Политика антицензура

Предупреждавам тези, които възнамеряват да четат, провеждам политика на нулева толерантност срещу цензурата, тук се използва лош език и не се трият коментари

ЪПДЕЙТ промяна в политиката, ще се трият коментари, които съдържат данни за ваши контакти с оглед сигурността на тези контакти, препоръчвам ако имате нещо съществено да казвате, да не пишете дълъг пост, който да съдържа или да завършва на ваш скайп, имейл, имена, адрес, телефон, ЕГН и подобни, пишете дългия пост със съществената информация, която желаете да споделите, а ваши контакти, ако искате да се свържа с вас, оставете в друг пост, който ще изтрия след като се свържа с вас. Имам известна загриженост за сигурността на личните ви данни, в случай че това противоречи на политиката на нулева толерантност към цензурата и свободата на словото е по-важна ще се вслушам и ще прекратя триенето на коментари, съдържащи ваши контакти. Изтрити коментари, съдържащи контакти до момента: 5

сряда, 12 юли 2017 г.

Плакатите не свършват


Късането на плакатите на БХК продължава, аз си се забавлявам да фасилитейтвам придвижването на грантовите пари на БХК към контейнерите за отпадъци, Макар да намаляват, имам чувството, че те продължават да лепят. А и аз не съм съвсем сигурен, че съм намерил и премахнал всичките. Опитвам се да установя някаква закономерност.

На тази карта с грозно синьо кръгче е отбелязан централния офис на Български Хелзинкски Комитет, ул. "Върбица" 7, което е полезна информация, ако искате да пресрещнете там примерно Красимир Кънев, да му обършете два шамара и да избягате, колкото да гръмне скандал в публичното пространство със заглавия по медиите от типа на "Биха правозащитник в центъра на София" (силно не препоръчвам, от това печелят единствено те) Червените точкопетънца, които също са грозни, са местата, на които си спомням, че съм намирал и късал техни плакати. Картата е по спомени към 12.07.2017, не претендира да е изчерпателна или много точна. Опитвам се да установя закономерност, с която евентуално да мога да знам къде може да бъде намерен плакат, а не просто да попадам на случаен принцип на тях, докато се шмиткам някъде из центъра, като ходя да поркам, или се прибирам. Изкушавам се всъщност някой път, ако се случи да е през светлата част от денонощието, след като тамън съм накъсал някой плакат, да им цъфна с него пред централата, за да ги питам защо правят боклук и замърсяват природата.

неделя, 2 юли 2017 г.

Кога ще се разделим с плакатите на БХК?

Тия плакати се появиха из центъра на София. Първо, искамв да благодаря на Български Хелзинкски Комитет за тези плакати. Благодаря ви, че си харчите парите от грантове, за да ми осигурите това забавление, да късам и свалям тези неща. Действа по-успокояващо от стрес топка, или от опаковка с пукащи мехурчета. Второ, малко обяснение, в момента на БХК тече кампания "Да закрием БХК". Логиката е, че от БХК повече нямало да има нужда, когато вече никой не нарушавал на никого човешките права. Аз тук се сещам за религиите: Първо те убеждават, че си роден грешен, и ще гориш в ада, а после ти продават спасение, ако се покаеш и приемеш посланието им. Внушават ти съществуване на проблем, после ти продават решението му, и оправдават съществуването си с това, че ти предлагат решение на проблем.
БХК, имам да ви казвам нещо: Отвъд тесния кръг от хора около вас, които представляват вашата ехо-камера, масата хора или не знаят кои сте вие, или изпитват към вас минимум леко недоверие.

Но нека обърнем внимание на самата рекламна кампания, за която си харчат грантовите пари за плакати. Кампанията нито се оиптва да обърне внимание на някаква кауза, на някакъв наболял проблем, свързан с погазване на човешките права на някаква група хора. Кампанията на БХК цели да популяризира именно тях. "Вижте, ние съществуваме, има ни, правим нещо си там, ние сме важни, има нужда от нас". Това се опитват да кажат с плаката.

По-голямата част от хората, които видят тези плакати, първо ще си зададат въпроса "Какво аджеба е БХК?". Ако изобщо им се занимава, ще разберат рано или късно.

Отново, искам да благодаря на БХК за това, че ми осигуриха тази възможност да късам плакати извън предизборна кампания. Харчете си грантовите средства, за да ме забавлявате. А колкото до въпроса "Кога ще се разделим с плакатите на БХК?", работя по въпроса, скъсал съм по-голямата част от тези, които съм видял, и другите също съм ги набелязал, ще им видя сметката и на тях.

неделя, 25 юни 2017 г.

Прогресивен либералтолераст starter pack

Ето така изглежда един starter pack, с който сте готови да станете прогресивен либералтолераст

събота, 24 юни 2017 г.

