Понеже миналата година по това време блога беше станал на една годинка, а по някакво стечение на обстоятелствата днес пък е станал на цели две, миналата година за рождения ден бях обещал и се бях заканил какви ли не неща, от които колко се сбъднаха нека да не си приказваме, а работата, която имам да върша се трупа и завлачва, тази година ще отбележа рождения ден на блога просто с това стихотворение, лично мое произведение и съчинение:
Късно по нощите пеш се прибирам
и съм прекалил със бира
и хич не ми се спира,
а пък нуждата напира.
На училище попадам в този късен час
на вашия двор ще да пикая аз
Послеpiss:
Пикал съм ви на образованието,
хванете ме за званието!!
Хванете ме за трибуквието с точка накрая!
Трябва с още едно да се овенчая,
че моят мързел вече се не трая,
на четирибуквието си трябва аз да седна,
да се стегна,
на работата да наблегна,
че срока ме натегна,
а мъка ме налегна,
и лошо ми се пише,
това не може ли само да се напише,
че вече на пиене да замирише.
Пост скротум:
И понеже друго не мога да съчинявам, но поздрави мога да пускам, черпете се една бира, минете после на бира със водка, и не забравяйте най-важното, обществото да го духа
вторник, 24 септември 2013 г.
понеделник, 12 август 2013 г.
Where is your god now
Losing my religion
Не са тайна моите атеистични убеждения, даже ако трябва да съм точен, аз не само съм атеист (липсва ми вяра или убеждение, че съществуват каквито и да е богове), ами съм и антитеист (на мнение съм, вярвам, или имам убеждението, че богове не съществуват, противоречат на логиката, здравия разум и на всичко, което знаем за вселената). Вчера се подложих на това да посетя проповед в протестантска църква. Не почувствах уви божията сила и божието присъствие, както може би се надяват много вярващи, просто защото няма какво да почувствам. Интересно, стола, на който седях почувствах, възприемам светлина, чувам звуци, усещам вкус, долавям миризми, всичките ми сетива и възприятия са в изправност, не знам защо продължавам да не успявам да възприема всевишния творец на всичко, който би трябвало да е навсякъде около нас.
Причината някои от вас я знаят, бог няма, на останалите се надявам, че ви предстои да я откриете.
Тъй като вярващите са свикнали да гледат света през библейски очила
, те често са свикнали да виждат света черно-бял. Тоест делят го на черно и бяло, добро и лошо, господ и дявол. Междинни положения, сиво и шарено при тях няма, всичко е или черно или бяло.
Нека разиграем един хипотетичен сценарий с цел изпитване на вярата на вярващите. Един човек лежи в болница в непробудна кома от 5 или 10 или колкото искате години. Това не е хипотетична ситуация, по света има доста такива хора и в този момент. Пациентът отдавна не показва признаци, че може да се подобри и да се събуди, изгледите за възстановяване са никакви. Идва един хубав ден, в който екипът лекуващи лекари събира роднините на лежащия в кома и излизат пред тях със становище, че борбата за поддържане на живота на пациента е безсмислена, шансове за подобряване на състоянието няма и препоръчват изключване на животоподдържащите системи. Някои веднага биха се нахвърлили на тях, че предлагат убийство, прекратяване на човешки живот. Ето това са сложни теми, сиви теми, за чието съществуване вярващите отказват да признаят. Замисляли ли сте се вие, представяли ли сте си, че сте в положението или на роднините, които трябва да вземат решението да поддържат един труп жив, докато не умре, или да прекъснат живота и с това надеждата, която може да чака зад ъгъла? Или пък в положението на този на леглото? Какво бихте искали да се случи с вас, ако вие сте в такова положение? Вярващите имат тук няколко проблеми, сред които вярата във вечен задгробен живот и пренасящите се в него във вечността последствия от действията и взетите решения в този, а също и вярата във висш план. Те вярват, че душата на този, който е в кома, може да се мъчи вечно в огньовете на ада, ако не е била спасена, докато е бил в будно състояние, както и че убийството е грях, за който роднините и лекарите също биха горяли вечно в ада. Аз, той като съм свободен от вярата в задгробен живот, съм на ясно в следното, разполагам с един живот, който трябва да използвам, за да чуя, видя, изпитам, направя и оставя след себе си колкото е възможно повече, защото друг шанс да бъда в състоянието жив няма да имам. За много вярващи това е една съвсем чужда перспектива върху живота, те твърдят, че атеистите са нещастни и не ценят живота, всъщност тази перспектива кара човек да се замисля повече за стойността и уникалността на живота. Същевременно знам, че моята заинтересованост и загриженост за неща се простира до там, до където аз съм жив, а даже по-конкретно, докато съм в будно състояние. Аз съм се замислял. В положението на роднините и близките съм предубеден, бих направил всичко възможно да задържа изпадналия в кома в живо състояние, докато това не се окаже само удължаване на мъките на лежащия в името на собствения ми егоизъм. По-особеното е ако аз съм този, който се намира в състояние на непробудна кома. Претърпявал съм трудова злополука, която при няколко сантиметри по-встрани или по-навътре е можела да ме обезобрази (или поне да има по-видими последствия от чертата, по която не никне коса), да ме остави инвалид, или да ме прати в състояние на кома. Колкото и да съм се шегувал с твърдоглавието си, непоклатимостта и издържливостта на черепа си, с безсмъртието си дори (след многократни опити всъщност на някои богове да запратят тежки и твърди предмети към главата ми или иначе да ме очистят), до сега на планетата не е стъпвал безсмъртен, колкото и на вярващите да им се иска. Живеем в опасен свят и е възможно с моето безразсъдство или поради някаква злополука да изпадна в кома. При това положение аз от близките си бих искал да вземат под внимание преценката на лекарите (в случая предполагам най-високото качество на медицинското обслужване и подготовката на професионалистите). Не бих искал да изкарам 30 години в състояние на зеленчук, само за да умра някой ден от само себе си, докато хората са се надявали напразно, че може да се събудя. Кой би искал да причини 30 години напразни надежди на хората? Има го и момента, че ако примерно се събудя след 20 години, аз вече няма да съм в 20-те си, ще съм близо до удвояване на възрастта си, докато съм спал. Аз по принцип съм казвал, че искам да се събудя 50, 100, 200, 500 години напред в бъдещето, мисля, че би ми било интересно да наваксам изпуснатото, но много хора биха сметнали, че новия свят не е за тях. Въпреки шегите с безсмъртие, аз съм на ясно със собствената си смъртност, но не се плаша от това, което следва след смъртта, не считам, че има неща, за които да съжалявам, ако утре умра. Така живее свободния човек.
Нека се върнем на нашия хипотетичен сценарий. Лекарите убеждават роднините и се насрочва дата, на която да бъдат изключени системите, като идеята е да се съберат до леглото, да се сбогуват, да изчакат примерно няколко минути сигнал свише, раздвижване, каквото и да е, и да дръпнат шалтера. До момента на дръпване на шалтера сценарият може да се развие по един от три начина (ако се сещате нещо, което съм изпуснал, коментарите винаги са отворени).
Вариант 1: Настъпва деня и часа, изключва се животоподдържащата система, смъртна настъпва до минути.
Вариант 2: Известно време преди настъпване на деня и часа състоянието на пациента изненадващо се променя, жизнените му показатели са по-обнадеждаващи, лекарите имат за какво да се хванат и продължават борбата, екзекуцията се отменя. Възможно е да измине дълго време и пациентът все още да не се е събудил, да не показва повече признаци на подобрение или да върви към влошаване в бъдеще, което може пак да доведе до такива тежки решения.
Вариант 2а (не, отказвам да са повече от 3 варианта): Пациентът идва в съзнание преди уречената дата. Разликата с вариант 2 е, че вместо просто подобрение на състоянието има директно събуждане, пукаме шампанското.
Вариант 3: Пациентът изненадва всички и се събужда докато всички са се събрали в готовност да му дръпнат шалтера. Отново пукаме шампанското след като всички приключат с бърсането на радостните сълзи и прегръдките и припадъците.
Вариант 4: Добре, тук вече съм принуден да призная, има и следния вариант, пациентът може да умре в съня си преди настъпването на уречения ден и час за дръпване на шалтера. Бях пренебрегнал този вариант поради привидната липса на морални дилеми, с които да се борим. Смъртта на пациента няма да тежи на съвестта на лекарите и роднините. Има го обаче момента, че животът на пациента ненужно е удължен, като той не е бил в състояние, което може да се нарича живот. Приемаме, че за нашите цели този вариант е без последствия.
Сигурен съм, че всеки един от тези варианти се е разиграл някъде по света, може в момента в някой лекарски кабинет по описания по-горе начин да се решава човешка съдба. Трябва да попитам вярващите, както е озаглавен всъщност този пост, къде е вашия бог сега? Християните вярват, че бог има план за всеки един човек на земята. Добре, да видим, какво е правил бог във вариант 1, когато прекъсват животоподдържащите системи? Чакам вярващите да дадат отговор какъв разумен план може да е имал господ за спасението на душата на човека, или за неговия живот на земята, който да включва прекарването на последните 5-10 години от него в кома, която накрая да бъде прекратена от лекарите и роднините му, които цял живот ще живеят с отговорността, че са прекратили нечий живот. На тях ли се опитва да даде господ урок, като планът му за този човек е да го използва за нагледен пример? Във вариант 2 какъв знак се е опитвал да даде господ и защо е решил да го даде след като пациентът е изкарал 5-10 години в кома, а и още повече, ако надеждата се окаже фалшива и пациентът все пак не се подобри и не се събуди, какъв знак е давал господ? Във вариант 2а и 3, когато пациентът се събужда, където вярващите ще кажат вижте, божие чудо, молитвите ни са чути, отново, какво е правил господ, защо трябва да изпраща такова послание, защо е трябвало господ да спасява пациента от ръцете на лекарите и роднините, които се опитват да го убият, в последните дни или минути преди взимането на това решение? Събуждане от кома след 5-10 дни с божия намеса няма ли да е също толкова голямо чудо.
Второзаконие 9:18 "27 Спомни слугите Си Авраама, Исаака и Якова", това не предполага ли, че всезнаещият и всемогъщият бог забравя? Слугата му Авраам му е бил изхвърчал от съзнанието, но в един момент се е сетил за него. И тъй, господ, който съществува извън времето, е бил забравил за това свое чадо, за което има специален план, докато то е лежало 10 години в кома и се е сетил за него и го е събудил. Има логика, нали? Аз за себе си отдавна съм установил, че идеята за бог, който ни обича и се грижи за нас издиша. Имало е моменти, когато съм допускал, че е възможно да има бог, и той да е педераст, задник и трол, който се бъзика с нас, както вие, когато играете на sims, но и този вариант противоречи на логиката.
Нека си поговорим за чудеса. Ще приравня чудото на аномалия. Когато видим графиката на някоя величина, която плавно нараства, и в един момент в кривата има рязък скок или спад, след който величината се връща към нормалното си нарастване, знаем, че там, където е усетен скока, се е случило нещо непредвидено и неочаквано, което не се случва нормално. Това е аномалията, нещо, което не сме предвидили в прогнозата за величината. Според нашите разбирания чудеса и аномалии не се случват. Случват се неща, които ни хващат в незнание, които не сме предвидили и за които не сме били подготвени. По дефиниция чудеса и аномалии не съществуват, съществуват отново такива събития, които показват липси в нашите разбирания и познания, когато се обогатят нашите разбирания и познания, това, което е било чудо или аномалия, вече не е чудо или аномалия, ами е нещо нормално. А замислете се за момент, във вселена, в която съществува бог, молитвите работят и чудесата се случват, чудесата биха били ежедневие, тоест не биха били нищо необичайно, нямаше да бъдат чудеса.
Да си поговорим малко и за случайни събития. Що е то случайност? Случайност е такова събитие, което се определя от толкова много фактори, че ние не ги знаем всичките. Искам да добавя един цитат от Акад. Ангел Балевски, но не мога да го намеря точен, така че ще трябва да го предам грубо по спомени:
"Когато човек знае всички фактори, които определят едно събитие, тогава той може да предвижда, тогава той става пророк"
Вие може би си мислите, че свличането на земна маса върху път е случайно събитие. Да, обаче ако познаваме достатъчно добре свойствата на земната маса и скорошната й история би могло с някаква точност да се определи кога тя ще се свлече. Лавината случайно събитие ли е? Може би си мислите така, но науката е достатъчно напреднала и позволява прогнозиране на лавини, а също и преждевременно контролирано предизвикване на лавини, което се прилага по много зимни курорти по света с цел предотвратяване на по-големи лавини. Колкото повече знаем за факторите, определящи едно случайно събитие, толкова по-малко то е случайно. Някой велик икономист, запознат със състоянието на пазарите по света, би могъл да ви каже какво би се случило с курсовете на някои валути и цените на някакви стоки в близките дни по същия начин, по който синоптиците ви дават прогноза за времето, стига да не настъпи някое събитие, което отново ще бъде случайно само привидно, но ще бъде просто събитие, което той не е предвидил.
Разбирате ли в какъв интересен свят живеете, такъв, който е способен да ви поднесе изненада, за да не скучаете, но и позволява да съберете информацията, за да разберете какво може да се случи.
Да се върнем отново на предишния казус и господ. Може да направи всичко, ама решава да прави странни неща. Представете си и още една ситуация. В цивилизована страна, в която евтаназията се практикува за неизлечимо болни хора, един лекар евтаназира пациент, а 6 месеца по-късно се появява ново лечение, което е можело да облекчи състоянието на пациента и да му позволи да води нормален живот, или пък да доведе до пълно възстановяване. Вие религиозните ще съдите ли лекаря-убиец? Съдете го, дайте да ви видя. Исках тук да поставя цитат от хипократовата клетва, която не бях чел и естествено не познавах. Показвам следния откъс от нея:
Аз ще препоръчвам на болните подходящ режим според познанията си и ще ги защитавам от всички вредни неща.
Никога и никому няма да препоръчвам употребата на отрови и ще отказвам да давам на когото и да било подобно нещо.
Второто изречение явно противоречи на евтаназията, но как може да се интерпретира първото? Поради незнанието си предполагах, че някъде се съдържа и нещо от рода на "няма да причинявам умишлено вреда".
Все пак, господ, творецът на вселената, който има план за всичко и всички и всичко се случва по неговия план и нищо не се случва противно на неговия план, явно има много странни планове, защо иска да накаже по такъв начин лекар, който е прекратил страданието на пациент. Същото като преди, защо е трябвало да покаже ефектен номер, като събуди от кома пациент, точно преди да му дръпнат шалтера, вместо 5 или 10 години по-рано? Чели ли сте си библията?
