За нуждата от обществени хакери

Всяка една система има пропуски. Сигурно повечето от вас, които са преминали през средно образование са се занимавали в информатика да пишат някакви програмки, които да правят нещо елементарно, като например да съберат 2 и 2, нали? Или да намерят лицето на триъгълник, някакви такива работи. Преди време в един списък с мъдрости на програмисти бях попаднал на следните бисери, колкото е по-необходима една програма, толкова повече грешки има в нея. Напълно безгрешната програма е напълно непотребна. И да, програмката, която ви събира 2 и 2 за какво ви е, освен да се упражнявате, вие 2 и 2 ще съберете по-бързо наум, тоест повечето от вас.

Всяка една по-сложна система обаче е неизбежно да има бъгове. Колкото е по-голяма, толкова повече място има къде да се появят, ако има десета от процент шанс да има някаква грешка в кода някъде, ако програмата е от милион редове, става статистически неизбежно да се появи някъде грешка. Грешката може да е такава, че да позволи на програмата да работи при повечето условия, освен при някои. Например когато сайт за записване на деца в детска градина поддаде поради огромния брой заявки в следствие на това, че 70 хиляди души са се юрнали да си запишат децата в първата минута от пускането на сайта, а ако сайтът не е подготвен за такъв наплив се срива. Има много елементарен начин да бъде атакувана една интернет страница, ако не е правилно защитена, това е като се опитате да я ping-нете с много голям брой заявки, да ви върне отговор за това каква е връзката с нея, тя ще бъде задушена само от опитите ви да проверите връзката. Не съм програмист, ами прост машинен инженер, възможно е да изтърся глупости, които нека програмистите, които четат тези редове, да поправят. Появява се хакерът. Този, който открива слабостта, бъга в системата, и решава да го експлоатира, с каквито и да е цели. Единствено тогава грешката бива открита.

Какво е нашето общество, ако не една система, една съвкупност от параметри и правила за поведението на отделните елементи в него? Всичките елементи действат по наложените им от системата правила. Системата идеална ли е? Да се върнем по-нагоре, коя е напълно безгрешната програма, напълно непотребната. Тоест за да работи нашето общество, за да е потребно, то несъмнено има някакви грешки някъде. Въпросът е, че не са винаги очевидни. Какво ставаше при компютърните програми? Появява се хакер, който вижда слабост, която може да експлоатира. По такъв начин той разобличава слабостта, демонстрира я на този, който е писал програмата и тоя се замисля, трябва да отстраня тая слабост, за да ми работи програмата. А има ли перфектно общество? Има, това е Северна Корея. Не ми ли вярвате, отидете в Северна Корея и вижте, че тя е една истинска утопия. Естествено всяко едно общество има бъгове, освен утопиите, а знаем, че те са практически нереализируеми, а с какво се характеризира авторитарния режим, с това, че се опитва да се представи не само като безгрешен, но и като непогрешим. Защото никой не се самозаблуждава повече от онзи, който счита, че е безгрешен. Системи като Северна Корея, абсолютистска Франция, Третият Райх, Съветският Съюз, представата на християните за стопанисван от Господ свят, имат най-много бъгове и най-силно ги прикриват, твърдейки, че са непогрешими. Точно те най-много имат нужда от обществени хакери. Що е туй животно общественият хакер, съществува ли на практика, има ли такова нещо? Съществува ли някой, който да е способен по такъв начин да експлоатира дефектите на едно общество, че да им обърнем внимание и да ги коригираме? Най-доброто общество не е безпогрешната утопия, най-доброто общество е това, което може да открива и поправя грешките си. А изграждането на едно общество е процес разтегнат във времето и по-сложен в естеството си от писането и на най-сложната програма, как могат създателите на това общество винаги да откриват и да избягват грешките още в изграждането на обществото и да предвидят всичките му слабости, как може екипът програмисти, пишещ огромна и сложна програма с много функции да предвиди всичките й бъгове и слабости? Това става единствено когато се получи доклад за бъг от потребителите, или когато дойде хакерът и понеже е калпазанин реши да съсипе перфектната и безгрешна система, като й експлоатира несъществуващите грешки.

