Политика антицензура

Предупреждавам тези, които възнамеряват да четат, провеждам политика на нулева толерантност срещу цензурата, тук се използва лош език и не се трият коментари

ЪПДЕЙТ промяна в политиката, ще се трият коментари, които съдържат данни за ваши контакти с оглед сигурността на тези контакти, препоръчвам ако имате нещо съществено да казвате, да не пишете дълъг пост, който да съдържа или да завършва на ваш скайп, имейл, имена, адрес, телефон, ЕГН и подобни, пишете дългия пост със съществената информация, която желаете да споделите, а ваши контакти, ако искате да се свържа с вас, оставете в друг пост, който ще изтрия след като се свържа с вас. Имам известна загриженост за сигурността на личните ви данни, в случай че това противоречи на политиката на нулева толерантност към цензурата и свободата на словото е по-важна ще се вслушам и ще прекратя триенето на коментари, съдържащи ваши контакти. Изтрити коментари, съдържащи контакти до момента: 5

неделя, 16 февруари 2014 г.

За нуждата от обществени хакери

Всяка една система има пропуски. Сигурно повечето от вас, които са преминали през средно образование са се занимавали в информатика да пишат някакви програмки, които да правят нещо елементарно, като например да съберат 2 и 2, нали? Или да намерят лицето на триъгълник, някакви такива работи. Преди време в един списък с мъдрости на програмисти бях попаднал на следните бисери, колкото е по-необходима една програма, толкова повече грешки има в нея. Напълно безгрешната програма е напълно непотребна. И да, програмката, която ви събира 2 и 2 за какво ви е, освен да се упражнявате, вие 2 и 2 ще съберете по-бързо наум, тоест повечето от вас.

Всяка една по-сложна система обаче е неизбежно да има бъгове. Колкото е по-голяма, толкова повече място има къде да се появят, ако има десета от процент шанс да има някаква грешка в кода някъде, ако програмата е от милион редове, става статистически неизбежно да се появи някъде грешка. Грешката може да е такава, че да позволи на програмата да работи при повечето условия, освен при някои. Например когато сайт за записване на деца в детска градина поддаде поради огромния брой заявки в следствие на това, че 70 хиляди души са се юрнали да си запишат децата в първата минута от пускането на сайта, а ако сайтът не е подготвен за такъв наплив се срива. Има много елементарен начин да бъде атакувана една интернет страница, ако не е правилно защитена, това е като се опитате да я ping-нете с много голям брой заявки, да ви върне отговор за това каква е връзката с нея, тя ще бъде задушена само от опитите ви да проверите връзката. Не съм програмист, ами прост машинен инженер, възможно е да изтърся глупости, които нека програмистите, които четат тези редове, да поправят. Появява се хакерът. Този, който открива слабостта, бъга в системата, и решава да го експлоатира, с каквито и да е цели. Единствено тогава грешката бива открита.

Какво е нашето общество, ако не една система, една съвкупност от параметри и правила за поведението на отделните елементи в него? Всичките елементи действат по наложените им от системата правила. Системата идеална ли е? Да се върнем по-нагоре, коя е напълно безгрешната програма, напълно непотребната. Тоест за да работи нашето общество, за да е потребно, то несъмнено има някакви грешки някъде. Въпросът е, че не са винаги очевидни. Какво ставаше при компютърните програми? Появява се хакер, който вижда слабост, която може да експлоатира. По такъв начин той разобличава слабостта, демонстрира я на този, който е писал програмата и тоя се замисля, трябва да отстраня тая слабост, за да ми работи програмата. А има ли перфектно общество? Има, това е Северна Корея. Не ми ли вярвате, отидете в Северна Корея и вижте, че тя е една истинска утопия. Естествено всяко едно общество има бъгове, освен утопиите, а знаем, че те са практически нереализируеми, а с какво се характеризира авторитарния режим, с това, че се опитва да се представи не само като безгрешен, но и като непогрешим. Защото никой не се самозаблуждава повече от онзи, който счита, че е безгрешен. Системи като Северна Корея, абсолютистска Франция, Третият Райх, Съветският Съюз, представата на християните за стопанисван от Господ свят, имат най-много бъгове и най-силно ги прикриват, твърдейки, че са непогрешими. Точно те най-много имат нужда от обществени хакери. Що е туй животно общественият хакер, съществува ли на практика, има ли такова нещо? Съществува ли някой, който да е способен по такъв начин да експлоатира дефектите на едно общество, че да им обърнем внимание и да ги коригираме? Най-доброто общество не е безпогрешната утопия, най-доброто общество е това, което може да открива и поправя грешките си. А изграждането на едно общество е процес разтегнат във времето и по-сложен в естеството си от писането и на най-сложната програма, как могат създателите на това общество винаги да откриват и да избягват грешките още в изграждането на обществото и да предвидят всичките му слабости, как може екипът програмисти, пишещ огромна и сложна програма с много функции да предвиди всичките й бъгове и слабости? Това става единствено когато се получи доклад за бъг от потребителите, или когато дойде хакерът и понеже е калпазанин реши да съсипе перфектната и безгрешна система, като й експлоатира несъществуващите грешки.

