Окупационните войски да ни пробудят

Мина доста време от 1 ноември, празника на народните будители, а ранобудните студенти уж трябва да ни пробуждат, но ние пък не се пробуждаме нещо, спи ни се още.

Добър вечер уважаеми зрители.
Спите ли?

Е не, нема такава държава. Пускам го тук линка към песента, щото текста е добър, но по отношение на ориентацията на Трифонов към Кунева, ми, паднал ми е в очите.

Странна страна сме. Или може би не сме страна, ами просто странна. Забележете окупацията на Софийския университет. Погледнете реакцията. Контрапротестиращите кандидат побойници, които искаха да разбият блокадата. Че много ви се учи бе, преучили сте се. Сигурен съм, че ако погледнете колко често тези, които се опитаха да разбият окупацията на СУ, изобщо няма да се изненадате ако откриете, че не са най-редовните на лекции. Ще си спомните стачката на учителите през 2007 година, тогава ревеше ли някой, че може да се анулира годината? Тогава бяха решили проблема, като разкарат излишни части от учебните планове, което да те накара да се замислиш, защо тия неща са били изобщо в учебните планове. Все пак, окупаторите успяха да вдъхнат малко живец на протестите, че те бяха поумряли малко. Първоначално една статистика сочеше, че 70% от народа е против студентската окупация. Какви сте вие бе, хора, позволявате на правителството да ви дели, съответно да ви владее. Сега за щастие подкрепата за окупацията се е вдигнала до 60%.

Обаче почвам да се чудя какъв е смисъла и от протести и окупации и всякакви други подобни дейности. На Орехов не му пука, продължава да се държи все едно болшинството от народа не иска да го разкара от топлото му кресло. В съботата докато гледам новинарски сайт през мобилния телефон, попадам на следното: едно заглавие, отнасящо се за протестите на лекарите, а другото заглавие беше как Орешарски твърди, че протести няма, има само неразбирателство. Двете статии бяха една под друга. Комунистът и сектантът винаги ще отричат очевидното, дори и когато ги плесне по челото.

Попаднах пък днес на централата на вестник Дума, на Позитано 20, където е и централата на БСП. Ако наминете от там ще забележите лика на Ернесто Гевара, многократно повторение на думата "дума" и едно изречение, гласящо "Че Думата е една". Явно дори и не се опитват вече да прикриват, че в действителност не са никакви социалисти, ами баш комунисти, щом парцалът Дума поставя на централата си лика на най-лесно разпознаваемия комунист от 20-ти век. Думата може да е една, но думата на комунист струва толкова, колкото кондом втора употреба.

Мишо Шамара пък е излезнал с твърдението, че имал само едно сърце и 2 топки. Има той трънки. Добре че е вип брадър, този риалити формат, който дава поле за изява на излизащите от мода знаменитости и тези, чиято мода все още не е дошла. Мишо Шамара се изявява като защитник на кабинета Орешарски, защото мразел Бойко Борисов. Сега, Борисов и ГЕРБ и аз не ги обичам, но това не значи, че се обръщаме към комунизма. Както казах някъде, рапърът е бунтовник. Никакъв рапър не е този, който подкрепя правителство, още повече пък комунистическо.

Изявяват се и другите две партии, ДПС се оказва единствената партия, която е против забраната чужденци да купуват българска земя. Естествено го правят от собствен интерес понеже вече имат някои свои хора, на които искат да продадат земя, или да помогнат на свои хора да продадат земя, не го правят ей тъй, защото е правилно и така гласят принципите на свободния пазар в световен мащаб и в евросъюза. Атака пък си намериха нов враг, срещу когото да плюят, бежанците. Атакистите просто не са за коментиране. А ние ако живеем в държава, която не може да предложи убежище на 7000 души, търсещи спасение от война, значи трябва ние да станем бежанци някъде, аз ще търся политическо убежище в Япония.