Къде го това животно тогава? Замислял съм се докато ми идваха идеите за този пост, дали престъпниците не са тези обществени хакери, за които говоря, но не, не се вписват, те просто нарушават правилата на обществото, хакерът е този, който показва грешките в принципа на работа на системата, този, който срива системата с нейния начин на функциониране. Дали това не е бунтарят, анархистът? Съмнявам се, не знам дали сме достигнали до такъв момент, в който има такива елементи.

Да излъжеш една система означава да покажеш, че тя е податлива на това да бъде излъгана, да й извадиш кирливата риза, да я накараш да се засрами и да помисли за себе си. Преди време бях присъствал на една лекция, която включваше радиочестотна идентификация и как работят магнитните карти за достъп. Устройството, което контролира достъпа, е четец, силен излъчвател на сигнал с малък диапазон, който излъчва постоянно и чака, чака в областта му на действие да се появи карта, която пък е пасивен ретрансатор, тя получава сигнал, преобразува го по определен начин и го връща, а четецът го получава, получава се все едно четецът постоянно задава въпроса "ти кой си", идва една карта, картата веднага дава отговор "свой" и четецът казва "добре, минавай". С прости думи. Аз естествено като малък хулиган веднага се замислих, ако знам какъв сигнал очаква четецът, за да отвори, не мога ли аз да измисля устройство, което да му излъчва тоя сигнал и да го излъже, че е карта, за да получи достъп? И аз съм един такъв, винаги като видя някаква система и само си мисля как мога да я съсипя, да я хакна, да я разруша, да я експлоатирам. Далече съм, надали съм дозрял и аз за обществен хакер, това нещо надали е готово още. Киберхулигани, анонимни типове и подобни, мисля, че вие точно сте тия, които трябва да прекрачат дигиталната стена и да хаквате обществото, преди обществото да се пресели изцяло от вашата страна на цифровата бариера. А не сте ли забелязвали как големи софтуерни компании ловят хакери, за да си ги наемат на служба? Да ти покажат грешките трябва да е най-големия подарък, който някой може да ти направи, да ти ги покаже по такъв начин, че да ги коригираш. Едно общество от смъртни и погрешими хора няма как да бъде безпогрешно, а ако не внимаваме може лесно да докажем, че не е и безсмъртно, както ред други общества преди него. А аз съм много привързан към съвременното технологично и капиталистическо общество на западния свят, но за да оцелее, то трябва постоянно да се развива и да си търси и отстранява грешките. Със сигурност моделът на обществото ни ще се смени преди да се е видоизменил в утопия, но е много важно натрупаното до сега като познание да се съхрани, иначе човечеството е застрашено от връщане към първобитните си корени, нещо, при което малцина от нас ще оцелеят, поне в западния, обитаващ градове свят. За това се надявам по-скоро да се родят тези социални хакери и да започнат да хакват, иначе ще решим, че сме цъфнали и вързали, и ще увехнем.

Лятото прочетох ето тази книжка, Хакери на човешките души , която препоръчвам, някои от размислите по този пост бяха събудени от нея, аз не я препоръчвам тук за пръв път, нито пък за пръв път ще завърша пост с песента обществото да го духа, тъй като сме на темата за обществото.

Сковали сме се

Студът е хванал всичко в ледената си хватка. Аз поне се чувствам страшно скован, както заради студа, така и заради ред неща в лично отношение. Но имам чувството, че и цялата страна е замръзнала, гражданското общество като че ли спи зимен сън. Този пост трябваше да направя още миналата неделя, но съм се сковал, отново казвам. Миналата неделя същественото, което се случи, беше срещата лице в лице между тези двама титани на свободното слово и етичната журналистика Николай Бареков и Люба Кулезич. Видяхме ги малко да се псуват и да се топят и набеждават, да си вадят кирливи ризи, да обсъждат по колко печелят. За мен и двамата са за разстрел. Щом Люба Кулезич изкарва 48 хиляди на предаване, представете си Бареков с какви финанси разполага. Как хапеше тя ръката, която я е хранила, като подлага под съмнение финансирането на неговите политически начинания. Също, самият Пеевски (бутът можел да говори) потвърди на следващия ден, че той бил предложил Кулезич. Въпросът се измени от това кой предложи Пеевски на кого е предложил Пеевски. Интересно беше от последните дни пък изказването на бившия президент и дългогодишен агент Гоце, че над БСП е единствено Пеевски. При мен още миналата седмица се надигна въпроса дали пък Пеевски никой не го е предложил, ами той сам е казал аз ще съм и ще ме слушате, и така е станало. Дали пък всъщност не е цялата власт в ръцете на този човек? Не е ли той суверенът? Подобно на краля-слънце, държавата - това е Пеевски.