Тоя гей парад не омръзна ли вече?

Днес попаднах на следната публикация на фейсбук страницата на Младежка ЛГБТ организация "Действие":

Скъпи хетеро и цис приятели:


Това ме подтикна да пиша тук за пръв път от доста време. Първо, ти имаш приятели? Ок, ще се престоря, че вярвам. Второ, има нужда да се обясни какво означава думичката цис, или cis, това е етикетът, който транссексуалните са лепнали на нетранссексуалните, или нормалните. Отклонението от нормата е измислило ново название за нормата. Абсурдно, нали? Тези хора се чудят защо никой не ги харесва. Уж толкова се оплакват, че хората им лепят етикети, а те са измислили етикет, който описва 99,7-те процента от човечеството, които не са транссексуални.


"Минаха почти 10 години от първия София Прайд, на който ЛГБТИ хора бяха нападнати от неонацисти. Никога не ви го казах, но аз бях там. Не физически, но в главата си бях там. Камъните падаха по мен и коктейлите Молотов избухваха в краката ми."


Камъните падат... Личи, че лицето е податливо на самовнушения. Бил там. Не физически, но в главата си бил там, и камъните падали по него. Това мислено да не си там, където си, може да бъде породено от падане на камък върху главата. Лицето или страда от някакво психично разстройство, за което има нужда от помощ, или страда от victim complex. Чувства се жертва, самоидентифицира се като жертва.


Гей парадът се провежда вече за десети път. Аз си спомням още първите, заради 50 парадиращи, половината от които "подкрепящи", се струпват 100 лумпени, заради което се организират 1000 униформени. Чудя се какво постигнаха 10 гей парада, някакъв прогрес, някаква промяна в общественото мнение и отношение към ЛГБТИКЮАБВВГЗНГЛБЧРДЧНГЧБМ-хората имаше ли? Законови промени? Не е ли контрапродуктивно провеждането на този парад. Какви цели си поставя ЛГБТИКЮАБВВГЗНГЛБЧРДЧНГЧБМ-общността в страната? Гей парадът ли е начинът да ги постигне? И ако след 10 опита по един и същи начин да се постигне нещо, то не е ли ясно, че не дава резултат, и трябва да се смени подхода?


"Минаха 6 години откакто пребиха мен и мои приятели след един София Прайд. Никога не ви го казах, но аз не бях там. Защото когато малките юмручета и кубинки на 17-годишни нацистчета те забиват в тротоара, ти не си там. Не и в главата си, не и в този момент. После ще се връщаш на този тротоар цял живот, но в точно този момент не си там. Ако те изнасилваха четирима непознати, защото смятат че си нищожна курва, Мария, и ти нямаше да си там. Но после всеки път, когато чуеш по-бързи стъпки зад себе си, те изнасилват наново." - защо ми се струва, че авторът чете прекалено много порнографска литература и изразява сексуални фантазии тук?


"И тогава, скъпи хетеро и цис приятели, се намериха хора да ми кажат „Ама недейте да ги предизвиквате, знаете, че са тъпи“. И 6 години по-късно журналистите канят рецидивистите и жертвите им за да ги насъскват под формата на зрелище. Сякаш това, че ние искаме да излизаме на улицата и това, че те искат да ни пребиват и тероризират, са двете страни на равностоен футболен мач. Сякаш ние сме си избрали да участваме." - почвам да се убеждавам, че по-тъпите сте вие. Това, или ви изнася да сте в позиция на жертви.


"Минаха 5 години и една седмица откакто Българската Православна Църква излезе с официално изявление, че участниците в София Прайд трябва да бъдат пребити с камъни. И тогава не бях там. От няколко месеца се бях преместил в друга държава." - ебал съм я българската православна църква. Тя е нерелевантна. Преди известно време бяха анатемосали йогата. Когато направиха това, аз се замислих дали няма някой ден да анатемосат и каратето и другите бойни изкуства, не искат ли да се наядат на бой. Е, те скоро май направиха именно това, анатемосаха бойните изкуства. Ако се наядат на бой и шамари с крак, и бъдат изпонатръшкани, аз ще им се смея. Защо им обръщате внимание? То е точно като с тъпите скинарофашистчета. От които вие държите да се покажете като по-тъпи. Или те са ви необходими, за да продължавате да бъдете в позицията на жертва.

"
Минаха 2 седмици от 10-ия София Прайд. Този път бях там и снимах видео на живо. Снимах щастливата усмивка на 14-годишно бисексуално момиче, което можеше смело да целува приятелката си в Борисовата градина. Снимах двамата 70-годишни мъже, просълзени на терасата си на Дондуков. Снимах Пол, който след 10 години откакто го познавам беше успял да смени пола в личната си карта. 