Предлагам ви следния откъс от библията:
Изход 7:
Тогава Господ каза на Моисей: Ето, поставих те като бог срещу фараон; и брат ти Аарон ще ти бъде пророк.
2 Ти ще казваш всичко, което ти заповядвам, а брат ти Аарон ще говори на фараона да пусне израелтяните от земята си.
3 Но Аз ще закоравя фараоновото сърце и въпреки че ще умножа знаменията Си и чудесата Си в Египетската земя,
4 Фараонът няма да ви послуша и Аз ще нападна Египет, и с велики дела на съд ще изведа Моите войнства, народа Си, израелтяните от Египетската земя.
5 И египтяните ще познаят, че Аз съм Господ, когато вдигна ръката Си против Египет и изведа израелтяните изсред тях.
Вие вярвате в един бог, който иска да си покаже номерата, на какво е способен, като изтезава египтяни, и въпреки че фараонът иска да се отърве от евреите, той му се намесва в главата (религиозните ще ви твърдят, че господ не се намесва в свободната воля, това тогава какво е?).
Продължавам:
8 И Господ каза на Моисей и Аарон:
9 Когато фараонът ви говори и каже: Покажете чудо, тогава кажи на Аарон: Вземи жезъла си и го хвърли пред фараона, за да стане на змия.
10 Тогава Моисей и Аарон влязоха при фараона и направиха, както заповяда Господ; Аарон хвърли жезъла си пред фараона и служителите му и жезълът стана на змия.
11 Но фараонът повика мъдреците и заклинателите и египетските влъхви направиха същото с магиите си.
12 Защото хвърлиха, всеки от тях, жезъла си и те станаха на змии; обаче Аароновият жезъл погълна техните жезли.
13 А сърцето на фараона се закорави и той не ги послуша, както Господ беше говорил.
Друг превод, от сайта на българската патриаршия, Изход 7, дами и господа, нека чуя бурни аплодисменти:
1. Но Господ рече на Моисея: виж, Аз те поставих за Бог фараону; а брат ти Аарон ще бъде твой пророк;
2. ти ще (му) говориш всичко, що ти заповядвам, а брат ти Аарон ще говори на фараона, да пусне синовете Израилеви от земята си.
3. Но Аз ще ожесточа фараоновото сърце и ще умножа Моите личби и Моите чудеса в Египетската земя.
Вижда се ясно манията да си покаже номерата. Защо прави това? Вие се кланяте на този, но явно не сте чели книгата. Много вярващи казват, че трябвало да се почне от новия завет. Коя друга книга се чете с гъза напред? Джордж Лукас какво направи, направи първите 3 серии след вторите три, но е казал кое е прелюдията. Библията, така както е написана, върви в хронологичен ред, защо някой би я чел в друг ред? Защо този ваш господ трябва да е толкова криптичен? Задавал съм също въпроса кога господ ще пусне актуализираната версия библия 2.0. Отговорът, който получих е, че господ упорито отказал да пуска ъпдейти на библията, а чрез проповедници и пастори, които да я интерпретират, тя да преминава времеви, културни, езикови, социални, а след това и научни, логически и всякакви други бариери, които поставя здравия разум. Но какво е това положение, при което непогрешимата дума на единия върховен всезнаещ и всесилен бог трябва да бъде смилана на простосмъртните от теолози и богослови, които преминават през уж висше уж образование, за да могат да четат и интерпретират правилно тази книга? Защо е така, при положение че дори и в различни църкви от една и съща деноминация пасторите може да са на различни мнения по някои въпроси от непогрешимото и единно слово на всевишния? След като дори и тези, които завършват теология, спорят помежду си какво точно е искал да каже всевишния, какъв шанс имаме ние простосмъртните да я схванем? А вие явно не сте хващали да я прочетете от край до край, защото явно някой ви казва, че трябва да се почне от стария завет, а пък после да се четат отделни глави, а не да се чете като един роман. Защото аз пък съм чувал, че прочитането на библията от началото до края е един от най-сигурните начини човек да стане атеист. Аз започнах да я чета, но едва стигнах до началото на Левит. Принудих се да я започна и да я чета, за да бъда по-добре оборудван да съсипвам религиозните с аргументи, извадени от тяхната книга, но книгата е нечитаема, наистина, какъв шанс имаме ние простосмъртните с нея? И щом книгата на всевишния, всезнаещ и всесилен бог е толкова неясна и нечетима, че трябва специално "образовани" хора да ни я смилат и да ни я предават, както птиците хранят малките си, аз имам един цитат от една книга, която е по-добра от така наречената "добра книга" и наистина препоръчвам на всички:
Цитат из дебрите на "Приключенията на добрия войник Швейк":
"Йебем ти бога"
Не са тайна моите атеистични убеждения, даже ако трябва да съм точен, аз не само съм атеист (липсва ми вяра или убеждение, че съществуват каквито и да е богове), ами съм и антитеист (на мнение съм, вярвам, или имам убеждението, че богове не съществуват, противоречат на логиката, здравия разум и на всичко, което знаем за вселената). Вчера се подложих на това да посетя проповед в протестантска църква. Не почувствах уви божията сила и божието присъствие, както може би се надяват много вярващи, просто защото няма какво да почувствам. Интересно, стола, на който седях почувствах, възприемам светлина, чувам звуци, усещам вкус, долавям миризми, всичките ми сетива и възприятия са в изправност, не знам защо продължавам да не успявам да възприема всевишния творец на всичко, който би трябвало да е навсякъде около нас.
Причината някои от вас я знаят, бог няма, на останалите се надявам, че ви предстои да я откриете.
Тъй като вярващите са свикнали да гледат света през библейски очила
Нека разиграем един хипотетичен сценарий с цел изпитване на вярата на вярващите. Един човек лежи в болница в непробудна кома от 5 или 10 или колкото искате години. Това не е хипотетична ситуация, по света има доста такива хора и в този момент. Пациентът отдавна не показва признаци, че може да се подобри и да се събуди, изгледите за възстановяване са никакви. Идва един хубав ден, в който екипът лекуващи лекари събира роднините на лежащия в кома и излизат пред тях със становище, че борбата за поддържане на живота на пациента е безсмислена, шансове за подобряване на състоянието няма и препоръчват изключване на животоподдържащите системи. Някои веднага биха се нахвърлили на тях, че предлагат убийство, прекратяване на човешки живот. Ето това са сложни теми, сиви теми, за чието съществуване вярващите отказват да признаят. Замисляли ли сте се вие, представяли ли сте си, че сте в положението или на роднините, които трябва да вземат решението да поддържат един труп жив, докато не умре, или да прекъснат живота и с това надеждата, която може да чака зад ъгъла? Или пък в положението на този на леглото? Какво бихте искали да се случи с вас, ако вие сте в такова положение? Вярващите имат тук няколко проблеми, сред които вярата във вечен задгробен живот и пренасящите се в него във вечността последствия от действията и взетите решения в този, а също и вярата във висш план. Те вярват, че душата на този, който е в кома, може да се мъчи вечно в огньовете на ада, ако не е била спасена, докато е бил в будно състояние, както и че убийството е грях, за който роднините и лекарите също биха горяли вечно в ада. Аз, той като съм свободен от вярата в задгробен живот, съм на ясно в следното, разполагам с един живот, който трябва да използвам, за да чуя, видя, изпитам, направя и оставя след себе си колкото е възможно повече, защото друг шанс да бъда в състоянието жив няма да имам. За много вярващи това е една съвсем чужда перспектива върху живота, те твърдят, че атеистите са нещастни и не ценят живота, всъщност тази перспектива кара човек да се замисля повече за стойността и уникалността на живота. Същевременно знам, че моята заинтересованост и загриженост за неща се простира до там, до където аз съм жив, а даже по-конкретно, докато съм в будно състояние. Аз съм се замислял. В положението на роднините и близките съм предубеден, бих направил всичко възможно да задържа изпадналия в кома в живо състояние, докато това не се окаже само удължаване на мъките на лежащия в името на собствения ми егоизъм. По-особеното е ако аз съм този, който се намира в състояние на непробудна кома. Претърпявал съм трудова злополука, която при няколко сантиметри по-встрани или по-навътре е можела да ме обезобрази (или поне да има по-видими последствия от чертата, по която не никне коса), да ме остави инвалид, или да ме прати в състояние на кома. Колкото и да съм се шегувал с твърдоглавието си, непоклатимостта и издържливостта на черепа си, с безсмъртието си дори (след многократни опити всъщност на някои богове да запратят тежки и твърди предмети към главата ми или иначе да ме очистят), до сега на планетата не е стъпвал безсмъртен, колкото и на вярващите да им се иска. Живеем в опасен свят и е възможно с моето безразсъдство или поради някаква злополука да изпадна в кома. При това положение аз от близките си бих искал да вземат под внимание преценката на лекарите (в случая предполагам най-високото качество на медицинското обслужване и подготовката на професионалистите). Не бих искал да изкарам 30 години в състояние на зеленчук, само за да умра някой ден от само себе си, докато хората са се надявали напразно, че може да се събудя. Кой би искал да причини 30 години напразни надежди на хората? Има го и момента, че ако примерно се събудя след 20 години, аз вече няма да съм в 20-те си, ще съм близо до удвояване на възрастта си, докато съм спал. Аз по принцип съм казвал, че искам да се събудя 50, 100, 200, 500 години напред в бъдещето, мисля, че би ми било интересно да наваксам изпуснатото, но много хора биха сметнали, че новия свят не е за тях. Въпреки шегите с безсмъртие, аз съм на ясно със собствената си смъртност, но не се плаша от това, което следва след смъртта, не считам, че има неща, за които да съжалявам, ако утре умра. Така живее свободния човек.
Нека се върнем на нашия хипотетичен сценарий. Лекарите убеждават роднините и се насрочва дата, на която да бъдат изключени системите, като идеята е да се съберат до леглото, да се сбогуват, да изчакат примерно няколко минути сигнал свише, раздвижване, каквото и да е, и да дръпнат шалтера. До момента на дръпване на шалтера сценарият може да се развие по един от три начина (ако се сещате нещо, което съм изпуснал, коментарите винаги са отворени).
Вариант 1: Настъпва деня и часа, изключва се животоподдържащата система, смъртна настъпва до минути.
Вариант 2: Известно време преди настъпване на деня и часа състоянието на пациента изненадващо се променя, жизнените му показатели са по-обнадеждаващи, лекарите имат за какво да се хванат и продължават борбата, екзекуцията се отменя. Възможно е да измине дълго време и пациентът все още да не се е събудил, да не показва повече признаци на подобрение или да върви към влошаване в бъдеще, което може пак да доведе до такива тежки решения.
Вариант 2а (не, отказвам да са повече от 3 варианта): Пациентът идва в съзнание преди уречената дата. Разликата с вариант 2 е, че вместо просто подобрение на състоянието има директно събуждане, пукаме шампанското.
Вариант 3: Пациентът изненадва всички и се събужда докато всички са се събрали в готовност да му дръпнат шалтера. Отново пукаме шампанското след като всички приключат с бърсането на радостните сълзи и прегръдките и припадъците.
Вариант 4: Добре, тук вече съм принуден да призная, има и следния вариант, пациентът може да умре в съня си преди настъпването на уречения ден и час за дръпване на шалтера. Бях пренебрегнал този вариант поради привидната липса на морални дилеми, с които да се борим. Смъртта на пациента няма да тежи на съвестта на лекарите и роднините. Има го обаче момента, че животът на пациента ненужно е удължен, като той не е бил в състояние, което може да се нарича живот. Приемаме, че за нашите цели този вариант е без последствия.
Сигурен съм, че всеки един от тези варианти се е разиграл някъде по света, може в момента в някой лекарски кабинет по описания по-горе начин да се решава човешка съдба. Трябва да попитам вярващите, както е озаглавен всъщност този пост, къде е вашия бог сега? Християните вярват, че бог има план за всеки един човек на земята. Добре, да видим, какво е правил бог във вариант 1, когато прекъсват животоподдържащите системи? Чакам вярващите да дадат отговор какъв разумен план може да е имал господ за спасението на душата на човека, или за неговия живот на земята, който да включва прекарването на последните 5-10 години от него в кома, която накрая да бъде прекратена от лекарите и роднините му, които цял живот ще живеят с отговорността, че са прекратили нечий живот. На тях ли се опитва да даде господ урок, като планът му за този човек е да го използва за нагледен пример? Във вариант 2 какъв знак се е опитвал да даде господ и защо е решил да го даде след като пациентът е изкарал 5-10 години в кома, а и още повече, ако надеждата се окаже фалшива и пациентът все пак не се подобри и не се събуди, какъв знак е давал господ? Във вариант 2а и 3, когато пациентът се събужда, където вярващите ще кажат вижте, божие чудо, молитвите ни са чути, отново, какво е правил господ, защо трябва да изпраща такова послание, защо е трябвало господ да спасява пациента от ръцете на лекарите и роднините, които се опитват да го убият, в последните дни или минути преди взимането на това решение? Събуждане от кома след 5-10 дни с божия намеса няма ли да е също толкова голямо чудо.
Второзаконие 9:18 "27 Спомни слугите Си Авраама, Исаака и Якова", това не предполага ли, че всезнаещият и всемогъщият бог забравя? Слугата му Авраам му е бил изхвърчал от съзнанието, но в един момент се е сетил за него. И тъй, господ, който съществува извън времето, е бил забравил за това свое чадо, за което има специален план, докато то е лежало 10 години в кома и се е сетил за него и го е събудил. Има логика, нали? Аз за себе си отдавна съм установил, че идеята за бог, който ни обича и се грижи за нас издиша. Имало е моменти, когато съм допускал, че е възможно да има бог, и той да е педераст, задник и трол, който се бъзика с нас, както вие, когато играете на sims, но и този вариант противоречи на логиката.
Нека си поговорим за чудеса. Ще приравня чудото на аномалия. Когато видим графиката на някоя величина, която плавно нараства, и в един момент в кривата има рязък скок или спад, след който величината се връща към нормалното си нарастване, знаем, че там, където е усетен скока, се е случило нещо непредвидено и неочаквано, което не се случва нормално. Това е аномалията, нещо, което не сме предвидили в прогнозата за величината. Според нашите разбирания чудеса и аномалии не се случват. Случват се неща, които ни хващат в незнание, които не сме предвидили и за които не сме били подготвени. По дефиниция чудеса и аномалии не съществуват, съществуват отново такива събития, които показват липси в нашите разбирания и познания, когато се обогатят нашите разбирания и познания, това, което е било чудо или аномалия, вече не е чудо или аномалия, ами е нещо нормално. А замислете се за момент, във вселена, в която съществува бог, молитвите работят и чудесата се случват, чудесата биха били ежедневие, тоест не биха били нищо необичайно, нямаше да бъдат чудеса.