Защо смятам за възможно Пеевски всъщност да е суверенът в тази страна? Той едва ли не владее в момента медиите. Може да не държи нито една от трите власти директно, но пък държи четвъртата власт, а четвъртата власт, медиите, са тази власт, която в момента е способна да гърчи останалите три. Ако четвъртата власт се нацупи, за другите три никой няма и да чуе. Нали без да клекнат на четвъртата власт, нищо не биха могли да направят, нямаше да бъдат избирани.

Наскоро пак започна да се говори и за ограничаване на торентите отново. Интернет общността, къде сте? Гражданско общество, къде си и ти? Свободата на интернет трябва да бъде пазена от всякакви опити за посегателства. Всички човешки закони трябва да бъдат оставяни на входа на интернета. Защо? Защото имайки в предвид състоянието на медиите, както по света, така и у нас, степента, в която медиите са в ръцете на един корумпиран елит и всъщност не решават кой ще управлява, ами решават коя марионетка ще играе за пред хората по тяхната свирка. Защото интернет позволява всеки един драскач с клавиатура като мен да се набеди за журналист и да драска каквото си иска. В интернет се чуват неща, които няма да чуете по радио и телевизия, или да прочетете във вестник. Защото те са в ръцете на хората, които не искат тези неща да се чуват. Анонимността в интернет също трябва да бъде бранена със зъби и нокти. Въпреки аргументите против нея, да предпазим децата, или заради кибертормоза и измамите и още какви ли не измислени глупости, от анонимността в интернет не бива да се отстъпва. Трудно е обаче, ето фейсбук нанася силен удар върху анонимността в интернет. Анонимността ми позволява да кажа неща без някой да може да посочи към мен и да каже "той го каза". Аз съм изтървал в някой пост тук собственото си име, в друг е скрито фамилното ми име. Всеки с достатъчно пари да плати на адвокат може да те съди за клевета, ако не му харесва какво си казал, а ако адвокатът му е достатъчно добре платен, ще те осъди със сигурност, защото е време да си изхвърлите през прозореца идеята за независима съдебна система. В Китай налагат в интернет да се употребяват само истински имена, тоест никаква анонимност. Иран цензурира интернет, в Северна Корея до интернет имат достъп сигурно само отбрани лица от елита. Не позволявайте да ви плашат с опасностите, които крие интернет, в интернет наистина е страшно и опасно, но за глупеца и за жадния за власт. Всеки един опит за бъркане на властта с пръсти в интернет трябва да кара в главите на свободомислещите граждани в цивилизованите страни да мигат лампички и да пищят сирени. Всеки, който се опитва да ограничава, контролира или следи интернет по какъвто и да е начин, под какъвто и да е предлог, дали ще е за да предпази децата, дали казва "биа са сас лошите", не го слушайте, воюва против вас. Ограничаването на интернет на запад най-често е в услуга на корпоративни интереси за сметка на правата на широката общественост граждани. При нас е малко по-различно, гражданският интерес е пренебрегнат за сметка на интересите на отделни индивиди, вместо на корпорации. Разни отделни индивиди с много средства и влияние най-често. Ако правехме нещата заради нациоланлия интерес или заради интереса на гражданите щяхме да разполагаме с 3 ядрени централи с някогашната мощност на АЕЦ Козлодуй, които да бъдат допълвани при необходимост от ВЕЦ-ове, така че да се произвежда енергия само от източници с най-ниска себестойност и да има достатъчно и за износ, но вместо това цялата ни енергетика обслужва интересите на определени влиятелни хора. Също ми е интересно ако бяхме се отказали от членство в ЕС, за да запазим ядрената си мощност, колко по-безопасен щеше да е АЕЦ Козлодуй без ние да сме членове на ЕС?