Къде го това животно тогава? Замислял съм се докато ми идваха идеите за този пост, дали престъпниците не са тези обществени хакери, за които говоря, но не, не се вписват, те просто нарушават правилата на обществото, хакерът е този, който показва грешките в принципа на работа на системата, този, който срива системата с нейния начин на функциониране. Дали това не е бунтарят, анархистът? Съмнявам се, не знам дали сме достигнали до такъв момент, в който има такива елементи.

Да излъжеш една система означава да покажеш, че тя е податлива на това да бъде излъгана, да й извадиш кирливата риза, да я накараш да се засрами и да помисли за себе си. Преди време бях присъствал на една лекция, която включваше радиочестотна идентификация и как работят магнитните карти за достъп. Устройството, което контролира достъпа, е четец, силен излъчвател на сигнал с малък диапазон, който излъчва постоянно и чака, чака в областта му на действие да се появи карта, която пък е пасивен ретрансатор, тя получава сигнал, преобразува го по определен начин и го връща, а четецът го получава, получава се все едно четецът постоянно задава въпроса "ти кой си", идва една карта, картата веднага дава отговор "свой" и четецът казва "добре, минавай". С прости думи. Аз естествено като малък хулиган веднага се замислих, ако знам какъв сигнал очаква четецът, за да отвори, не мога ли аз да измисля устройство, което да му излъчва тоя сигнал и да го излъже, че е карта, за да получи достъп? И аз съм един такъв, винаги като видя някаква система и само си мисля как мога да я съсипя, да я хакна, да я разруша, да я експлоатирам. Далече съм, надали съм дозрял и аз за обществен хакер, това нещо надали е готово още. Киберхулигани, анонимни типове и подобни, мисля, че вие точно сте тия, които трябва да прекрачат дигиталната стена и да хаквате обществото, преди обществото да се пресели изцяло от вашата страна на цифровата бариера. А не сте ли забелязвали как големи софтуерни компании ловят хакери, за да си ги наемат на служба? Да ти покажат грешките трябва да е най-големия подарък, който някой може да ти направи, да ти ги покаже по такъв начин, че да ги коригираш. Едно общество от смъртни и погрешими хора няма как да бъде безпогрешно, а ако не внимаваме може лесно да докажем, че не е и безсмъртно, както ред други общества преди него. А аз съм много привързан към съвременното технологично и капиталистическо общество на западния свят, но за да оцелее, то трябва постоянно да се развива и да си търси и отстранява грешките. Със сигурност моделът на обществото ни ще се смени преди да се е видоизменил в утопия, но е много важно натрупаното до сега като познание да се съхрани, иначе човечеството е застрашено от връщане към първобитните си корени, нещо, при което малцина от нас ще оцелеят, поне в западния, обитаващ градове свят. За това се надявам по-скоро да се родят тези социални хакери и да започнат да хакват, иначе ще решим, че сме цъфнали и вързали, и ще увехнем.

Лятото прочетох ето тази книжка, Хакери на човешките души , която препоръчвам, някои от размислите по този пост бяха събудени от нея, аз не я препоръчвам тук за пръв път, нито пък за пръв път ще завърша пост с песента обществото да го духа, тъй като сме на темата за обществото.

четвъртък, 6 февруари 2014 г.

Сковали сме се

Студът е хванал всичко в ледената си хватка. Аз поне се чувствам страшно скован, както заради студа, така и заради ред неща в лично отношение. Но имам чувството, че и цялата страна е замръзнала, гражданското общество като че ли спи зимен сън. Този пост трябваше да направя още миналата неделя, но съм се сковал, отново казвам. Миналата неделя същественото, което се случи, беше срещата лице в лице между тези двама титани на свободното слово и етичната журналистика Николай Бареков и Люба Кулезич. Видяхме ги малко да се псуват и да се топят и набеждават, да си вадят кирливи ризи, да обсъждат по колко печелят. За мен и двамата са за разстрел. Щом Люба Кулезич изкарва 48 хиляди на предаване, представете си Бареков с какви финанси разполага. Как хапеше тя ръката, която я е хранила, като подлага под съмнение финансирането на неговите политически начинания. Също, самият Пеевски (бутът можел да говори) потвърди на следващия ден, че той бил предложил Кулезич. Въпросът се измени от това кой предложи Пеевски на кого е предложил Пеевски. Интересно беше от последните дни пък изказването на бившия президент и дългогодишен агент Гоце, че над БСП е единствено Пеевски. При мен още миналата седмица се надигна въпроса дали пък Пеевски никой не го е предложил, ами той сам е казал аз ще съм и ще ме слушате, и така е станало. Дали пък всъщност не е цялата власт в ръцете на този човек? Не е ли той суверенът? Подобно на краля-слънце, държавата - това е Пеевски.