Да си поговорим малко и за случайни събития. Що е то случайност? Случайност е такова събитие, което се определя от толкова много фактори, че ние не ги знаем всичките. Искам да добавя един цитат от Акад. Ангел Балевски, но не мога да го намеря точен, така че ще трябва да го предам грубо по спомени:
"Когато човек знае всички фактори, които определят едно събитие, тогава той може да предвижда, тогава той става пророк"
Вие може би си мислите, че свличането на земна маса върху път е случайно събитие. Да, обаче ако познаваме достатъчно добре свойствата на земната маса и скорошната й история би могло с някаква точност да се определи кога тя ще се свлече. Лавината случайно събитие ли е? Може би си мислите така, но науката е достатъчно напреднала и позволява прогнозиране на лавини, а също и преждевременно контролирано предизвикване на лавини, което се прилага по много зимни курорти по света с цел предотвратяване на по-големи лавини. Колкото повече знаем за факторите, определящи едно случайно събитие, толкова по-малко то е случайно. Някой велик икономист, запознат със състоянието на пазарите по света, би могъл да ви каже какво би се случило с курсовете на някои валути и цените на някакви стоки в близките дни по същия начин, по който синоптиците ви дават прогноза за времето, стига да не настъпи някое събитие, което отново ще бъде случайно само привидно, но ще бъде просто събитие, което той не е предвидил.
Разбирате ли в какъв интересен свят живеете, такъв, който е способен да ви поднесе изненада, за да не скучаете, но и позволява да съберете информацията, за да разберете какво може да се случи.
Да се върнем отново на предишния казус и господ. Може да направи всичко, ама решава да прави странни неща. Представете си и още една ситуация. В цивилизована страна, в която евтаназията се практикува за неизлечимо болни хора, един лекар евтаназира пациент, а 6 месеца по-късно се появява ново лечение, което е можело да облекчи състоянието на пациента и да му позволи да води нормален живот, или пък да доведе до пълно възстановяване. Вие религиозните ще съдите ли лекаря-убиец? Съдете го, дайте да ви видя. Исках тук да поставя цитат от хипократовата клетва, която не бях чел и естествено не познавах. Показвам следния откъс от нея:
Аз ще препоръчвам на болните подходящ режим според познанията си и ще ги защитавам от всички вредни неща.
Никога и никому няма да препоръчвам употребата на отрови и ще отказвам да давам на когото и да било подобно нещо.
Второто изречение явно противоречи на евтаназията, но как може да се интерпретира първото? Поради незнанието си предполагах, че някъде се съдържа и нещо от рода на "няма да причинявам умишлено вреда".
Все пак, господ, творецът на вселената, който има план за всичко и всички и всичко се случва по неговия план и нищо не се случва противно на неговия план, явно има много странни планове, защо иска да накаже по такъв начин лекар, който е прекратил страданието на пациент. Същото като преди, защо е трябвало да покаже ефектен номер, като събуди от кома пациент, точно преди да му дръпнат шалтера, вместо 5 или 10 години по-рано? Чели ли сте си библията?
Предлагам ви следния откъс от библията:
Изход 7:
Тогава Господ каза на Моисей: Ето, поставих те като бог срещу фараон; и брат ти Аарон ще ти бъде пророк.
2 Ти ще казваш всичко, което ти заповядвам, а брат ти Аарон ще говори на фараона да пусне израелтяните от земята си.
3 Но Аз ще закоравя фараоновото сърце и въпреки че ще умножа знаменията Си и чудесата Си в Египетската земя,
4 Фараонът няма да ви послуша и Аз ще нападна Египет, и с велики дела на съд ще изведа Моите войнства, народа Си, израелтяните от Египетската земя.
5 И египтяните ще познаят, че Аз съм Господ, когато вдигна ръката Си против Египет и изведа израелтяните изсред тях.
Вие вярвате в един бог, който иска да си покаже номерата, на какво е способен, като изтезава египтяни, и въпреки че фараонът иска да се отърве от евреите, той му се намесва в главата (религиозните ще ви твърдят, че господ не се намесва в свободната воля, това тогава какво е?).
Продължавам:
8 И Господ каза на Моисей и Аарон:
9 Когато фараонът ви говори и каже: Покажете чудо, тогава кажи на Аарон: Вземи жезъла си и го хвърли пред фараона, за да стане на змия.
10 Тогава Моисей и Аарон влязоха при фараона и направиха, както заповяда Господ; Аарон хвърли жезъла си пред фараона и служителите му и жезълът стана на змия.
11 Но фараонът повика мъдреците и заклинателите и египетските влъхви направиха същото с магиите си.
12 Защото хвърлиха, всеки от тях, жезъла си и те станаха на змии; обаче Аароновият жезъл погълна техните жезли.
13 А сърцето на фараона се закорави и той не ги послуша, както Господ беше говорил.
Друг превод, от сайта на българската патриаршия, Изход 7, дами и господа, нека чуя бурни аплодисменти:
1. Но Господ рече на Моисея: виж, Аз те поставих за Бог фараону; а брат ти Аарон ще бъде твой пророк;
2. ти ще (му) говориш всичко, що ти заповядвам, а брат ти Аарон ще говори на фараона, да пусне синовете Израилеви от земята си.
3. Но Аз ще ожесточа фараоновото сърце и ще умножа Моите личби и Моите чудеса в Египетската земя.
Вижда се ясно манията да си покаже номерата. Защо прави това? Вие се кланяте на този, но явно не сте чели книгата. Много вярващи казват, че трябвало да се почне от новия завет. Коя друга книга се чете с гъза напред? Джордж Лукас какво направи, направи първите 3 серии след вторите три, но е казал кое е прелюдията. Библията, така както е написана, върви в хронологичен ред, защо някой би я чел в друг ред? Защо този ваш господ трябва да е толкова криптичен? Задавал съм също въпроса кога господ ще пусне актуализираната версия библия 2.0. Отговорът, който получих е, че господ упорито отказал да пуска ъпдейти на библията, а чрез проповедници и пастори, които да я интерпретират, тя да преминава времеви, културни, езикови, социални, а след това и научни, логически и всякакви други бариери, които поставя здравия разум. Но какво е това положение, при което непогрешимата дума на единия върховен всезнаещ и всесилен бог трябва да бъде смилана на простосмъртните от теолози и богослови, които преминават през уж висше уж образование, за да могат да четат и интерпретират правилно тази книга? Защо е така, при положение че дори и в различни църкви от една и съща деноминация пасторите може да са на различни мнения по някои въпроси от непогрешимото и единно слово на всевишния? След като дори и тези, които завършват теология, спорят помежду си какво точно е искал да каже всевишния, какъв шанс имаме ние простосмъртните да я схванем? А вие явно не сте хващали да я прочетете от край до край, защото явно някой ви казва, че трябва да се почне от стария завет, а пък после да се четат отделни глави, а не да се чете като един роман. Защото аз пък съм чувал, че прочитането на библията от началото до края е един от най-сигурните начини човек да стане атеист. Аз започнах да я чета, но едва стигнах до началото на Левит. Принудих се да я започна и да я чета, за да бъда по-добре оборудван да съсипвам религиозните с аргументи, извадени от тяхната книга, но книгата е нечитаема, наистина, какъв шанс имаме ние простосмъртните с нея? И щом книгата на всевишния, всезнаещ и всесилен бог е толкова неясна и нечетима, че трябва специално "образовани" хора да ни я смилат и да ни я предават, както птиците хранят малките си, аз имам един цитат от една книга, която е по-добра от така наречената "добра книга" и наистина препоръчвам на всички:
Цитат из дебрите на "Приключенията на добрия войник Швейк":
"Йебем ти бога"
сряда, 7 август 2013 г.
Ултиматум към градския транспорт
Защо трябваше за поздравче тука да избирам песента, с която всяка сутрин ме вдига будилникът за работа?
Ще спукам всички гуми на тъпия съсед,
Ще връча ултиматум на пловдивския кмет
Само къде не за Пловдив, ами за София става дума. И не е баш ултиматум, колкото конструктивни критики, въпроси и препоръки към столичния център за градска мобилност.
Нещата се развиват по следния начин - влезнеш ли, дупчиш билетче, или се возиш с карта, и по този начин ти си си платил за превоза. Било то за едната спирка, или до другия край на маршрута на превозното средство, все в гъз. Ако ли не, рискуваш да попаднеш на едни дами и господа контрольори, които държат да платите глоба, която не е ясно колко попада в бюджета на центъра за градска мобилност, колко в джоба на съответния контрольор. Целта на мярката е по-скоро да стряска пътника, за да си дупчи билетчето явно, отколкото да осигурява постъпления на глоби от нарушители в бюджета на дружеството.
Нека да вземем да се позамислим всъщност. Какво е дружеството? Дружеството в момента обхваща електротранспорт, автотранспорт, метрополитен и паркинги и гаражи. Не съм съвсем на ясно какъв е статута на метромедия.
Съществуват предприятия със стопанска цел и с нестопанска цел. Предприятията със стопанска цел работят с цел печалба, и то най-голямата възможна. Центърът за градска мобилност е общинско предприятие, като такова не би трябвало да работи с цел печалба. Общинските и държавни предприятия, предлагащи обществена услуга и то с монопол върху нея, би трябвало да работят възможно най-близо до нулата, тоест да не реализират печалба, иначе гражданите плащат излишно, както и да не трупат дългове, иначе отново гражданите плащат излишно. Единствената основателна причина едно общинско предприятие като ЦГМ да натрупва средства е ако ще ги използва за инвестиции за подобряване и разширяване на предлаганата услуга на гражданите, тоест за бъдещи разходи. Като в днешнияк редитен свят не е необходимо да се натрупват от приходи средства за инвестиции, когато те могат да бъдат отпуснати от държавен бюджет или от европрограма, или пък на кредит, като във всеки един от тези случаи средствата излизат от общинска или държавна сметка, а вноските за връщане на заем се отчитат като разход, който трябва да се уравновеси от постъпленията от подобрената и разширена услуга, за предпочитане без повишаване на цената й за крайния потребител. През столичния център за градска мобилност все пак преминават финанси, той има приходи и разходи. Приходите идват от вас, гражданите, когато си плащате билетчетата или талоните за паркиране, или картите, както и отново от вас, гражданите, когато тези от вас, които са предприемачи, решат да се възползват от предлаганите от градския транспорт рекламни услуги. Задавам тук въпросите: Какво е отношението между метромедия и ЦГМ? Кой притежава метромедия? Поне според търговския регистър е собственост на две лица, привидно братя, тази информация всеки може да си я провери. В какво взаимоотношение е фирмата с ЦГМ няма как да разбера в момента. Предполагаме все пак, че ЦГМ не отпуска рекламната площ на територията си безвъзмездно на тази фирма. Как е избрана точно тази фирма, на която да бъдат предоставени за ползване рекламните площи на ЦГМ под аренда и за какъв срок? Както и какви са приходите на тази фирма и колко от тях тя брои на ЦГМ, а после постъпленията в ЦГМ от метромедия къде отиват и за какво? Като цяло вие гражданите пътници, ползватели на обществена услуга, защо не можете да установите с какви средства и как разполага едно общинско предприятие? Няма ли прозрачност? Естествено, ЦГМ има и разходи, за заплати, гориво, електроенергия, още какво ли не. Вие пътниците трябва да знаете, като се тегли чертата, каква е разликата между тези разходи и приходи. Защото неотдавна долових някакъв слаб шепот за ново увеличаване на цените на билетчетата. Припомням, всеки път, когато петролът тръгне да поскъпва, билетчето мигом скача, а в последствие, когато цената на петрола се нормализира, цената на билетчето не пада. Какво се случва?
Тъй, да пристъпя към коментарите и критиките, които имам да правя по адрес на ЦГМ:
Предполагам знаете, че съм инж., ако не съм се похвалил вече милион пъти, че съм инж., инж. съм. Във връзка с това, когато бях четвъртокурсник, изучавах подемно транспортна техника. Преподавателят каза следното: "Имайте в предвид, че транспортирането на стоката по никакъв начин не повишава стойността и качеството на продукта ви, но транспортните разходи ще го оскъпят". Тоест няма смисъл нещо, което може да се натовари на камион от тук до Варна, да лети със самолет. няма смисъл нещо, което се побира в кутийка с размери един кубичен сантиметър да пътува само в 40-футов контейнер. Няма смисъл за нещо, което трябва да се премести на 50 сантиметра и може да бъде пренесено на ръце, да се прави автоматична транспортна лента с дължина десетки метри и няколко завоя. Разходите за транспорт на един продукт трябва да бъдат сведени до минимум, при гарантиране на доставянето му в срок и неувреден. Сега в случая на центъра за градска мобилност, по-конкретно в градския транспорт,, става много интересно, понеже тук транспортът се явява продукта, предлаган от транспортното предприятие. За качеството на предлаганата услуга по какво се съди, по това дали пътникът се придвижва комфортно и за минимално време. За постигане на качеството на предлаганата услуга, условията в предното изречение трябва не само да са спазени, но и да има стремеж към постоянно увеличаване на качеството. Оптимумът обаче е там, където качеството е максимално, а цената към клиента е минимална. Представете си в сегашните икономически условия центърът за градска мобилност да реши, че за да продължи да предлага същото качество (което всички знаем, че е никакво), или за да увеличи качеството на предлаганата услуга, трябва да увеличи цените на билетите на 2 лв. Какъв ще е резултата, част от пътниците ще предпочетат други начини на придвижване, като например велосипеди и автомобили, маршрутки, таксита и други подобни, други ще предпочетат да пътуват гратис. Това води до намаляване на постъпленията от билети. За да противодейства на това, ЦГМ назначава повече контрольори, на които трябва да плаща. Някои от потенциалните гратисчии решават, че не им се дават 2 лв за билетче и ще ходят пеш. Резултатът едва ли ще е този, на който се е надявал центърът за градска мобилност. Съществува обаче друг инструмент за справяне със ситуацията, а именно оптимизиране на разходите. Много от коментарите и критиките, които имам по адрес на градския транспорт всъщност са свързани с някои неща, които според мен са неоправдани разходи.