Опитите за цензура на интернет са белег на тоталитаризъм. В някои западни страни нечистите елементи вече са се сетили, че вместо да цензурират и да филтрират потока от информация в интернет, могат да го задръстват, да го тъпчат с излишен материал до толкова, че потребителят да не може да я филтрира за своите нужди. Отидете в САЩ и ги питайте колко от тях са в течение с изцепките на онова парченце фекална материя Джъстин Бийбър и колко са в течение със случващото се в Украйна. Тук пък като че ли използват събитията в Украйна, за да ни отклоняват вниманието от случващото се на родна почва. Протестите успешно са замръзнали и има възможност да не се размразят напролет, видяхме колко беше успешна и последната окупация. Прах в очите, медиите с това се занимават, отклоняване на вниманието. А и искат да ни покажат чрез сравнение в Украйна колко е по-зле, отколкото тук, как тук в сравнение с Украйна сме цъфнали, как няма нужда да извеждаме под строй целия парламент и целия кабинет и да ги разстрелваме пред коня, срещу изградените от жандармерията барикади.

Нашата журналистика тук обаче е толкова безпристрастна и обективна. Люба Кулезич се натиска, че дава платформа на всички. Бившия си началник покани, онзи лешник Ярешки след него също, ама питайте я колко пъти е "поканила" Светльо Витков. Медийно време се дава на тия, които си плащат и които клякат на телевизиите. Канят се тези, които могат да си платят изявата.

На ръба на кризата както винаги

Сега ще си сложа дегизировката на пророк на страшния съд, защото положението наистина е страшно, не знам дали и вие го виждате. Казвал съм, че не признавам сегашното правителство и всъщност не се чувствам изобщо управляван и подвластен на тях. За моите практически цели в момента мога напълно да се абстрахирам от правителство. Обаче е малко по-страшно от това, защото ние в момента може спокойно да се каже, че държава нямаме. В момента сме изключително уязвими. Вътрешнополитическото положение, заедно с ред грешни и слаби решения в миналото, както и сегашния отказ на това правителство да схване намека и да си събере чуковете, са ни довели до това положение. До там сме докарали, че не можем да приютим едни 7-10 хиляди души, прогонени от домовете си от война. Верно има и други, които не идват от Сирия, ама това не ги прави по-малко бежанци. Заради сегашната ситуация сме крайно уязвими. Ще изброя няколко неща. Природни бедствия и катаклизми, външна военна агресия или подривна дейност от страна на екстремисти, изостряне на вътрешното политическо положение до гражданска война, ядрено бедствие, било тук или в съседна страна, ново влошаване на световното икономическо положение, ще добавя и проява на божи гняв и извънземно нашествие, въпреки че последните две са крайно невероятни. Защо ги изброих всичките тия неща? Защото в момента не сме в никакво състояние да се справим с което и да е от тези. Която и да е от тези ситуации не само ще ни постави на колене, но ще ни счупи тазобедрените кости и като паднем ще ни стъпче пръстите на ръцете. Сега покрай бежанската криза стана ясно, че ние сме разграден двор или село без кучета, както обичат да казват ред хора. Границата ни с Турция се оказва просто неохранявана, а претендираме да сме външна граница на ЕС, а и за Шенген драпаме. Нашата полиция обаче е решила проблема чрез доктрината "бой и обратно". Не само че не бива така, ами и граничната полиция не може да хване всички. Бях казал наскоро някъде, че полицията не познава други средства за разрешаване на проблеми освен сила. Обаче не разполага с ресурсите дори и нея да приложи навсякъде, освен по площада срещу недоволните граждани. Полицията демонстрира пълна неспособност да гарантира сигурността, спокойствието и правата на граждани и чужденци по улиците, включително и когато трябва да ги опази едни от други, но пък демонстративно охранява управляващите от народния гняв. Въпреки доктрината "бой и обратно" в страната ни могат да влизат всякакви, защото властите не са способни да разграничат бежанци от криминали, терористи и прочее потенциални подривни елементи. Чакаме само нашия 11 септември. Атентатът срещу автобуса на Сарафово не може да се определи като българския 11 септември, защото същия тоя автобус можеше да се обърне някъде по нашите перфектни пътища и пак да загинат толкова или повече души. Защо още не се е случил нашия 11 септември? Защото не сме интересна мишена, това е единственото, което ни спасява, понеже сме напълно уязвими. Някой, който много е искал да взриви едни евреи е видял възможност и го е направил, никой не е успял да го спре и все още се сочат пръсти и не е напълно ясно кой е бил. Нашите служби са били напълно неспособни да предотвратят това събитие и в момента също са неспособни да предотвратят подобно. Не е решил някой, не е взривил метрото примерно. В метрото абсолютно всеки с експлозивна жилетка може да влезе и да се взриви. Добре че МВР отрича да има опасност от терористични атентати.