Снимах и хилядите полицаи и мъжа, който размахваше нож срещу мен от тротоара, крещейки 'Ще ви изкормя бе педали‘. После си хванахме таксита." - на 14 половината момичета са би. Дори не е интересно вече.

"
След радостта и гордостта заваляха съобщенията. За по-малко от седмица на фейсбук страницата на София Прайд получихме повече от 1200 лични съобщения. Не прочетох всички, но ми се отваряха нотификации. Една вечер след 12-часов работен ден не можах да се стърпя и отворих 5 от тях. Коктейл Молотов ни беше писал „Смърдите Миризливци Ще ви убием децата Лапачи мръсни“. Отговорих му, че съобщението е предадено на инспектора от полицията, с когото си сътрудничим. „Да ти умре и инспектора минетаджия мръсен ще еба тебе и него педерасти мръсни“. Петър Петров, със стилна чернобяла снимка и перфектна прическа, ни беше писал: „Дано ми се удавите в спермата педали“. Георги Иванов, с изгладена бяла риза и сако, ни писа: „Повече кур да не видите майка ви дейба долна Гейчета скапани“. Венета Друмева, с чипо носле и бузки, вероятно на 16 години, ни писа: „Абе педали долни мрете в ада да ви еба майката“. Последното съобщение, което отворих, беше на Радослав Танев, на снимката говори от смартфон и носи фешън тениска: „Умрете педали мършави Педали мрете в лайна“.

1200 съобщения.
Когато разбра, че ги чета, ми се обади силно притеснен Калоян: 'НЕДЕЙ ДА ЧЕТЕШ! ЧУВАШ ЛИ МЕ! НЕ ЧЕТИ СЪОБЩЕНИЯТА!‘
Спрях. Но това не са съобщения и лица, които просто забравяш. Разказах ги на няколко приятели. Хетеро приятелката ми Мария ме гледа в мълчание, видимо изтръпнала, после ме прегърна. Мария никога преди не беше ме прегръщала. Всички гей приятели, на които показах съобщенията, казаха „Ами, да“." - Ами да и от мен, защото има тъпи хора с достъп до интернет, и способност да пишат тъпотии по него. Има и крехки, лесно раними, нежни души, пеперудени дечица, които се засягат твърде много от лоши думи хорски и им отдават твърде голямо значение. Тук ще припомня и случаи с лица като Анита Саркизиън, и разни "воини за социална справедливост" в сайтове като тъмблър, които на моменти сами си пращат гадни съобщения. Защото имат нужда да се чувстват жертва, да привличат симпатия към себе си с това, че са жертва.

Нататък глупости. Гей парадът нищо не променя, а според Айнщайн единствено лудият повтаря едно и също нещо, очаквайки различен резултат. А пък авторът на тази публикация успя да демонстрира, че е слаб, страхлив, лигльо, пъзльо, путка. Каза на целия свят как именно може да го нарани, да го изкара от равновесие, да го накара да изгуби хладнокръвие, макар че той хладнокръвие надали има. Показва се като безволеви, слабохарактерен тип. Жертва. Каквато му харесва да бъде, както харесва на всички подобни на него професионални, перманентни жертви. Английският израз perpetual victim много ми допада. Освен че те са постоянни жертви, те поддържат състоянието си на жертви, защото им е комфортно, то ги определя. Трудно мога да взимам насериозно хора, на които голям страх са им лоши думи хорски по интернета от хора, които се намират на километри от тях, не знаят къде да ги намерят, и вероятно няма да си мръднат пръста, за да си изпълнят заплахите.


Искат да ограничат това кой какво може да говори по интернет и си мислят, че така ще решат проблема, че масата хора не ги харесват. Аз един път успях да убедя човек, че е по-добре хомосексуални двойки да могат да осиновяват и отглеждат деца, без нито един път да употребя думата "хомофоб". Имам една питанка към всички ЛГБТИКЮАБВВГЗНГЛБЧРДЧНГЧБМ-активисти: кога за последно успяхте да убедите някого, да го привлечете на своя страна, за своята кауза? А замисляте ли се колко нови врагове успявате да си създадете всеки ден с действията си, с подхода си към обществото, което се оплаквате, че не ви приема? Възможно ли е проблемът да е във вашия телевизор? Ако мен не ме харесва преобладаващата част от обществото, обществото ли е криво, или аз? И двата отговора може да са верни, но трябва да съм сигурен, да мога да докажа отговора си, да убедя другите в истинността му, и който е крив, да се поправи. Вие ще си останете маргинализирани, ще ставате все по-маргинализирани, и широката общественост ще подхожда с все по-голямо недоверие към вас и ще бъде склонна да подкрепи все повече ограничения и репресии срещу вас.