Няма начин да не започна с тоя гаден трол:
U mad bro? Откакто ги инсталираха тия чудесии, много ме дразнят, имало е случаи да искам да изкъртя някое с кубинка или маратонка, според сезона, ама целогодишно с карате. Имал съм моменти, когато съм пътувал за университет в 6 сутринта и това нещо като почне да пищи, защото не е успяло да прочете нечия карта, ама с оня продължителен и досаден звук, кой е идиотът и садистът, който е програмирал тази функция в него? Идвало ми е да си прокарам юмрука през него. Видите ли, според правилника в градския транспорт, се предвижда глоба в размер на един лев, ако аз не съм си показал предплатената карта за цял месец на това чудо. След като някъде около 2009 година установих опитно, че контрольорите не се интересуват от това, се отказах да си показвам картата на това чудо и от тогава чакам някой да си поиска глобата от 1 лв, за да му вдигна скандал до небето, още никой не е посмял. Онази точка от правилника им, която предвижда глоба от един лев, е излишна, а аз много мразя излишни, безсмислени и безполезни правила и забрани. Та, аз имам предплатена карта за цял месец, за мен е излишно да си я показвам на това устройство. Картите, заредени с определен брой пътувания, до колкото знам се ползват изключително слабо. Единствената останала функция на това чудо е да ми казва, ако евентуално успее да я прочете, колко време ми остава до изтичането на картата, или пък ако не успее да я прочете, да нададе вой до небето, или от време на време да ми каже, че валидната ми карта е невалидна. Тоест безполезни функции, излишни, а излишната функционалност е излишно перо в разходите, което се пренася в крайната потребителска цена. А тия неща представяте ли си колко пари са стрували? Колко бумащина е била изписана в тая бюрокрация, докато ги инсталират, аз си спомням, че мина поне половин година, през която имаше само поставки за тях в трамваите и тролеите, след което ги поставиха. Отсъствието им в автобусите е последния пирон в ковчега им. Естествено, че някой се е облажил, за да даде на някой свой човек да ги инсталира. Присъда - да бъдат изкъртени с чукове и кози крака, а тези, които са ги поръчали и тези, които са ги инсталирали, да лежат на топло за злоупотреба с държавни средства и нарушаване на покоя на гражданите.
"Светофарите не са спирки". Попадали сте на този цитат, тръгнал от неизвестен автор в работната сила на градския транспорт, сигурно докато сте пътували. Алоу, плащам си, не само на светофари ще ми отваряте, ами от входната ми врата до дестинацията ми ще ме откарвате. Често градският транспорт създава усещането, че функцията му е не да превозва пътници от точка А до точка Б по най-бързия, ефективен и комфортен начин, ами да си върти някакви обиколки там. С въртене в кръг далеч се стига, да знаете.
Ако пътувате с абонаментна карта, най-вероятно сте попадали на следната гледка: бюро за абонаментни карти, 3 гишета, 3 бюра, 3 компютъра, само 2 от тях заети от служителки, а опашката е километрична. Един път зададох въпроса, защо аджеба, даже при присъствието на още служителки, при наличието на още една станция, която може да обслужва клиенти, се позволява натрупване на такава огромна опашка? Отговор: "Защото сме две на две". Това мен какво ме интересува? Кой в началството ви е измислил тази политика, вие усти нямате ли да направите препоръка до началниците си? третото бюро и третото гише с третия компютър защо седят неизползвани, аз съм ги плащал, може ли да си ги взема, ако не се ползват? Интересно е и следното, това е напълно нормално в бюрокрацията на едно общинско предприятие, но в подлеза на Софийския университет, където има пункт за зареждане на карти, има и магазин Billa, където точно в пиковия им час, някъде след 8 часа вечерта, когато магазинът се пръска по шевовете от клиенти, много от касите им седят затворени, защото тогава свършвала смяната и се образуват опашки. В същия този любим мой ТУ София съм изучавал едни дисциплини, които се занимават с обслужване на обекти, постъпващи в системата на случаен принцип, през случайни интервали, обслужвани за случайно време, как точно да постигнем тоя фокус, че тия обекти да се обслужат без да се образуват колони и при минимални разходи. Явно дисциплините не са популярни нито в Billa, нито в ЦГМ.
Като стана дума за пикови часове, един виден и близък до мен пример (няма как да не съм субективен), след повече от 6 месеца пътуване всяка сутрин със 111, по тази линия сутрин точно в пиковия час превозните средства са твърде на рядко и съответно хората ходят по тавана в тях. Защо? Толкова ли никой не е видял това, никой ли не се е сетил да пусне още един автобус по линията в тоя времеви диапазон? Забелязвали ли сте всъщност, когато сте минавали покрай гараж или депо на градския транспорт, че вътре е пълно с превозни средства, които вместо да превозват пътници, седят. Защо седят и не превозват пътници тия превозни средства, когато по маршрутите движещите се превозни средства се пръскат по шевовете? Пари ли няма за шофьори и гориво? Защо няма? Защото някой харчи пари за такива чудеса, които само да ми казват, че превозното средство ще дойде след 10 минути, или за рекламни кампании от типа на това не е таг, това не е обява (честно, не съм графити тип, ама покрай тая програма ми се прииска да взема флакон спрей и да си надраскам ника и линка към блога на някой навес на спирка и на някоя табела. Хората, които се занимават с това да обезличават чужда собственост, няма да се трогнат от подобна кампания. Присъдата - безполезна кампания, излишни разходи), или пък сайт и мобилно приложение, което да ми позволи да проверя кога идва следващото превозно средство. За какво ми е това, аз искам да нямам време да си погледна телефона, докато дойде моя транспорт. За какво всъщност ми е и безжичния интернет в 111? Използвал съм го 1 или 2 пъти, бих го жертвал за това превозното средство да дойде 5 или 10, или 30 минути по-рано, и такива случаи е имало, и да ме закара до където искам да стигна 5 минути по-бързо. Трафикът не би трябвало да е оправдание, вие сте център за градска мобилност вече, не само градски транспорт, трафикът е ваша грижа да го няма, защото никой не иска да плаща да чака, да виси в задръствания, да създава интимен контакт с другите пътници (добре де, може и да има такива желаещи), да се клатушка, да се опитва да си извади от джоба, притиснат в друг пътник, мобилния телефон, за да може да се подзвери в интернета, докато се отпуши тапата.
Има и някои линии по периферията на София, ярък пример е 107, които се появяват веднъж на високосна, конкретно за 107 важи следното, "107 днес мина". Както се казва, това ше го праиме ли като хората, или нема да го праиме? Също, много се чудя, защо къси автобуси, всички автобуси трябва да са дълги, по-голям капацитет за пътници, по-голям комфорт, по-голям превозени пътници наведнъж, по-голяма ефективност, защо все още се движат къси автобуси по софийските улици? А и къси трамваи и къси тролейбуси, трябва да се купуват единствено дълги превозни средства. Като цяло на всички линии в София трябва да се увеличи къстотата през целия ден.
Едно нещо, което много ме дразни, ама изключително много - има един интервал от време между 8 и 9, когато всичкия градски транспорт тръгва да се прибира по родните места, сиреч по депата и гаражите, и се случва 6 поредни превозни средства за депо и не може човек да стигне до където е тръгнал. Не може ли да се поразбърка графика така, че да не се прибира по депата целия градски транспорт по едно и също време?
За метрото искам да кажа следното, първо, метрото е все едно съвсем друга бира, единственият качествен градски транспорт в София, но все пак не е без забележки. В метрото трябва да се въведе график на пиков час целодневно. Във всеки един момент трябва мотрисата да е след 3, най-много 4 минути. Браво за продължаващото разширяване на подземната железница, надявам се някой ден да бъде конкурент на метромрежи от някои мегаполиси. Едно нещо, което искам да кажа, по отношение на контролите в метрото, ако при тези технически средства за пропускане на пътници и наблюдение на входа, допускате някой да влезе в метрото без билет или карта, значи последствията трябва да си ги понесете вие, демек за ваша сметка да бъде. Напълно е възможно влизането на контрольори в мотрисите на метрото да стане напълно излишно. Едно нещо ме тревожи за метрото обаче, то е изключително лесна потенциална мишена за терористи, чалмите от "Ал Кайда" могат просто да влезнат в някоя станция и да взривят сак точно когато някоя мотриса отваря врати и никоя сила на земята няма да е способна да ги спре.
Относно рекламата още едно нещо, да, държа да знам какви са постъпленията от реклама в градския транспорт и как се харчат, но държа също да знам защо не са повече? Все още из София обикалят превозни средства, които не са облепени отгоре до долу с милка, тук, нескафе и подобни? Според мен градския транспорт не използва рекламната площ, с която разполага, до предела й. А би трябвало по-голяма част от приходите в градския транспорт да постъпват от реклама, а по-малка част от билети, със стремеж да се намали и цената на билета. Понеже при пускане на втория лъч от метрото си спомням, че се говореше за вдигане на цената на билета за метрото, както и за поскъпване на картата, която е само за метро. Това е глупост, не се прави това. Допълнителните приходи се осигуряват от увеличения пътникопоток по новите маршрути, а не с увеличаване на цената за ползване на цялото метро, ново и старо.
Още едно нещо, за което силно апелирам, градският транспорт да стане денонощен, и то с гъстота близка до тази през деня, или най-малкото метрото да работи денонощно. Правени са опити едно време с 3 маршрута, по които се движат автобуси, които бяха много нарядко и в крайна сметка се оказва, че било на загуба. Загубата до колкото си спомням беше незначителна за мащабите на градския транспорт, а пропускат какви условия би създал един денонощен градски транспорт, за един по-буден нощен живот в София, когато хората знаят, че и в 2 часа могат да се приберат с рейс или трамвай, това би облекчило много работещи до късно, както и много купонджии, би позволило разбиване и разместване на нечии работни графици така, че хора, които могат и предпочитат да работят в определени часове, да могат да се прибират, като цяло полезните ефекти от едно такова решение са много повече от измеримите с финансовия резултат, а могат да доведат и до неговото подобряване индиректно.
Тома беше, което успях да събера до тук минава 2 след полунощ, трябва да се спи, а изобщо не пипнах другата ръка на центъра за градска мобилност, паркирането в София, което е работа за цял отделен пост някой друг път. Ако някой свързан с ЦГМ прочете това, наблегнете на следното, имате пътници, които трябва да третирате като яйца фабреже, да доставяте от точка А до точка Б по най-бързия, ефикасен и икономичен начин и да елиминирате всички разходи, които не водят до повишаване на качеството на услугата.
Ще спукам всички гуми на тъпия съсед,
Ще връча ултиматум на пловдивския кмет
Само къде не за Пловдив, ами за София става дума. И не е баш ултиматум, колкото конструктивни критики, въпроси и препоръки към столичния център за градска мобилност.
Нещата се развиват по следния начин - влезнеш ли, дупчиш билетче, или се возиш с карта, и по този начин ти си си платил за превоза. Било то за едната спирка, или до другия край на маршрута на превозното средство, все в гъз. Ако ли не, рискуваш да попаднеш на едни дами и господа контрольори, които държат да платите глоба, която не е ясно колко попада в бюджета на центъра за градска мобилност, колко в джоба на съответния контрольор. Целта на мярката е по-скоро да стряска пътника, за да си дупчи билетчето явно, отколкото да осигурява постъпления на глоби от нарушители в бюджета на дружеството.
Нека да вземем да се позамислим всъщност. Какво е дружеството? Дружеството в момента обхваща електротранспорт, автотранспорт, метрополитен и паркинги и гаражи. Не съм съвсем на ясно какъв е статута на метромедия.
Съществуват предприятия със стопанска цел и с нестопанска цел. Предприятията със стопанска цел работят с цел печалба, и то най-голямата възможна. Центърът за градска мобилност е общинско предприятие, като такова не би трябвало да работи с цел печалба. Общинските и държавни предприятия, предлагащи обществена услуга и то с монопол върху нея, би трябвало да работят възможно най-близо до нулата, тоест да не реализират печалба, иначе гражданите плащат излишно, както и да не трупат дългове, иначе отново гражданите плащат излишно. Единствената основателна причина едно общинско предприятие като ЦГМ да натрупва средства е ако ще ги използва за инвестиции за подобряване и разширяване на предлаганата услуга на гражданите, тоест за бъдещи разходи. Като в днешнияк редитен свят не е необходимо да се натрупват от приходи средства за инвестиции, когато те могат да бъдат отпуснати от държавен бюджет или от европрограма, или пък на кредит, като във всеки един от тези случаи средствата излизат от общинска или държавна сметка, а вноските за връщане на заем се отчитат като разход, който трябва да се уравновеси от постъпленията от подобрената и разширена услуга, за предпочитане без повишаване на цената й за крайния потребител. През столичния център за градска мобилност все пак преминават финанси, той има приходи и разходи. Приходите идват от вас, гражданите, когато си плащате билетчетата или талоните за паркиране, или картите, както и отново от вас, гражданите, когато тези от вас, които са предприемачи, решат да се възползват от предлаганите от градския транспорт рекламни услуги. Задавам тук въпросите: Какво е отношението между метромедия и ЦГМ? Кой притежава метромедия? Поне според търговския регистър е собственост на две лица, привидно братя, тази информация всеки може да си я провери. В какво взаимоотношение е фирмата с ЦГМ няма как да разбера в момента. Предполагаме все пак, че ЦГМ не отпуска рекламната площ на територията си безвъзмездно на тази фирма. Как е избрана точно тази фирма, на която да бъдат предоставени за ползване рекламните площи на ЦГМ под аренда и за какъв срок? Както и какви са приходите на тази фирма и колко от тях тя брои на ЦГМ, а после постъпленията в ЦГМ от метромедия къде отиват и за какво? Като цяло вие гражданите пътници, ползватели на обществена услуга, защо не можете да установите с какви средства и как разполага едно общинско предприятие? Няма ли прозрачност? Естествено, ЦГМ има и разходи, за заплати, гориво, електроенергия, още какво ли не. Вие пътниците трябва да знаете, като се тегли чертата, каква е разликата между тези разходи и приходи. Защото неотдавна долових някакъв слаб шепот за ново увеличаване на цените на билетчетата. Припомням, всеки път, когато петролът тръгне да поскъпва, билетчето мигом скача, а в последствие, когато цената на петрола се нормализира, цената на билетчето не пада. Какво се случва?