http://www.vesti.bg/bulgaria/mvr-otreche-sluhove-za-teroristichna-zaplaha-u-nas-6001026

ДАНС едва наскоро е получило правото да използва фалшиви документи. Аз съм напълно убеден, че от това ще произтекат сума злоупотреби, но до сега какво е ставало, как може ти да си таен агент и да не може да покажеш фалшив документ и да имаш измислена легенда? Случи ли се атентат в нашата страна, ще хване със свалени гащи абсолютно всички служби. А представете си открита военна агресия срещу страната ни. Армията ни е обезоръжена, въздушното ни пространство е в такова състояние, че някъде бях казал, че ако решат цели военновъздушни ескадрили или летящи чинии да си правят гонки в нашите небеса няма дори кой да им размаха палка и да им иска 10 кинта рушвет. В момента и за АЕЦа ме е страх, всеки път, когато комунистите са на власт, аз треперя за АЕЦа, защото комунисти не трябва да бъдат допускани да бъдат в една и съща държава с АЕЦ.

Шегуват се в Не!Новините, поне един път, че условията в студентските общежития с много близки до тези в бежанските лагери. А сега си представете, че някое от споменатите по-рано бедствия се случи, това означава не 7-10 хиляди, ами 700 хиляди до милион от нашите сънародници може да имат нужда от убежище. Нашата държава не може да се оправи с тия 7 хиляди, а при първото по-голямо земетресение, вулкан, потоп, ядрена авария, терористичен акт или война, това ще са вашите условия. Продължавайте да се правите на скинове и съвременни кафяви ризи и да биете и гоните бежанци, за да има повече места в бежанските лагери за вас, когато нашата напълно некадърна държава допусне да се случи непоправимото.

Има надежда поне, тя е на първи и втори терминал и от там нататъка. Иде първи януари 2014, падат всички ограничения за работа в ЕС. Британците малко се дърпат, ма Плевнелиев ги скастри, че ще вземат да изпаднат в изолация, ако не внимават и не се държат прилично. Забележете как нашите политици се застъпват за нашите интереси когато става дума за това как нашите сънародници да си намерят по-добра реализация в чужбина. Всъщност единствената сфера, в която нашите правителства в последните години са работили добре, са в това да ни осигуряват възможности, даже да ни поощряват, да си потърсим поприще отвъд границите на България. Британците ще се кротнат и ще трябва да ни посрещнат. Още Холандия и Германия малко ги е бъзе от нас, ама ще се оправят. Едно време какво се е случвало, хората са отивали на запад да придобият образование, да видят свят, да придобият култура, да попият нещо ново, след което да се върнат тук и да приложат наученото, да се опитат да доведат запада тук. Сега е обратното, опитваме се тук да придобием каквито е възможно образования, квалификации и така нататъка, за да можем да избягаме с тях на запад, щото тук поне образованието все още е евтино. Макар че има и хора, които прескачат и образованието тук, ами направо отиват да го придобият на запад и после си остават там. И никой ли не се замисля, че в момента, в който идната година 1 милион души решат, че вече не им се стои тука и се изнесат окончателно по Великобритания, Франция, Германия, Австрия, Холандия, Чехия, още къде ли не, това ще ни унищожи като държава? Обичат да споменават разни анализатори как емигрантите изпращат обратно пари тук, да, да, ама на следващите вече им хрумва да изнасят целите си семейства, защото за какъв хуй да пращат пари в държавата на Орехов и себеподобните му, а, аз не бих.

