Всяка една система има пропуски. Сигурно повечето от вас, които са преминали през средно образование са се занимавали в информатика да пишат някакви програмки, които да правят нещо елементарно, като например да съберат 2 и 2, нали? Или да намерят лицето на триъгълник, някакви такива работи. Преди време в един списък с мъдрости на програмисти бях попаднал на следните бисери, колкото е по-необходима една програма, толкова повече грешки има в нея. Напълно безгрешната програма е напълно непотребна. И да, програмката, която ви събира 2 и 2 за какво ви е, освен да се упражнявате, вие 2 и 2 ще съберете по-бързо наум, тоест повечето от вас.
Всяка една по-сложна система обаче е неизбежно да има бъгове. Колкото е по-голяма, толкова повече място има къде да се появят, ако има десета от процент шанс да има някаква грешка в кода някъде, ако програмата е от милион редове, става статистически неизбежно да се появи някъде грешка. Грешката може да е такава, че да позволи на програмата да работи при повечето условия, освен при някои. Например когато сайт за записване на деца в детска градина поддаде поради огромния брой заявки в следствие на това, че 70 хиляди души са се юрнали да си запишат децата в първата минута от пускането на сайта, а ако сайтът не е подготвен за такъв наплив се срива. Има много елементарен начин да бъде атакувана една интернет страница, ако не е правилно защитена, това е като се опитате да я ping-нете с много голям брой заявки, да ви върне отговор за това каква е връзката с нея, тя ще бъде задушена само от опитите ви да проверите връзката. Не съм програмист, ами прост машинен инженер, възможно е да изтърся глупости, които нека програмистите, които четат тези редове, да поправят. Появява се хакерът. Този, който открива слабостта, бъга в системата, и решава да го експлоатира, с каквито и да е цели. Единствено тогава грешката бива открита.
Какво е нашето общество, ако не една система, една съвкупност от параметри и правила за поведението на отделните елементи в него? Всичките елементи действат по наложените им от системата правила. Системата идеална ли е? Да се върнем по-нагоре, коя е напълно безгрешната програма, напълно непотребната. Тоест за да работи нашето общество, за да е потребно, то несъмнено има някакви грешки някъде. Въпросът е, че не са винаги очевидни. Какво ставаше при компютърните програми? Появява се хакер, който вижда слабост, която може да експлоатира. По такъв начин той разобличава слабостта, демонстрира я на този, който е писал програмата и тоя се замисля, трябва да отстраня тая слабост, за да ми работи програмата. А има ли перфектно общество? Има, това е Северна Корея. Не ми ли вярвате, отидете в Северна Корея и вижте, че тя е една истинска утопия. Естествено всяко едно общество има бъгове, освен утопиите, а знаем, че те са практически нереализируеми, а с какво се характеризира авторитарния режим, с това, че се опитва да се представи не само като безгрешен, но и като непогрешим. Защото никой не се самозаблуждава повече от онзи, който счита, че е безгрешен. Системи като Северна Корея, абсолютистска Франция, Третият Райх, Съветският Съюз, представата на християните за стопанисван от Господ свят, имат най-много бъгове и най-силно ги прикриват, твърдейки, че са непогрешими. Точно те най-много имат нужда от обществени хакери. Що е туй животно общественият хакер, съществува ли на практика, има ли такова нещо? Съществува ли някой, който да е способен по такъв начин да експлоатира дефектите на едно общество, че да им обърнем внимание и да ги коригираме? Най-доброто общество не е безпогрешната утопия, най-доброто общество е това, което може да открива и поправя грешките си. А изграждането на едно общество е процес разтегнат във времето и по-сложен в естеството си от писането и на най-сложната програма, как могат създателите на това общество винаги да откриват и да избягват грешките още в изграждането на обществото и да предвидят всичките му слабости, как може екипът програмисти, пишещ огромна и сложна програма с много функции да предвиди всичките й бъгове и слабости? Това става единствено когато се получи доклад за бъг от потребителите, или когато дойде хакерът и понеже е калпазанин реши да съсипе перфектната и безгрешна система, като й експлоатира несъществуващите грешки.
Къде го това животно тогава? Замислял съм се докато ми идваха идеите за този пост, дали престъпниците не са тези обществени хакери, за които говоря, но не, не се вписват, те просто нарушават правилата на обществото, хакерът е този, който показва грешките в принципа на работа на системата, този, който срива системата с нейния начин на функциониране. Дали това не е бунтарят, анархистът? Съмнявам се, не знам дали сме достигнали до такъв момент, в който има такива елементи.
Да излъжеш една система означава да покажеш, че тя е податлива на това да бъде излъгана, да й извадиш кирливата риза, да я накараш да се засрами и да помисли за себе си. Преди време бях присъствал на една лекция, която включваше радиочестотна идентификация и как работят магнитните карти за достъп. Устройството, което контролира достъпа, е четец, силен излъчвател на сигнал с малък диапазон, който излъчва постоянно и чака, чака в областта му на действие да се появи карта, която пък е пасивен ретрансатор, тя получава сигнал, преобразува го по определен начин и го връща, а четецът го получава, получава се все едно четецът постоянно задава въпроса "ти кой си", идва една карта, картата веднага дава отговор "свой" и четецът казва "добре, минавай". С прости думи. Аз естествено като малък хулиган веднага се замислих, ако знам какъв сигнал очаква четецът, за да отвори, не мога ли аз да измисля устройство, което да му излъчва тоя сигнал и да го излъже, че е карта, за да получи достъп? И аз съм един такъв, винаги като видя някаква система и само си мисля как мога да я съсипя, да я хакна, да я разруша, да я експлоатирам. Далече съм, надали съм дозрял и аз за обществен хакер, това нещо надали е готово още. Киберхулигани, анонимни типове и подобни, мисля, че вие точно сте тия, които трябва да прекрачат дигиталната стена и да хаквате обществото, преди обществото да се пресели изцяло от вашата страна на цифровата бариера. А не сте ли забелязвали как големи софтуерни компании ловят хакери, за да си ги наемат на служба? Да ти покажат грешките трябва да е най-големия подарък, който някой може да ти направи, да ти ги покаже по такъв начин, че да ги коригираш. Едно общество от смъртни и погрешими хора няма как да бъде безпогрешно, а ако не внимаваме може лесно да докажем, че не е и безсмъртно, както ред други общества преди него. А аз съм много привързан към съвременното технологично и капиталистическо общество на западния свят, но за да оцелее, то трябва постоянно да се развива и да си търси и отстранява грешките. Със сигурност моделът на обществото ни ще се смени преди да се е видоизменил в утопия, но е много важно натрупаното до сега като познание да се съхрани, иначе човечеството е застрашено от връщане към първобитните си корени, нещо, при което малцина от нас ще оцелеят, поне в западния, обитаващ градове свят. За това се надявам по-скоро да се родят тези социални хакери и да започнат да хакват, иначе ще решим, че сме цъфнали и вързали, и ще увехнем.
Лятото прочетох ето тази книжка, Хакери на човешките души , която препоръчвам, някои от размислите по този пост бяха събудени от нея, аз не я препоръчвам тук за пръв път, нито пък за пръв път ще завърша пост с песента обществото да го духа, тъй като сме на темата за обществото.
Няма коментари:
Публикуване на коментар