Тъй, да пристъпя към коментарите и критиките, които имам да правя по адрес на ЦГМ:
Предполагам знаете, че съм инж., ако не съм се похвалил вече милион пъти, че съм инж., инж. съм. Във връзка с това, когато бях четвъртокурсник, изучавах подемно транспортна техника. Преподавателят каза следното: "Имайте в предвид, че транспортирането на стоката по никакъв начин не повишава стойността и качеството на продукта ви, но транспортните разходи ще го оскъпят". Тоест няма смисъл нещо, което може да се натовари на камион от тук до Варна, да лети със самолет. няма смисъл нещо, което се побира в кутийка с размери един кубичен сантиметър да пътува само в 40-футов контейнер. Няма смисъл за нещо, което трябва да се премести на 50 сантиметра и може да бъде пренесено на ръце, да се прави автоматична транспортна лента с дължина десетки метри и няколко завоя. Разходите за транспорт на един продукт трябва да бъдат сведени до минимум, при гарантиране на доставянето му в срок и неувреден. Сега в случая на центъра за градска мобилност, по-конкретно в градския транспорт,, става много интересно, понеже тук транспортът се явява продукта, предлаган от транспортното предприятие. За качеството на предлаганата услуга по какво се съди, по това дали пътникът се придвижва комфортно и за минимално време. За постигане на качеството на предлаганата услуга, условията в предното изречение трябва не само да са спазени, но и да има стремеж към постоянно увеличаване на качеството. Оптимумът обаче е там, където качеството е максимално, а цената към клиента е минимална. Представете си в сегашните икономически условия центърът за градска мобилност да реши, че за да продължи да предлага същото качество (което всички знаем, че е никакво), или за да увеличи качеството на предлаганата услуга, трябва да увеличи цените на билетите на 2 лв. Какъв ще е резултата, част от пътниците ще предпочетат други начини на придвижване, като например велосипеди и автомобили, маршрутки, таксита и други подобни, други ще предпочетат да пътуват гратис. Това води до намаляване на постъпленията от билети. За да противодейства на това, ЦГМ назначава повече контрольори, на които трябва да плаща. Някои от потенциалните гратисчии решават, че не им се дават 2 лв за билетче и ще ходят пеш. Резултатът едва ли ще е този, на който се е надявал центърът за градска мобилност. Съществува обаче друг инструмент за справяне със ситуацията, а именно оптимизиране на разходите. Много от коментарите и критиките, които имам по адрес на градския транспорт всъщност са свързани с някои неща, които според мен са неоправдани разходи.
Няма начин да не започна с тоя гаден трол:
U mad bro? Откакто ги инсталираха тия чудесии, много ме дразнят, имало е случаи да искам да изкъртя някое с кубинка или маратонка, според сезона, ама целогодишно с карате. Имал съм моменти, когато съм пътувал за университет в 6 сутринта и това нещо като почне да пищи, защото не е успяло да прочете нечия карта, ама с оня продължителен и досаден звук, кой е идиотът и садистът, който е програмирал тази функция в него? Идвало ми е да си прокарам юмрука през него. Видите ли, според правилника в градския транспорт, се предвижда глоба в размер на един лев, ако аз не съм си показал предплатената карта за цял месец на това чудо. След като някъде около 2009 година установих опитно, че контрольорите не се интересуват от това, се отказах да си показвам картата на това чудо и от тогава чакам някой да си поиска глобата от 1 лв, за да му вдигна скандал до небето, още никой не е посмял. Онази точка от правилника им, която предвижда глоба от един лев, е излишна, а аз много мразя излишни, безсмислени и безполезни правила и забрани. Та, аз имам предплатена карта за цял месец, за мен е излишно да си я показвам на това устройство. Картите, заредени с определен брой пътувания, до колкото знам се ползват изключително слабо. Единствената останала функция на това чудо е да ми казва, ако евентуално успее да я прочете, колко време ми остава до изтичането на картата, или пък ако не успее да я прочете, да нададе вой до небето, или от време на време да ми каже, че валидната ми карта е невалидна. Тоест безполезни функции, излишни, а излишната функционалност е излишно перо в разходите, което се пренася в крайната потребителска цена. А тия неща представяте ли си колко пари са стрували? Колко бумащина е била изписана в тая бюрокрация, докато ги инсталират, аз си спомням, че мина поне половин година, през която имаше само поставки за тях в трамваите и тролеите, след което ги поставиха. Отсъствието им в автобусите е последния пирон в ковчега им. Естествено, че някой се е облажил, за да даде на някой свой човек да ги инсталира. Присъда - да бъдат изкъртени с чукове и кози крака, а тези, които са ги поръчали и тези, които са ги инсталирали, да лежат на топло за злоупотреба с държавни средства и нарушаване на покоя на гражданите.
"Светофарите не са спирки". Попадали сте на този цитат, тръгнал от неизвестен автор в работната сила на градския транспорт, сигурно докато сте пътували. Алоу, плащам си, не само на светофари ще ми отваряте, ами от входната ми врата до дестинацията ми ще ме откарвате. Често градският транспорт създава усещането, че функцията му е не да превозва пътници от точка А до точка Б по най-бързия, ефективен и комфортен начин, ами да си върти някакви обиколки там. С въртене в кръг далеч се стига, да знаете.
Ако пътувате с абонаментна карта, най-вероятно сте попадали на следната гледка: бюро за абонаментни карти, 3 гишета, 3 бюра, 3 компютъра, само 2 от тях заети от служителки, а опашката е километрична. Един път зададох въпроса, защо аджеба, даже при присъствието на още служителки, при наличието на още една станция, която може да обслужва клиенти, се позволява натрупване на такава огромна опашка? Отговор: "Защото сме две на две". Това мен какво ме интересува? Кой в началството ви е измислил тази политика, вие усти нямате ли да направите препоръка до началниците си? третото бюро и третото гише с третия компютър защо седят неизползвани, аз съм ги плащал, може ли да си ги взема, ако не се ползват? Интересно е и следното, това е напълно нормално в бюрокрацията на едно общинско предприятие, но в подлеза на Софийския университет, където има пункт за зареждане на карти, има и магазин Billa, където точно в пиковия им час, някъде след 8 часа вечерта, когато магазинът се пръска по шевовете от клиенти, много от касите им седят затворени, защото тогава свършвала смяната и се образуват опашки. В същия този любим мой ТУ София съм изучавал едни дисциплини, които се занимават с обслужване на обекти, постъпващи в системата на случаен принцип, през случайни интервали, обслужвани за случайно време, как точно да постигнем тоя фокус, че тия обекти да се обслужат без да се образуват колони и при минимални разходи. Явно дисциплините не са популярни нито в Billa, нито в ЦГМ.
Като стана дума за пикови часове, един виден и близък до мен пример (няма как да не съм субективен), след повече от 6 месеца пътуване всяка сутрин със 111, по тази линия сутрин точно в пиковия час превозните средства са твърде на рядко и съответно хората ходят по тавана в тях. Защо? Толкова ли никой не е видял това, никой ли не се е сетил да пусне още един автобус по линията в тоя времеви диапазон? Забелязвали ли сте всъщност, когато сте минавали покрай гараж или депо на градския транспорт, че вътре е пълно с превозни средства, които вместо да превозват пътници, седят. Защо седят и не превозват пътници тия превозни средства, когато по маршрутите движещите се превозни средства се пръскат по шевовете? Пари ли няма за шофьори и гориво? Защо няма? Защото някой харчи пари за такива чудеса, които само да ми казват, че превозното средство ще дойде след 10 минути, или за рекламни кампании от типа на това не е таг, това не е обява (честно, не съм графити тип, ама покрай тая програма ми се прииска да взема флакон спрей и да си надраскам ника и линка към блога на някой навес на спирка и на някоя табела. Хората, които се занимават с това да обезличават чужда собственост, няма да се трогнат от подобна кампания. Присъдата - безполезна кампания, излишни разходи), или пък сайт и мобилно приложение, което да ми позволи да проверя кога идва следващото превозно средство. За какво ми е това, аз искам да нямам време да си погледна телефона, докато дойде моя транспорт. За какво всъщност ми е и безжичния интернет в 111? Използвал съм го 1 или 2 пъти, бих го жертвал за това превозното средство да дойде 5 или 10, или 30 минути по-рано, и такива случаи е имало, и да ме закара до където искам да стигна 5 минути по-бързо. Трафикът не би трябвало да е оправдание, вие сте център за градска мобилност вече, не само градски транспорт, трафикът е ваша грижа да го няма, защото никой не иска да плаща да чака, да виси в задръствания, да създава интимен контакт с другите пътници (добре де, може и да има такива желаещи), да се клатушка, да се опитва да си извади от джоба, притиснат в друг пътник, мобилния телефон, за да може да се подзвери в интернета, докато се отпуши тапата.
Има и някои линии по периферията на София, ярък пример е 107, които се появяват веднъж на високосна, конкретно за 107 важи следното, "107 днес мина". Както се казва, това ше го праиме ли като хората, или нема да го праиме? Също, много се чудя, защо къси автобуси, всички автобуси трябва да са дълги, по-голям капацитет за пътници, по-голям комфорт, по-голям превозени пътници наведнъж, по-голяма ефективност, защо все още се движат къси автобуси по софийските улици? А и къси трамваи и къси тролейбуси, трябва да се купуват единствено дълги превозни средства. Като цяло на всички линии в София трябва да се увеличи къстотата през целия ден.
Едно нещо, което много ме дразни, ама изключително много - има един интервал от време между 8 и 9, когато всичкия градски транспорт тръгва да се прибира по родните места, сиреч по депата и гаражите, и се случва 6 поредни превозни средства за депо и не може човек да стигне до където е тръгнал. Не може ли да се поразбърка графика така, че да не се прибира по депата целия градски транспорт по едно и също време?
За метрото искам да кажа следното, първо, метрото е все едно съвсем друга бира, единственият качествен градски транспорт в София, но все пак не е без забележки. В метрото трябва да се въведе график на пиков час целодневно. Във всеки един момент трябва мотрисата да е след 3, най-много 4 минути. Браво за продължаващото разширяване на подземната железница, надявам се някой ден да бъде конкурент на метромрежи от някои мегаполиси. Едно нещо, което искам да кажа, по отношение на контролите в метрото, ако при тези технически средства за пропускане на пътници и наблюдение на входа, допускате някой да влезе в метрото без билет или карта, значи последствията трябва да си ги понесете вие, демек за ваша сметка да бъде. Напълно е възможно влизането на контрольори в мотрисите на метрото да стане напълно излишно. Едно нещо ме тревожи за метрото обаче, то е изключително лесна потенциална мишена за терористи, чалмите от "Ал Кайда" могат просто да влезнат в някоя станция и да взривят сак точно когато някоя мотриса отваря врати и никоя сила на земята няма да е способна да ги спре.
Относно рекламата още едно нещо, да, държа да знам какви са постъпленията от реклама в градския транспорт и как се харчат, но държа също да знам защо не са повече? Все още из София обикалят превозни средства, които не са облепени отгоре до долу с милка, тук, нескафе и подобни? Според мен градския транспорт не използва рекламната площ, с която разполага, до предела й. А би трябвало по-голяма част от приходите в градския транспорт да постъпват от реклама, а по-малка част от билети, със стремеж да се намали и цената на билета. Понеже при пускане на втория лъч от метрото си спомням, че се говореше за вдигане на цената на билета за метрото, както и за поскъпване на картата, която е само за метро. Това е глупост, не се прави това. Допълнителните приходи се осигуряват от увеличения пътникопоток по новите маршрути, а не с увеличаване на цената за ползване на цялото метро, ново и старо.
Още едно нещо, за което силно апелирам, градският транспорт да стане денонощен, и то с гъстота близка до тази през деня, или най-малкото метрото да работи денонощно. Правени са опити едно време с 3 маршрута, по които се движат автобуси, които бяха много нарядко и в крайна сметка се оказва, че било на загуба. Загубата до колкото си спомням беше незначителна за мащабите на градския транспорт, а пропускат какви условия би създал един денонощен градски транспорт, за един по-буден нощен живот в София, когато хората знаят, че и в 2 часа могат да се приберат с рейс или трамвай, това би облекчило много работещи до късно, както и много купонджии, би позволило разбиване и разместване на нечии работни графици така, че хора, които могат и предпочитат да работят в определени часове, да могат да се прибират, като цяло полезните ефекти от едно такова решение са много повече от измеримите с финансовия резултат, а могат да доведат и до неговото подобряване индиректно.
Тома беше, което успях да събера до тук минава 2 след полунощ, трябва да се спи, а изобщо не пипнах другата ръка на центъра за градска мобилност, паркирането в София, което е работа за цял отделен пост някой друг път. Ако някой свързан с ЦГМ прочете това, наблегнете на следното, имате пътници, които трябва да третирате като яйца фабреже, да доставяте от точка А до точка Б по най-бързия, ефикасен и икономичен начин и да елиминирате всички разходи, които не водят до повишаване на качеството на услугата.
четвъртък, 25 юли 2013 г.
Да живее хомосекса.....
Да живей, живей труда.
Още с началото на този пост искам да ви поздравя със следната песничка:
Най обичам гол да тичам сутрин покрай НДК
Този пост, или някакъв негов прототип, замислях да пусна около 1 май, деня на труда, но така стана, че сега го пускам, за да не мине и 1 август. Тази песничка трябваше да бъде като поздрав за деня на труда, а сега се оказва и поздрав по повод несъстоялия се гей парад. Който ако се беше състоял, най-вероятно аз просто щях да напиша нещо, съвсем леко различаващо се от миналогодишните си писаници по темата, или щях направо да линкна към тогавашния си пост. Също сигурно щях да се опитам да намеря и да снимам конни полицейски фъшкии в подкрепа на идеите си, че конната полиция трябва да се разформира. Само тук-таме нещо ново и оригинално, понеже бях изпаднал в някакво безмузово състояние, от което не съм сигурен, че съм съвсем излезнал все още.
Пък междувременно и протести, те продължават, от тях ефект почти нулев, освен че продължават да харчат нашите пари, за да се пазят от нашето недоволство, докато продължават да харчат нашите пари за какви ли не други глупости, покрай което и присвояват голяма част от нашите пари, които уж ние сме им дали, за да харчат за някакви други неща. А после и ни обвиняват, че охраната на протестите струвала толкова. И изборите били скъпи, дайте да не ги правим, да икономисаме.
Между другото, чета следната книжка, горещо препоръчвам, Иван Попов - "Хакери на човешките души".
Всеки ден докато това правителство и този парламент продължават да работят, това ни струва пари. И добре че са студентите, безработните и безделниците, че ако се разчиташе на нас, работещите от 8 до 5 примерно, прибиращи се обратно в хралупите, включващи телевизора, а после заспивайки и повтаряйки, никакви протести нямаше да има, никакви революции, никакви правителства нямаше да паднат, ние, пчелите работнички, щяхме да продължим да работим от мрак до мрак, като времето за водене на някакъв социален живот и занимаване с нещо странично от домакински задължения постепенно се свива, докато работното време вече не опре и не започне да се опитва да отхапва и от необходимите за добро здраве 8 часа сън на денонощие (които сигурно малко хора могат да се похвалят, че получават тъй или иначе). Повечето хора не работят за държавата, че да я наранят директно, като спрат да работят. Повечето тук вече работим за частници. А мнозина са тези, които гледат началника в огледалото. Независимо кой сте, управляващите ви крадат. Независимо за кого работите, вас ви крадат. Началникът ви сигурно също го крадат. Който и да е, ако не е от своите, които пък са още по-големи будали, защото си плащат за привилегията да са свои, го крадат. Ако вие сте си началник, или пък началник и на други хора, вас също сигурно ви крадат. Ако сте и двете, както постъпвам аз, работите за някой и го раздавате предприемач между другото, също със сигурност ви крадат.