Защо смятам за възможно Пеевски всъщност да е суверенът в тази страна? Той едва ли не владее в момента медиите. Може да не държи нито една от трите власти директно, но пък държи четвъртата власт, а четвъртата власт, медиите, са тази власт, която в момента е способна да гърчи останалите три. Ако четвъртата власт се нацупи, за другите три никой няма и да чуе. Нали без да клекнат на четвъртата власт, нищо не биха могли да направят, нямаше да бъдат избирани.

Наскоро пак започна да се говори и за ограничаване на торентите отново. Интернет общността, къде сте? Гражданско общество, къде си и ти? Свободата на интернет трябва да бъде пазена от всякакви опити за посегателства. Всички човешки закони трябва да бъдат оставяни на входа на интернета. Защо? Защото имайки в предвид състоянието на медиите, както по света, така и у нас, степента, в която медиите са в ръцете на един корумпиран елит и всъщност не решават кой ще управлява, ами решават коя марионетка ще играе за пред хората по тяхната свирка. Защото интернет позволява всеки един драскач с клавиатура като мен да се набеди за журналист и да драска каквото си иска. В интернет се чуват неща, които няма да чуете по радио и телевизия, или да прочетете във вестник. Защото те са в ръцете на хората, които не искат тези неща да се чуват. Анонимността в интернет също трябва да бъде бранена със зъби и нокти. Въпреки аргументите против нея, да предпазим децата, или заради кибертормоза и измамите и още какви ли не измислени глупости, от анонимността в интернет не бива да се отстъпва. Трудно е обаче, ето фейсбук нанася силен удар върху анонимността в интернет. Анонимността ми позволява да кажа неща без някой да може да посочи към мен и да каже "той го каза". Аз съм изтървал в някой пост тук собственото си име, в друг е скрито фамилното ми име. Всеки с достатъчно пари да плати на адвокат може да те съди за клевета, ако не му харесва какво си казал, а ако адвокатът му е достатъчно добре платен, ще те осъди със сигурност, защото е време да си изхвърлите през прозореца идеята за независима съдебна система. В Китай налагат в интернет да се употребяват само истински имена, тоест никаква анонимност. Иран цензурира интернет, в Северна Корея до интернет имат достъп сигурно само отбрани лица от елита. Не позволявайте да ви плашат с опасностите, които крие интернет, в интернет наистина е страшно и опасно, но за глупеца и за жадния за власт. Всеки един опит за бъркане на властта с пръсти в интернет трябва да кара в главите на свободомислещите граждани в цивилизованите страни да мигат лампички и да пищят сирени. Всеки, който се опитва да ограничава, контролира или следи интернет по какъвто и да е начин, под какъвто и да е предлог, дали ще е за да предпази децата, дали казва "биа са сас лошите", не го слушайте, воюва против вас. Ограничаването на интернет на запад най-често е в услуга на корпоративни интереси за сметка на правата на широката общественост граждани. При нас е малко по-различно, гражданският интерес е пренебрегнат за сметка на интересите на отделни индивиди, вместо на корпорации. Разни отделни индивиди с много средства и влияние най-често. Ако правехме нещата заради нациоланлия интерес или заради интереса на гражданите щяхме да разполагаме с 3 ядрени централи с някогашната мощност на АЕЦ Козлодуй, които да бъдат допълвани при необходимост от ВЕЦ-ове, така че да се произвежда енергия само от източници с най-ниска себестойност и да има достатъчно и за износ, но вместо това цялата ни енергетика обслужва интересите на определени влиятелни хора. Също ми е интересно ако бяхме се отказали от членство в ЕС, за да запазим ядрената си мощност, колко по-безопасен щеше да е АЕЦ Козлодуй без ние да сме членове на ЕС?

Опитите за цензура на интернет са белег на тоталитаризъм. В някои западни страни нечистите елементи вече са се сетили, че вместо да цензурират и да филтрират потока от информация в интернет, могат да го задръстват, да го тъпчат с излишен материал до толкова, че потребителят да не може да я филтрира за своите нужди. Отидете в САЩ и ги питайте колко от тях са в течение с изцепките на онова парченце фекална материя Джъстин Бийбър и колко са в течение със случващото се в Украйна. Тук пък като че ли използват събитията в Украйна, за да ни отклоняват вниманието от случващото се на родна почва. Протестите успешно са замръзнали и има възможност да не се размразят напролет, видяхме колко беше успешна и последната окупация. Прах в очите, медиите с това се занимават, отклоняване на вниманието. А и искат да ни покажат чрез сравнение в Украйна колко е по-зле, отколкото тук, как тук в сравнение с Украйна сме цъфнали, как няма нужда да извеждаме под строй целия парламент и целия кабинет и да ги разстрелваме пред коня, срещу изградените от жандармерията барикади.

Нашата журналистика тук обаче е толкова безпристрастна и обективна. Люба Кулезич се натиска, че дава платформа на всички. Бившия си началник покани, онзи лешник Ярешки след него също, ама питайте я колко пъти е "поканила" Светльо Витков. Медийно време се дава на тия, които си плащат и които клякат на телевизиите. Канят се тези, които могат да си платят изявата.