На тази нотка ви оставям, а вие си мислете щастливи мисли, че идат празници, дано да сте весели

Скръбта поражда мемета

От миналата седмица скърбя за анимационен герой. Е това е живот, щом проблема ми е, че са ми убили един от героите в сериала. Все пак съчиних следното да отбележа това:

Това беше и моята реакция, как посмяха да ми убият Брайън!! Надявам се да измислят начин и да го върнат.

Ново меме съчиних макло ас

Като един истински Питър Паркър Папарак, който постоянно щрака известните в личния им живот, попаднах в дома на Спиндермаан, докато той беше зает да произвежда ореховки. Когато го попитах кого ще черпи, той каза, че това са всъщност не ореховки, ами Орешарки, които ще носи в парламента, да ги фурга фостата на управляващите с пожелание за фостафка.

Ето и снимката:

Както е казвал майсторът готвач Спиндермаан и преди: "Бон хепатид, боклици!!"

Честит юбилей от едно голямо нищо

На патерици, щото беше вчера.

Ние сме бригада зидаромазачи
и комунизма ще построим

Само че другарите са си построили комунизма за тях си, той си стои все още, не е паднал, преходът дори не е почнал още, те първа трябва да го бутнем, така че клатете, клатете яко.

На 10 ноември 1989 не ес е случило нищо съществено. Един Тато са изритали, понеже вече им е бил непотребен, решили са, че вече могат да се преструват на капиталисти и да си крадат спокойно, червените комунисти се пребоядисват на червени социалисти, казват, че те са съвсем друга партия вече, печелят пак изборите и от тогава продължават да ни управляват същите и техни хора.

Как така допускате на тази уж юбилейна дата в предаването на един мустакат агент с гърбав нос, което отдавна е трябвало да бъде свалено от ефир, да се появи един, на който някога са му казали "Стани мишка" и той е станал, едно същинско плашило, да ви плаши с друго плашило, ако се върнело другото плашило на власт колко страшно щяло да стане.

Междувременно се надигат разни расисти и ксенофоби. Видях по един трансперант лозунгът "България не е приют". Може да са прави, България в последно време и дом не успява да бъде. Държава със 7 милионно население, която не може да приюти 7 хиляди души, прогонени от война, не може и дом да бъде. Почвам и аз да се чудя какво ме задържа тук, какво има за мен тук и защо оставам. Надявам се скоро да разбера или да ми дойде акъла и да хвръкна нанякъде. За това ли да съм горд, че съм българин, че българинът посреща в дома си прогонени морни пътници с винкел, нож, бокс, или верига? Ще кажете "ами и тия бандити, които идват отвън и нападат тук хора", ми тоз Аладинчо е бил криминален тип и в Алжир, а на такива не им е никакъв проблем да пристигат съвсем легално със самолет. На софийската улица "Пиротска" в последно време почнаха да се случват твърде много престъпления, особено пък на 20-ти номер на тази улица. А пък полицията ни е безсилна. Полицията ни е неспособна да гарантира сигурността и спокойствието на гражданите (и на чужденците, ако става на въпрос), но за сметка на това пък всеотдайно охранява управляващите от недоволството на гражданите.

Към полицията искам да отправя пореден апел, не ви ли е срам вече, в момента полицай да си би трябвало да е най-срамната професия. Не разбирате ли, че охранявате мафия? Те са ви хвърлили на лъвовете, а когато им станете непотребни ще ви захвърлят, ще се отърват от вас, както постъпва мафията, а вие продължавайте така да ги закриляте. Ще дойде време и каската ще бъде изпитана на строшаване от хиляди маратонки, ако ви е интересно да видите резултата, стойте и наблюдавайте.