А този пост трябваше да бъде за труда. Исках да споделя как преминах през програмата "Ново начало", част от стремежа на Европа да се бори с безработицата по нашите географски ширини, насочена конкретно към младежта. Програмата беше изключително недомислена, а за момента е спряна. Когато се поднови, послушайте съвета ми, който разпространявам на всички, ако сте кандидат, не кандидатствайте, ако обмисляте да назначавате хора по тази програма, не се занимавайте. Изискват се документи в по няколко екземпляра, където за запетайката и за цифричката ще ви връщат, където различните инстанции имат различни идеи за това кое е правилно и кое е грешно, известия за грешки в документите се получават по някога месец след предаването им, корекции се отстраняват с месеци, а парите се превеждат изключително, ама изключително бавно. Бюрократични спънки, пречки и глупости да искаш. Още в началото се появи първото ми възражение, аз съм току що дипломирал се преди няколко месеца, нямам стаж по специалността, макар че имам някакъв дребен трудов стаж от БАН, търся си работа, посредством интернет и jobs.bg сме се намерили с един работодател, който решава, че иска да участва по тази програма, понеже ме наема млад и зелен, но задължително условие беше аз да се регистрирам в бюро по труда като безработен. Аз имах остри възражения по отношение на това да се водя на статистика в бюро по труда. Бих искал, ако е възможно, от моите доходи да не постъпва нищо в агенцията по заетостта и повече никога да не използвам техните услуги, в условията на свят, в който съществува интернет, агенцията по заетостта ми е напълно непотребна, особено когато повечето от парите, които изплаща, изплаща на определени етноси, а и се говореше за това всички депутати от последното народно събрание да се регистрират като безработни и да получават по 1200 лв месечно докато са безработни между два мандата. За какво ми е на мен да съществува подобна агенция? Тя ме краде, като ми взима пари за услуги, които не искам да използвам, аз искам да се оплача. В процеса на кандидатстване бях попаднал на обявена позиция в бюрото по труда, за инженер във фирма, която се занимава с производство на роботи, като търсят човек с поне магистърска степен и поне 5 години стаж по специалността и руски и английски, а предлагат 2500 лв на месец. Какво прави обаче бюрото по труда, не обявява имената на фирмите, които обявяват позициите, за да се наложи да се премине през тях, а те се налагат като посредник, който е напълно излишен. Ако вие сте работодател и обявявате свободни работни места в бюро по труда, вие сте съучастник и продължавате съществуването на този напълно излишен паразит. Хората, които ви трябват, ще ви намерят в интернет, агенцията по заетостта и бюрата по труда искат да ви вземат пари, за да ви усложнят живота, като ви предлагат "услуги", от които вие нямате нужда. Кандидатстването е дълъг процес поради огромният обем изискуеми документи, някои от които се мотаят из бюрократичните задръствания по други институции, например дипломи, или пък уверения и академични справки, поради което подписването на договора може да се забави с месец-два, през които кандидат служителят се разписва за разни неща, позволявайки на бюрото по труда и агенцията по заетостта да си приписват заслуги, които не са техни. В моя случай се получава и следното, не съм регистриран в бюрото по труда, принуждават ме за целите на програмата да се регистрирам, увеличавам броя регистрирани като безработни с един, за да може после да бъда отписан от списъците на безработните, уж бюрото по труда ми е намерило работа. Така в нашата република борим безработицата, преливайки от пусто в празно. По време на участието си в програмата всъщност написах следния материал за HP и откриването на работни места в неновините.
Все пак, така се случва, че човек много бързо открива къде не му харесва. Хванали сме се на хорото обаче, нека опитаме да си го поиграеме. Да, ама не се играе, а пък разправиите с европрограмата са твърде много, пораждат прекалено много нерви. В един момент поради едни или други причини се стига до това, че човек вече не се чувства комфортно на едно място и иска да си вдигне чуковете. Посреща го абсурда на нашата трудова политика, че за 6-месечен срочен трудов договор се изисква 3 месеца предизвестие при прекратяване. Какъв е тоя абсурд, в "маяка на цивилизацията" САЩ има такова нещо, наречено two weeks notice. Предизвестие 2 седмици, след което чао. Защо изобщо има предизвестие, по какъв начин това защитава правата на служителите, или пък тези на работодателите, има много паралели между взаимоотношенията работник-работодател и взаимоотношенията на любовни и полови партньори. И в двата случая поне единия го начуква на другия. В един момент обаче спира да има химия, не се получава любовта. Представяте ли си на гаджето си да подадете месец предизвестие? Не, днеска се разделяме, уреждаме всички неуредени въпроси и точка. И сега си представете, че някой дойде и ви каже не, ще се търпите още 3 месеца. Тази европрограма беше пълна с какви ли не безумни клаузи, като в момента, в който вече се беше стигнало до подписване на договора, аз бях 50 на 50 дали да го подписвам и си мислех, че е правилно да посъветвам и работодателя да помисли дали иска да го подпише. В последствие открих, че не трябваше да го подписвам.
Вие мислите ли си изобщо, че някой иска да обучава хора? Или изобщо да допусне, че някой ще си повишава квалификациите и компетенциите, докато работи за него? По цивилизованите страни да, тук обаче не. Сакън, оня да не реши някой ден с това, което е научил при мен да отиде при конкуренцията, или не дай си боже да започне собствен бизнес и да стане конкуренция. Мисленето е следното: "Тоя сега го взимам студент, утре ще стане бакалавър, ще иска повече, няма да иска да върши същото, не ми трябва, няма да го взимам", или пък "Сега го взимам бакалавър, утре ще вземе магистър да стане, или пък доктор, повтори предишното, няма да го взимам". Работодателите защо искат да се възползват от тази европрограма? За да обучат някого на нещо ли? Нещо, което може да изнесе после някой ден? Друг път, участват, за да могат да намерят някой, който в продължение на 6 месеца примерно да им излиза безплатен.
Още една причина, поради която тази европрограма конкретно се оказа изключително глупава, е че не допуска работа на нещо различно от 8-часов работен ден, не допуска и стажантът да продължава обучението си, както в моя случай, да карам магистратура. Нали цялата цел е повишаването на качеството на работната сила, а това включва и повишаване на образователната степен? Истината е, че никой не иска повишена квалификация на работната тълпа, вие какво си мислите? Никой тук не иска подчинените да решават, че имат право да искат повече, а пък благодетелна Европа не иска никой от периферни републики като нашата да бъде конкуренция на стара Европа. От някъде 2007-2009 тия години бях се отърсил от евроскептицизма си, но тази европрограма го събуди отново. Един друг европроект, в който "участвах", в частта за демографски данни имаше въпроси от рода на от какъв етнос съм, мигрант ли съм, чий поданик съм, попадам ли в някоя група с неравностойно положение, работещ ли съм, учащ ли съм. Въпросът беше поставен по следния начин, че аз съм или работещ, или учащ, нямам право да се обявя и за двете едновременно, докато спокойно мога да напиша, че съм пристигнал от Китай циганин, който се е настанил на другия край на страната и съм мигрант, като освен това съм в инвалидна количка. Мога да се пиша във всички групи с неравностойно положение едновременно, но ако съм здрав, прав, етнически българин, непознаващ нищо друго, освен София, тежко ми и горко ако се опитвам да бъда работещ учащ, нямам право, не ми се полага и не ми се признава и не ми се зачита, че цивилизованите хора работят от 9 до 5, после отиват да си пият бирата вкъщи със семейството или с приятели, а аз от 9 до следобед, след което в университета, след което вкъщи дежурен на мейла.
А пък европрограмата е така написана, че да няма измъкване от нея преждевременно, така ме да се гарантира записването й като успешно изпълнена, освен при някои условия, при които може да се прекрати преждевременно, при което пак се определя като успешно преминала. Така е направена, че да си я отчетат като успешно преминала, за да си приберат бонуси и комисионни. А ако се окаже, че не е успешно преминала, някой плаща неустойки в размер на пълната помощ за целия период, независимо колко е усвоена и колко не е, плюс 5% отгоре за наказание, като тия пари потъват незнайно къде после, а на теория идват от работодателя, а на практика знаете на кого ще бъде одрана кожата, на стажанта. Документи искат за всичко, като в много от тях има и дублираща се информация, не мож кихна и не мож пръдна без да пуснеш на бюрото по труда декларация по образец в 2 екземпляра. Разходът на хартия е огромен. Европрограмата е нерентабилна само за един стажант и изисква един човек само да се занимава с нея. Дори само от разхода на хартия може да стане нерентабилна, а като се включи и разходваното време за разходки по бюра по труда и агенции по заетостта и така нататък. Пък докато се преведат средствата, те се обезценят, а иначе знаят да дават зор да предаваш документи в 2 екземпляра с по 100 подписа и 100 печата. Подводните капани са много, включително и факта, че програмата не покрива разходите за годишен платен отпуск, в случай че след шестия месец договорът не се продължи. Аз по този начин, понеже съм абсолютен будала и се подписах някъде, където не трябваше да се подписвам, останах без 460 лв за неизползван платен годишен отпуск, а трябваше да направя скандал и да не подпиша, ще си трия сол на главата за това во веки. А първоначално наивникът, аз тоест, влизам в положението на работодателя, че трябва той да ми ги дава тия пари, защото не са предвидени в европрограмата, като през цялото време там, колкото и да исках да си вдигна чукалата на минутата, бях решил, че ще им излизам безплатен и няма да ги вкарвам в излишни разходи. Майната му на това, светът е игра на прееби другарче.
Като цяло нагласата трябва да се промени. В момента положението е такова, че човек си продава времето, свободата, труда и способностите срещу предварително уговорено заплащане за някакъв срок или безсрочно. Продаваме си свободата, ставаме купени роби. Това е битуващото мислене, макар малко хора да си го казват по този начин в прав текст. Трябва да сее промени следното, човек трябва да гледа на себе си не като платен роб, а като търговец на собствения си труд. В окови се поставяме преди всичко ние самите. Законодателството и трудовите правоотношения трябва да се променят в тази посока. Към момента възможността е всеки да стане сам търговец и бизнесмен, всеки може да регистрира в момента фирма, както направих и аз, в момента освен че си предлагам времето срещу заплащане на нов работодател, го раздавам и бизнесмен фирмаджия предприемач, млад меринджей, както е модерно да се казва сега. Казвал съм, а може би и по-мъдри хора преди мен са казвали същото, дословно или в общи линии, че човек трябва да прави това, което харесва, да харесва това,к оето прави, и това, което умее, да му носи пари, като и трите части да се приемат за абсолютни, трябва да правиш всичко, което харесваш, да харесваш всичко, което правиш, и всичко, което умееш, да ти носи пари, тогава ще се доближим до някаква форма на утопия.
Не си мислете обаче, че на началниците пък им е лесно. Началникът има склонността да става работохолик, в момента, в който осъзнаете, че вашето бюро се намира пред вас във всеки един момент, в офиса, в колата, в градския, в кръчмата, на плажа, в леглото, дори на гърба на мадамата, която опъвате на задна, съответно на корема на жребеца, който сте яхнали. Какво иска работодателя ли? Пълна експлоатация, пълно изцеждане на работната сила. Какво иска работната сила насреща? Money for nothing and chicks for free. Е, не става, that ain't the way to do it. Трябва някъде по средата да се тегли чертата, да се постигне компромис, работодателя да не изстисква всичкото, пък за работната сила money for something, and chicks for pay. Работната сила естествено, ако може, ще се скатае, ще претупа нещата, ти, който четеш това, и си мислиш, че не става дума за теб, за теб става дума. Има съществена разлика в нагласите между наетото и самонаетото лице. По принцип решението в този конфликт на интереси между работодател и работна сила трябва да го даде държавата със законодателство, но тъй като нашата държава е вечно отсъстващия родител, който пропива всичките пари, трябва просто да вдигне ръце и да не си приписва заслуги за това, че ни възпитава и да не взима пари за това, а ние на ниското ниво на пирамидата просто да си влизаме в положението един на друг и да оставим играта на прееби другарче в по-ранното детство, така може би някой ден ще пораснем достатъчно, за да разберем, че по-горните етажи на пирамидата не са ни нужни и можем да ги съборим, като с изпопадалите блокчета отгоре можем да построим по-широко първо ниво.
Умишлено се въздържам от споменаване на имена на фирми, включително и на моята, завършвам с предупреждение към работодатели и кандидати за работа, подхождайте със скептицизъм към европрограми за насърчаванен а заетостта, тъй като нетния резултат от "Ново начало" е увеличена безработица, а ако си търсите ново попълнение в колектива, търсете го в интернет, там са всичките хора, от които имате нужда, същото важи и за тези, които търсят колектив, в който да попаднат, изрежете излишния посредник в лицето на държавата тук. Нито държавата, нито Евросъюза са ви потребни, с нашата администрация и бюрокрация няма начин да ви бъдат полезни, а единствено да ви създават бюрократични спънки и да ви бавят пари.
И вече за истински финал, ви поздравявам с чашка кафе, и нека работят здраво маймуните, че много има да блъскат, докато станат човеци.
Още с началото на този пост искам да ви поздравя със следната песничка:
Най обичам гол да тичам сутрин покрай НДК
Този пост, или някакъв негов прототип, замислях да пусна около 1 май, деня на труда, но така стана, че сега го пускам, за да не мине и 1 август. Тази песничка трябваше да бъде като поздрав за деня на труда, а сега се оказва и поздрав по повод несъстоялия се гей парад. Който ако се беше състоял, най-вероятно аз просто щях да напиша нещо, съвсем леко различаващо се от миналогодишните си писаници по темата, или щях направо да линкна към тогавашния си пост. Също сигурно щях да се опитам да намеря и да снимам конни полицейски фъшкии в подкрепа на идеите си, че конната полиция трябва да се разформира. Само тук-таме нещо ново и оригинално, понеже бях изпаднал в някакво безмузово състояние, от което не съм сигурен, че съм съвсем излезнал все още.
Пък междувременно и протести, те продължават, от тях ефект почти нулев, освен че продължават да харчат нашите пари, за да се пазят от нашето недоволство, докато продължават да харчат нашите пари за какви ли не други глупости, покрай което и присвояват голяма част от нашите пари, които уж ние сме им дали, за да харчат за някакви други неща. А после и ни обвиняват, че охраната на протестите струвала толкова. И изборите били скъпи, дайте да не ги правим, да икономисаме.
