биха си мечтали разни хора, които в началото на прехода са казвали, че искат да бъдат затворници в Швейцария.

Има някои неща, които ми е трудно да разбера защо са така в правовите държави. Един съдебен процес представлява имитация на научния процес. Една от разликите е, че в научния процес свидетелското показание не струва нищо, докато в един съдебен процес е от известно значение. Смъртните хора са погрешими и съществува възможността да лъжат, иначе и в научния, и в един съдебен процес свидетелските показания щяха да са напълно достатъчни за извеждане на истината. Вместо това, научният процес не разчита изобщо на това, което някой е казал, а настоява за повторение и демонстрация на твърденията, а съдебният процес разглежда доказателства. Още нещо интересно е, че всяко едно дело, всяко едно отсъждане, може да стане прецедент в последствие за друго дело, независимо какво пише в закона, в мига, в който съдията тропне с чукчето, това, което той е отсъдил влиза в сила и някой ден, след 50 или 100 години, ако щете, при някакво дело, някой адвокат или прокурор може да извади на светло това дело и да го използва като прецедент. За това разни радикали в Щатите искат отмяна на едно отсъждане по едно дело за изнасилване и абортирането на детето, защото за тях животът започва в мига на зачатието и искат да го наложат това със закон. Аз пък съм на мнение, че не си станал човек преди най-ранните си спомени, че човекът изобщо не се брои за човек преди да започне да говори и да мисли, не че имам нещо против най-малките деца, но на пук пък на тия, които смятат, че животът започва в мига на зачеване, аз пък ще си използвам логиката, че преди появата на разсъдък съществото не е човек, и ще считам абортите за достъпни до втората година след раждането. Естествено, аз ще бъда разумен и няма да предлагам такива неща, ако и те се навият да не твърдят, че оплодената яйцеклетка е човешко същество, аз няма да твърдя, че техните отрочета не са човешки същества преди да развият реч. Човек не се ражда, човек става. Та, те искат да отменят отсъждането по това дело, защото то служи като прецедент, това е силата на прецедента в правото.

Има и неща, които хората често забравят. Единствено лекарят е квалифициран и има правото да поставя диагнози, също както единствено съдията е квалифициран и има право да поставя присъди. Преди да излезе от устата на съдията, няма престъпник. Забелязвали сте го обаче по американските филми, ченгето още по време на разследването има усещане кой е престъпника, тук пък медиите са първите, които поставят присъди. В научния процес има едно нещо, наречено null hypothesis, нулевата, отправната хипотеза. Тоест, когато тръгнете да правите изследване дали мобилните телефони причиняват рак, вие с каква нагласа тръгвате, тръгвате с нагласата, че не причиняват рак. Всъщност не, още по-правилно е да се каже, че тръгвате от предположението, че нямате основание да смятате едното или другото. Кое е точно, ваша работа е да разберете и да подкрепите с доказателства. В правосъдието съществува принципа за невинността по подразбиране, невинен до доказване на противното. Това е еквивалента на отправната хипотеза в правосъдието, че обвиняемият е невинен до доказване на противното. Обвиняемият е невинен по подразбиране и това не е нещо, което се доказва от защитата. Съдът всъщност се казва "невинен", защото в съда не се доказва невинност. Съдът казва "не са достатъчни доказателствата за вина", тоест остава с нулевата, или отправната хипотеза. Съдът казва "обвинението не е представило достатъчно доказателства да ни убеди във вината на обвиняемия". Има разлика между "невинен" и "не виновен". Съдът решава "виновен" или "не виновен", въпросът "невинен" изобщо не стои, защото той е по подразбиране.

Да обърнем внимание и на полицията.

Нашата полиция ни пази. Както казах по разни коментари, в САЩ този, който е направил тази снимка щеше да бъде съден, ама преди това щяха да го понабият хубаво. Колко велик е полицейският режим в САЩ. Полицията винаги има склонност към превишаване на правомощията, когато сложиш униформа и се облечеш във власт ставаш недосегаем. Важи не само за полицаи, естествено, но и за политици, не бива да се забравя. Те си го казват, всичко, което кажеш може и ще бъде използвано в съда, тъй че аз съм на мнение, че ако те спре полицай на улицата, единственото нещо, което трябва да обелиш е "ако обичате изчакайте докато пристигне адвокатът ми". Всъщност може би е по-добре патрулите да се разхождат със служебен адвокат, който да консултира спираните на улицата граждани какво да казват и какво да не казват пред полицията. В Щатите по принцип на някои места според закона имаш право, ако те спре полицай, да го отминеш, но рядко някой се сеща за това. Има още едно изказване, което видях днес някъде, "полицията е безсилна да ти помогне, но не и да те бие". Припомнете си протестите на 14 януари 2009 година. Същата година, ако си спомням правилно, във Великобритания полицаи отстъпваха и бягаха пред ислямски тълпи.

Ако искаме да намаляваме престъпността, защо трябва да разширяваме дефинициите за престъпление? Колкото по-малко неща обявяваме за престъпления, толкова по-малко ще са престъпниците. Отново в Щатите, в деня, в който влиза в сила сухият режим, сигурно голямата част от населението на САЩ се е събудила като престъпник. Чували ли сте понятието "victimless crime", или престъпление без потърпевш. Защо се нарича престъпление тогава? Престъпление е когато си ограбил, ощетил, наранил, измамил, или убил другарчето. В това число и държавата, държавата също трябва да ни е другарче. Когато няма ограбен, измамен, наранен, убит, или ощетен, не би трябвало да има и престъпление, кое е престъплението тогава? Проституцията, притежанието, употребата и разпространението на наркотици се считат за престъпления. Да предлагаш на някого секс срещу заплащане не би трябвало да е престъпление, престъплението е да експлоатираш и да принуждаваш някой друг да го прави. Продажбата на наркотици не би трябвало да е престъпление, престъплението е да пребиеш някой за пазар. Обаче също е престъпление да принудиш някой да бере ягоди, или да го пребиеш, за да му вземеш сергията на пазара. Ощетена може да бъде държавата, понеже не си събира своето чрез данъци, но тук тя сама си го причинява, защото отказва да легализира, регулира и облага проституцията и наркотиците, така че никой не й е виновен. Налице са всички предпоставки за легализация и на наркотици, и на проституция. Защо не го правят, защо предпочитат да поддържат система, в която ще бъдат определяни като престъпници хора, които в по-различна система не биха ощетявали, наранявали, мамили, грабили, или убивали никого? Защо пълнят затвори? Както казах по-рано, пълненето на затвори е симптом на болест, защо продължават да не се опитват да лекуват обществото, отговорът на този въпрос ми убягва, краткосрочни парични интереси ли стоят зад това?