Туй за сега, честит ви юбилей от непадането на комунизма, продължавайте да клатите, дано падне, клатете докато червения фес със сърп и чук не падне от главата на Мишо Шамара.

Окупационните войски да ни пробудят

Мина доста време от 1 ноември, празника на народните будители, а ранобудните студенти уж трябва да ни пробуждат, но ние пък не се пробуждаме нещо, спи ни се още.

Добър вечер уважаеми зрители.
Спите ли?

Е не, нема такава държава. Пускам го тук линка към песента, щото текста е добър, но по отношение на ориентацията на Трифонов към Кунева, ми, паднал ми е в очите.

Странна страна сме. Или може би не сме страна, ами просто странна. Забележете окупацията на Софийския университет. Погледнете реакцията. Контрапротестиращите кандидат побойници, които искаха да разбият блокадата. Че много ви се учи бе, преучили сте се. Сигурен съм, че ако погледнете колко често тези, които се опитаха да разбият окупацията на СУ, изобщо няма да се изненадате ако откриете, че не са най-редовните на лекции. Ще си спомните стачката на учителите през 2007 година, тогава ревеше ли някой, че може да се анулира годината? Тогава бяха решили проблема, като разкарат излишни части от учебните планове, което да те накара да се замислиш, защо тия неща са били изобщо в учебните планове. Все пак, окупаторите успяха да вдъхнат малко живец на протестите, че те бяха поумряли малко. Първоначално една статистика сочеше, че 70% от народа е против студентската окупация. Какви сте вие бе, хора, позволявате на правителството да ви дели, съответно да ви владее. Сега за щастие подкрепата за окупацията се е вдигнала до 60%.

Обаче почвам да се чудя какъв е смисъла и от протести и окупации и всякакви други подобни дейности. На Орехов не му пука, продължава да се държи все едно болшинството от народа не иска да го разкара от топлото му кресло. В съботата докато гледам новинарски сайт през мобилния телефон, попадам на следното: едно заглавие, отнасящо се за протестите на лекарите, а другото заглавие беше как Орешарски твърди, че протести няма, има само неразбирателство. Двете статии бяха една под друга. Комунистът и сектантът винаги ще отричат очевидното, дори и когато ги плесне по челото.

Попаднах пък днес на централата на вестник Дума, на Позитано 20, където е и централата на БСП. Ако наминете от там ще забележите лика на Ернесто Гевара, многократно повторение на думата "дума" и едно изречение, гласящо "Че Думата е една". Явно дори и не се опитват вече да прикриват, че в действителност не са никакви социалисти, ами баш комунисти, щом парцалът Дума поставя на централата си лика на най-лесно разпознаваемия комунист от 20-ти век. Думата може да е една, но думата на комунист струва толкова, колкото кондом втора употреба.

Мишо Шамара пък е излезнал с твърдението, че имал само едно сърце и 2 топки. Има той трънки. Добре че е вип брадър, този риалити формат, който дава поле за изява на излизащите от мода знаменитости и тези, чиято мода все още не е дошла. Мишо Шамара се изявява като защитник на кабинета Орешарски, защото мразел Бойко Борисов. Сега, Борисов и ГЕРБ и аз не ги обичам, но това не значи, че се обръщаме към комунизма. Както казах някъде, рапърът е бунтовник. Никакъв рапър не е този, който подкрепя правителство, още повече пък комунистическо.

Изявяват се и другите две партии, ДПС се оказва единствената партия, която е против забраната чужденци да купуват българска земя. Естествено го правят от собствен интерес понеже вече имат някои свои хора, на които искат да продадат земя, или да помогнат на свои хора да продадат земя, не го правят ей тъй, защото е правилно и така гласят принципите на свободния пазар в световен мащаб и в евросъюза. Атака пък си намериха нов враг, срещу когото да плюят, бежанците. Атакистите просто не са за коментиране. А ние ако живеем в държава, която не може да предложи убежище на 7000 души, търсещи спасение от война, значи трябва ние да станем бежанци някъде, аз ще търся политическо убежище в Япония.