Между другото, чета следната книжка, горещо препоръчвам, Иван Попов - "Хакери на човешките души".
Всеки ден докато това правителство и този парламент продължават да работят, това ни струва пари. И добре че са студентите, безработните и безделниците, че ако се разчиташе на нас, работещите от 8 до 5 примерно, прибиращи се обратно в хралупите, включващи телевизора, а после заспивайки и повтаряйки, никакви протести нямаше да има, никакви революции, никакви правителства нямаше да паднат, ние, пчелите работнички, щяхме да продължим да работим от мрак до мрак, като времето за водене на някакъв социален живот и занимаване с нещо странично от домакински задължения постепенно се свива, докато работното време вече не опре и не започне да се опитва да отхапва и от необходимите за добро здраве 8 часа сън на денонощие (които сигурно малко хора могат да се похвалят, че получават тъй или иначе). Повечето хора не работят за държавата, че да я наранят директно, като спрат да работят. Повечето тук вече работим за частници. А мнозина са тези, които гледат началника в огледалото. Независимо кой сте, управляващите ви крадат. Независимо за кого работите, вас ви крадат. Началникът ви сигурно също го крадат. Който и да е, ако не е от своите, които пък са още по-големи будали, защото си плащат за привилегията да са свои, го крадат. Ако вие сте си началник, или пък началник и на други хора, вас също сигурно ви крадат. Ако сте и двете, както постъпвам аз, работите за някой и го раздавате предприемач между другото, също със сигурност ви крадат.
А този пост трябваше да бъде за труда. Исках да споделя как преминах през програмата "Ново начало", част от стремежа на Европа да се бори с безработицата по нашите географски ширини, насочена конкретно към младежта. Програмата беше изключително недомислена, а за момента е спряна. Когато се поднови, послушайте съвета ми, който разпространявам на всички, ако сте кандидат, не кандидатствайте, ако обмисляте да назначавате хора по тази програма, не се занимавайте. Изискват се документи в по няколко екземпляра, където за запетайката и за цифричката ще ви връщат, където различните инстанции имат различни идеи за това кое е правилно и кое е грешно, известия за грешки в документите се получават по някога месец след предаването им, корекции се отстраняват с месеци, а парите се превеждат изключително, ама изключително бавно. Бюрократични спънки, пречки и глупости да искаш. Още в началото се появи първото ми възражение, аз съм току що дипломирал се преди няколко месеца, нямам стаж по специалността, макар че имам някакъв дребен трудов стаж от БАН, търся си работа, посредством интернет и jobs.bg сме се намерили с един работодател, който решава, че иска да участва по тази програма, понеже ме наема млад и зелен, но задължително условие беше аз да се регистрирам в бюро по труда като безработен. Аз имах остри възражения по отношение на това да се водя на статистика в бюро по труда. Бих искал, ако е възможно, от моите доходи да не постъпва нищо в агенцията по заетостта и повече никога да не използвам техните услуги, в условията на свят, в който съществува интернет, агенцията по заетостта ми е напълно непотребна, особено когато повечето от парите, които изплаща, изплаща на определени етноси, а и се говореше за това всички депутати от последното народно събрание да се регистрират като безработни и да получават по 1200 лв месечно докато са безработни между два мандата. За какво ми е на мен да съществува подобна агенция? Тя ме краде, като ми взима пари за услуги, които не искам да използвам, аз искам да се оплача. В процеса на кандидатстване бях попаднал на обявена позиция в бюрото по труда, за инженер във фирма, която се занимава с производство на роботи, като търсят човек с поне магистърска степен и поне 5 години стаж по специалността и руски и английски, а предлагат 2500 лв на месец. Какво прави обаче бюрото по труда, не обявява имената на фирмите, които обявяват позициите, за да се наложи да се премине през тях, а те се налагат като посредник, който е напълно излишен. Ако вие сте работодател и обявявате свободни работни места в бюро по труда, вие сте съучастник и продължавате съществуването на този напълно излишен паразит. Хората, които ви трябват, ще ви намерят в интернет, агенцията по заетостта и бюрата по труда искат да ви вземат пари, за да ви усложнят живота, като ви предлагат "услуги", от които вие нямате нужда. Кандидатстването е дълъг процес поради огромният обем изискуеми документи, някои от които се мотаят из бюрократичните задръствания по други институции, например дипломи, или пък уверения и академични справки, поради което подписването на договора може да се забави с месец-два, през които кандидат служителят се разписва за разни неща, позволявайки на бюрото по труда и агенцията по заетостта да си приписват заслуги, които не са техни. В моя случай се получава и следното, не съм регистриран в бюрото по труда, принуждават ме за целите на програмата да се регистрирам, увеличавам броя регистрирани като безработни с един, за да може после да бъда отписан от списъците на безработните, уж бюрото по труда ми е намерило работа. Така в нашата република борим безработицата, преливайки от пусто в празно. По време на участието си в програмата всъщност написах следния материал за HP и откриването на работни места в неновините.
Все пак, така се случва, че човек много бързо открива къде не му харесва. Хванали сме се на хорото обаче, нека опитаме да си го поиграеме. Да, ама не се играе, а пък разправиите с европрограмата са твърде много, пораждат прекалено много нерви. В един момент поради едни или други причини се стига до това, че човек вече не се чувства комфортно на едно място и иска да си вдигне чуковете. Посреща го абсурда на нашата трудова политика, че за 6-месечен срочен трудов договор се изисква 3 месеца предизвестие при прекратяване. Какъв е тоя абсурд, в "маяка на цивилизацията" САЩ има такова нещо, наречено two weeks notice. Предизвестие 2 седмици, след което чао. Защо изобщо има предизвестие, по какъв начин това защитава правата на служителите, или пък тези на работодателите, има много паралели между взаимоотношенията работник-работодател и взаимоотношенията на любовни и полови партньори. И в двата случая поне единия го начуква на другия. В един момент обаче спира да има химия, не се получава любовта. Представяте ли си на гаджето си да подадете месец предизвестие? Не, днеска се разделяме, уреждаме всички неуредени въпроси и точка. И сега си представете, че някой дойде и ви каже не, ще се търпите още 3 месеца. Тази европрограма беше пълна с какви ли не безумни клаузи, като в момента, в който вече се беше стигнало до подписване на договора, аз бях 50 на 50 дали да го подписвам и си мислех, че е правилно да посъветвам и работодателя да помисли дали иска да го подпише. В последствие открих, че не трябваше да го подписвам.
Вие мислите ли си изобщо, че някой иска да обучава хора? Или изобщо да допусне, че някой ще си повишава квалификациите и компетенциите, докато работи за него? По цивилизованите страни да, тук обаче не. Сакън, оня да не реши някой ден с това, което е научил при мен да отиде при конкуренцията, или не дай си боже да започне собствен бизнес и да стане конкуренция. Мисленето е следното: "Тоя сега го взимам студент, утре ще стане бакалавър, ще иска повече, няма да иска да върши същото, не ми трябва, няма да го взимам", или пък "Сега го взимам бакалавър, утре ще вземе магистър да стане, или пък доктор, повтори предишното, няма да го взимам". Работодателите защо искат да се възползват от тази европрограма? За да обучат някого на нещо ли? Нещо, което може да изнесе после някой ден? Друг път, участват, за да могат да намерят някой, който в продължение на 6 месеца примерно да им излиза безплатен.
Още една причина, поради която тази европрограма конкретно се оказа изключително глупава, е че не допуска работа на нещо различно от 8-часов работен ден, не допуска и стажантът да продължава обучението си, както в моя случай, да карам магистратура. Нали цялата цел е повишаването на качеството на работната сила, а това включва и повишаване на образователната степен? Истината е, че никой не иска повишена квалификация на работната тълпа, вие какво си мислите? Никой тук не иска подчинените да решават, че имат право да искат повече, а пък благодетелна Европа не иска никой от периферни републики като нашата да бъде конкуренция на стара Европа. От някъде 2007-2009 тия години бях се отърсил от евроскептицизма си, но тази европрограма го събуди отново. Един друг европроект, в който "участвах", в частта за демографски данни имаше въпроси от рода на от какъв етнос съм, мигрант ли съм, чий поданик съм, попадам ли в някоя група с неравностойно положение, работещ ли съм, учащ ли съм. Въпросът беше поставен по следния начин, че аз съм или работещ, или учащ, нямам право да се обявя и за двете едновременно, докато спокойно мога да напиша, че съм пристигнал от Китай циганин, който се е настанил на другия край на страната и съм мигрант, като освен това съм в инвалидна количка. Мога да се пиша във всички групи с неравностойно положение едновременно, но ако съм здрав, прав, етнически българин, непознаващ нищо друго, освен София, тежко ми и горко ако се опитвам да бъда работещ учащ, нямам право, не ми се полага и не ми се признава и не ми се зачита, че цивилизованите хора работят от 9 до 5, после отиват да си пият бирата вкъщи със семейството или с приятели, а аз от 9 до следобед, след което в университета, след което вкъщи дежурен на мейла.
А пък европрограмата е така написана, че да няма измъкване от нея преждевременно, така ме да се гарантира записването й като успешно изпълнена, освен при някои условия, при които може да се прекрати преждевременно, при което пак се определя като успешно преминала. Така е направена, че да си я отчетат като успешно преминала, за да си приберат бонуси и комисионни. А ако се окаже, че не е успешно преминала, някой плаща неустойки в размер на пълната помощ за целия период, независимо колко е усвоена и колко не е, плюс 5% отгоре за наказание, като тия пари потъват незнайно къде после, а на теория идват от работодателя, а на практика знаете на кого ще бъде одрана кожата, на стажанта. Документи искат за всичко, като в много от тях има и дублираща се информация, не мож кихна и не мож пръдна без да пуснеш на бюрото по труда декларация по образец в 2 екземпляра. Разходът на хартия е огромен. Европрограмата е нерентабилна само за един стажант и изисква един човек само да се занимава с нея. Дори само от разхода на хартия може да стане нерентабилна, а като се включи и разходваното време за разходки по бюра по труда и агенции по заетостта и така нататък. Пък докато се преведат средствата, те се обезценят, а иначе знаят да дават зор да предаваш документи в 2 екземпляра с по 100 подписа и 100 печата. Подводните капани са много, включително и факта, че програмата не покрива разходите за годишен платен отпуск, в случай че след шестия месец договорът не се продължи. Аз по този начин, понеже съм абсолютен будала и се подписах някъде, където не трябваше да се подписвам, останах без 460 лв за неизползван платен годишен отпуск, а трябваше да направя скандал и да не подпиша, ще си трия сол на главата за това во веки. А първоначално наивникът, аз тоест, влизам в положението на работодателя, че трябва той да ми ги дава тия пари, защото не са предвидени в европрограмата, като през цялото време там, колкото и да исках да си вдигна чукалата на минутата, бях решил, че ще им излизам безплатен и няма да ги вкарвам в излишни разходи. Майната му на това, светът е игра на прееби другарче.
Като цяло нагласата трябва да се промени. В момента положението е такова, че човек си продава времето, свободата, труда и способностите срещу предварително уговорено заплащане за някакъв срок или безсрочно. Продаваме си свободата, ставаме купени роби. Това е битуващото мислене, макар малко хора да си го казват по този начин в прав текст. Трябва да сее промени следното, човек трябва да гледа на себе си не като платен роб, а като търговец на собствения си труд. В окови се поставяме преди всичко ние самите. Законодателството и трудовите правоотношения трябва да се променят в тази посока. Към момента възможността е всеки да стане сам търговец и бизнесмен, всеки може да регистрира в момента фирма, както направих и аз, в момента освен че си предлагам времето срещу заплащане на нов работодател, го раздавам и бизнесмен фирмаджия предприемач, млад меринджей, както е модерно да се казва сега. Казвал съм, а може би и по-мъдри хора преди мен са казвали същото, дословно или в общи линии, че човек трябва да прави това, което харесва, да харесва това,к оето прави, и това, което умее, да му носи пари, като и трите части да се приемат за абсолютни, трябва да правиш всичко, което харесваш, да харесваш всичко, което правиш, и всичко, което умееш, да ти носи пари, тогава ще се доближим до някаква форма на утопия.
Не си мислете обаче, че на началниците пък им е лесно. Началникът има склонността да става работохолик, в момента, в който осъзнаете, че вашето бюро се намира пред вас във всеки един момент, в офиса, в колата, в градския, в кръчмата, на плажа, в леглото, дори на гърба на мадамата, която опъвате на задна, съответно на корема на жребеца, който сте яхнали. Какво иска работодателя ли? Пълна експлоатация, пълно изцеждане на работната сила. Какво иска работната сила насреща? Money for nothing and chicks for free. Е, не става, that ain't the way to do it. Трябва някъде по средата да се тегли чертата, да се постигне компромис, работодателя да не изстисква всичкото, пък за работната сила money for something, and chicks for pay. Работната сила естествено, ако може, ще се скатае, ще претупа нещата, ти, който четеш това, и си мислиш, че не става дума за теб, за теб става дума. Има съществена разлика в нагласите между наетото и самонаетото лице. По принцип решението в този конфликт на интереси между работодател и работна сила трябва да го даде държавата със законодателство, но тъй като нашата държава е вечно отсъстващия родител, който пропива всичките пари, трябва просто да вдигне ръце и да не си приписва заслуги за това, че ни възпитава и да не взима пари за това, а ние на ниското ниво на пирамидата просто да си влизаме в положението един на друг и да оставим играта на прееби другарче в по-ранното детство, така може би някой ден ще пораснем достатъчно, за да разберем, че по-горните етажи на пирамидата не са ни нужни и можем да ги съборим, като с изпопадалите блокчета отгоре можем да построим по-широко първо ниво.
Умишлено се въздържам от споменаване на имена на фирми, включително и на моята, завършвам с предупреждение към работодатели и кандидати за работа, подхождайте със скептицизъм към европрограми за насърчаванен а заетостта, тъй като нетния резултат от "Ново начало" е увеличена безработица, а ако си търсите ново попълнение в колектива, търсете го в интернет, там са всичките хора, от които имате нужда, същото важи и за тези, които търсят колектив, в който да попаднат, изрежете излишния посредник в лицето на държавата тук. Нито държавата, нито Евросъюза са ви потребни, с нашата администрация и бюрокрация няма начин да ви бъдат полезни, а единствено да ви създават бюрократични спънки и да ви бавят пари.
И вече за истински финал, ви поздравявам с чашка кафе, и нека работят здраво маймуните, че много има да блъскат, докато станат човеци.
събота, 22 юни 2013 г.
Фостафкаааааа!
Отсрамих се най-накрая, бях на протест. Долу Орешарски, долу Кестенски, да получи ритник в кестените и орехите и да се обрулва, преди да сме го обрулили. Разхождах се аз с един лозунг "Волен да направи оферта" във връзка със скорошните събития покрай Атака, всичко живо ме наснима. Дадоха ми и четиридесетолевка с лика и други работи на Волен Сидеров Озъртам се, забелязвам всякакви интересни лозунги и ми направи впечатление, че Спиндермаан не е излезнал още на протестите. Аз като един истински Питър Паркър го проследих, заснех, и взех няколко интервюта от него. С моите умопомрачителни умения в пейнт.
Спиндермаан беше подочул, че някой раздава пари за стоене на едно място. Не го огря и си предложи услугите безвъзмездно.
Спиндермаан нямаше да остави тълпите озлобени протестиращи да се нахвърлят върху народния герой Волен, щеше да им нафурга паиажина фостите. Обещаха му една пица за услугите му. Познайте обаче това как премина.
Спиндермаан беше силно разгневен, взе страната на протестиращите след тази измама.
Спиндермаан поведе целия протест на една нишка паиажина. Ефектът беше очаквано свалянето на парламента и кабинета на Орешарски и изхвърлянето им в най-близката кофа за боклици.
Имаме нужда от един такъв истински супер герой като Спиндермаан да ни спаси от лошите. Истината е, че сме далеч от сваляне на това правителство, седнали са си на ушите и искат да си седят там известно време. Всички интернет лумпени да се конектваме, за да доведем всичките си супер герои да ни спасяват.
За финал искам да поздравя Волен със следната песничка, моля после забравете, че съм поствал това тук:
Аз съм Волен пипирудата
Спиндермаан беше подочул, че някой раздава пари за стоене на едно място. Не го огря и си предложи услугите безвъзмездно.
Спиндермаан поведе целия протест на една нишка паиажина. Ефектът беше очаквано свалянето на парламента и кабинета на Орешарски и изхвърлянето им в най-близката кофа за боклици.
За финал искам да поздравя Волен със следната песничка, моля после забравете, че съм поствал това тук:
Аз съм Волен пипирудата
вторник, 18 юни 2013 г.
Всеки ден ще е така до победата
Продължава се, явно няма на къде, пак народът е по улиците, явно не можем да си намерим правителство, на което да се доверим да ни върши работа. Не, ние не си търсим шайка самозабравили се чиновници, които да ни управляват, ние си търсим хора, които да ни вършат работа за определен срок с опция за продължаване. Не разни типове, които да се загнездят и да не пускат властта, не разни, които да се помислят за богоизбрани и за намиращи се над народа, не тези, които ще си назначават на определени постове криминалните аверчета. Не само, че не бях запознат с особата на Делян Пеевски преди неговото назначение от "народното" така наречено събрание, ами напротив, бях силно незапознат.
Не мога да разбера полицията. Какво прави изобщо около протестите, да ги варди и ограничава, да пази сградите, в които се помещават разни институции. Ако аз носех униформата и значката, щеше да ми е много трудно да приема, че е възможно такъв отявлен криминал да се подписва срещу моята заплата или тази на мои колеги. Подобен тип, оприличил се дори физически на прасе от преяждане с власт и привилегии. Такъв, който постоянно трябва да се намира под ботуш и пред мерник на силите за борба с организираната престъпност. Ако имахме действително такива тоест. Полицията ни не се бори с организираната престъпност, тя е заета да обслужва интересите на онези уж временно, уж избрани чиновници, които се оказват угоени с власт прасета, които в един момент усещат, че този, който ги е хранил да се угоят, идва с ножа и се дърпат.
Следният апел и предупреждение към полицията имам, не заставайте на пътя на народния гняв и не го навличайте върху себе си, бранейки онези празни сгради, явяващи се седалища на държавни институции или на отделни партии. Защо изобщо полицията се опитва да стои около протестите, преструвайки се на пастир с ударението на а, както обичат да го казват религиозните, на народа? Тълпата е отхвърлила ролята на овца, осъзнала се е като стопанин, като суверена в тази република, и идва да заколи прасето, а прасето поставя пред себе си органите на реда в ролята на жертвения агнец. До кога полицията ще позволява тази подигравка по свой адрес? Полицията се е поставила в услугата и интереса не на онези избирани за кратък срок и склонни към самозабравяне чиновници, ами в услугата и интереса на тълпата, тълпата е тази, която храни полицията, не онези, които се крият зад гърба й. Тълпата е способна да разкъсва въоръжени полицаи, колони от щитове и каски, патрулки и водни оръдия. Не се опитвайте да подложите на проверка това твърдение, понеже ще се убедите във верността му, а който се съмнява във верността му е най-малкото слаб стратег и слаб тактик.
Все още ми е странно всъщност да повярвам как с гласовете на над половината от имащите право на глас, всъщност властта се консолидира в ръцете на тези четири партии, от които се образува това управляващо половинство, не мнозинство, понеже БСП и ДПС правят точно половината депутатски места в парламента. В следствие на цялото това народно недоволство изборите излъчиха пак същите тези четири партии и отхвърлиха всичко друго. Та аз съм казвал вече многократно, че народното събрание трябва да се напълни с всички депутати в момента, да се запечата, и към него да се насочи източник на микровълново, неутронно, или някакво друго смъртоносно лъчение, а на следващите избори да не се допуска регистрацията нито на ГЕРБ, нито на БСП, нито на ДПС и Атака, нито на още ред партии като ДСБ, СДС и всички отломки на някогашното дясно, партията на Кунева, Янев или Марешки, както и НДСВ, ако някой все още ги помни тях. Спомняте ли си как по време на изборите през 2009 година имаше следната антикампания срещу ГЕРБ, "Избирш бойко, получаваш Костов", е чудно ми е как така някой от гласувалите за БСП е гласувал за тях, без да знае, че си подарява гласа всъщност на ДПС и интересно защо всъщност БСП и ДПС не се явиха на изборите предварително като коалиционни партньори, след като то е очевидно? Сигурн поради очевидността на това и никой не се е сетил да направи антикампания "избираш БСП, получаваш ДПС", понеже то не е антикампания, ами самата истина. Интересно ми е как и някой допуска, че за ДПС е гласувал някой друг, освен постоянно растящият им платен електорат. Интересно ми е на едни следващи избори пък как и половината от най-близките роднини на членове на Атака ще подкрепят и тази партия, която заплашва да коли и беси и да чупи крака, ако народното недоволство се струпа да протестира срещу нейната централа. Ще се струпва да протестира, естествено, защото с вашето мълчаливо съгласие, а да не забравяме, и с това на ГЕРБ, се позволи да се състави това правителство и още малко след първия си месец то вече да падне в очите на народа. Защото в момента съществува една негласна четворна коалиция, в която ролята на двама от коалиционните партньори е да се преструват на нацупени през цялото време, докато реално според механизмите на нашата демокрация тяхното нацупване позволява свободните действия на другите двама коалиционни партньори.
Тревожа се сега дори и за следното, че БСП имат идеи да рестартират строежа на "Белене". Аз съм виден привърженик на ядрената енергетика и смятам, че нашата страна трябва д има втора ядрена централа, не сега, ами преди 10-15 години да я е имала вече, за да сме се утвърдили вече като енергиен колос на балканите, а не сега, с този вече замотан и ограбен проект, още повече в ръцете на комунистите. В ръцете на комунистите ядрената енергетика е претърпяла най-големия си провал, за това тя трябва да бъде държана надалеч от ръцете им, за това приемам и Северна Корея за по-сериозна заплаха от Иран, макар че приравнявам извратеността на комунизма с тази на радикалния ислям. За това и се тревожа, че нашите комунисти ще продължат още един мандат да източват онзи гьол на площадката на "Белене", а дори и да се построи вече централа, тя ще е твърде късно, твърде слаба, твърде скъпа и ще продължи да се източва и няма да печели и да захранва.
Обяснете ми как така е възможно служебно правителство да успее да свърши това, което редовното правителство на ГЕРБ не успя, да свали, макар и с минималните 5% цената на тока, докато правителството на ГЕРБ успя единствено да хвърли пешкира, когато беше призовано на дълг от народния глас да направи нещо и да обуздае енергийните монополисти. Обяснете ми как е възможно сегашното, отново редовно правителство, да трепери, че едвам ще удържи под напора на същите тези монополисти, които също го изхранват, за увеличение на тока с до 40%. Чували ли сте понятието политическа криза? Как го интерпретирате вие? Невъзможност да се състави правителство, масово недоволство от страна на народа, неодобряване на сформиран кабинет и провеждана от него политика? Не, за демокрацията това не е криза, за демокрацията това е чудесно, това е показателно, че демокрацията функционира, защото демокрацията е на улицата и точи ножа. Криза е за тези, които искат да се нагрухтят, защото не могат да си разделят порцийките. Това разбират те под криза.
Погледнете малко Турция. Ердоган малко се е посамозабравил, заблудил се е, че се намира над народа, но при следващите избори народът ще го накаже с гласа си. Аз пък не искам да чакам толкова дълго изборите. Тълпата е тази, която раздава справедливост, а тя иска да си я раздаде сега, на мига, не да чака избори. Започвам да си мисля, че в нашата република изборите трябва да са ежегодни, а дори и между двете изборни дати "избраните" постоянно да усещат надвисналата над главите им гилотина и да са на ясно, че когато суверенът реши, ще тегли ножа на въжето. Полицията искам да я попитам отново, защо ми е преградила с огради народното събрание? Мое е и ония вътре ми служат, искам да мога да влезна вътре и да шашна произволен депутат вътре, независимо дали аз съм гласувал или не, с репликата "добре де, ся ко праиш, какво правиш сега". Нали вие където и да работите, вашият началник си плаща за привилегията да направи точно това? Не им ли плащам и аз точно за тази привилегия? Също, ако тези писания попаднат сред протестиращите, нека това влезе в исканията ви, да отпаднат всички рестрикции и наредби, свързани с организирането на протестни митинги и шествия. Кой ще ми каже, че аз не мога да се събирам да протестирам пред парламента, министерския съвет, президентството, партийни централи или сградата на която и да е институция, партия, или на какъвто и да е адрес, или по която и да е улица да шествам и да блокирам? Каза човекът, който откакто започнаха събитията през зимата не е участвал в нито един протест, признавам си и ме е срам. Полицията да стои на страна и изобщо да не се появява около протести и митинги и шествия, освен ако няма да участва в тях, било в цивилно облекло, било в униформа. Защо трябва да искам от общината разрешение да протестирам? Не, аз искам общината да ми забранява да протестирам, а аз да й размахвам среден пръст и да я заплашвам с паве. Тоест искам да си мисли, че може да ми забранява. Не трябва дори да съществуват такива закони, на които да се позове.
За финал искам да поздравя онези от другата страна на барикадата с изпълнението на Бичето:
Идем
Не мога да разбера полицията. Какво прави изобщо около протестите, да ги варди и ограничава, да пази сградите, в които се помещават разни институции. Ако аз носех униформата и значката, щеше да ми е много трудно да приема, че е възможно такъв отявлен криминал да се подписва срещу моята заплата или тази на мои колеги. Подобен тип, оприличил се дори физически на прасе от преяждане с власт и привилегии. Такъв, който постоянно трябва да се намира под ботуш и пред мерник на силите за борба с организираната престъпност. Ако имахме действително такива тоест. Полицията ни не се бори с организираната престъпност, тя е заета да обслужва интересите на онези уж временно, уж избрани чиновници, които се оказват угоени с власт прасета, които в един момент усещат, че този, който ги е хранил да се угоят, идва с ножа и се дърпат.
Следният апел и предупреждение към полицията имам, не заставайте на пътя на народния гняв и не го навличайте върху себе си, бранейки онези празни сгради, явяващи се седалища на държавни институции или на отделни партии. Защо изобщо полицията се опитва да стои около протестите, преструвайки се на пастир с ударението на а, както обичат да го казват религиозните, на народа? Тълпата е отхвърлила ролята на овца, осъзнала се е като стопанин, като суверена в тази република, и идва да заколи прасето, а прасето поставя пред себе си органите на реда в ролята на жертвения агнец. До кога полицията ще позволява тази подигравка по свой адрес? Полицията се е поставила в услугата и интереса не на онези избирани за кратък срок и склонни към самозабравяне чиновници, ами в услугата и интереса на тълпата, тълпата е тази, която храни полицията, не онези, които се крият зад гърба й. Тълпата е способна да разкъсва въоръжени полицаи, колони от щитове и каски, патрулки и водни оръдия. Не се опитвайте да подложите на проверка това твърдение, понеже ще се убедите във верността му, а който се съмнява във верността му е най-малкото слаб стратег и слаб тактик.
Все още ми е странно всъщност да повярвам как с гласовете на над половината от имащите право на глас, всъщност властта се консолидира в ръцете на тези четири партии, от които се образува това управляващо половинство, не мнозинство, понеже БСП и ДПС правят точно половината депутатски места в парламента. В следствие на цялото това народно недоволство изборите излъчиха пак същите тези четири партии и отхвърлиха всичко друго. Та аз съм казвал вече многократно, че народното събрание трябва да се напълни с всички депутати в момента, да се запечата, и към него да се насочи източник на микровълново, неутронно, или някакво друго смъртоносно лъчение, а на следващите избори да не се допуска регистрацията нито на ГЕРБ, нито на БСП, нито на ДПС и Атака, нито на още ред партии като ДСБ, СДС и всички отломки на някогашното дясно, партията на Кунева, Янев или Марешки, както и НДСВ, ако някой все още ги помни тях. Спомняте ли си как по време на изборите през 2009 година имаше следната антикампания срещу ГЕРБ, "Избирш бойко, получаваш Костов", е чудно ми е как така някой от гласувалите за БСП е гласувал за тях, без да знае, че си подарява гласа всъщност на ДПС и интересно защо всъщност БСП и ДПС не се явиха на изборите предварително като коалиционни партньори, след като то е очевидно? Сигурн поради очевидността на това и никой не се е сетил да направи антикампания "избираш БСП, получаваш ДПС", понеже то не е антикампания, ами самата истина. Интересно ми е как и някой допуска, че за ДПС е гласувал някой друг, освен постоянно растящият им платен електорат. Интересно ми е на едни следващи избори пък как и половината от най-близките роднини на членове на Атака ще подкрепят и тази партия, която заплашва да коли и беси и да чупи крака, ако народното недоволство се струпа да протестира срещу нейната централа. Ще се струпва да протестира, естествено, защото с вашето мълчаливо съгласие, а да не забравяме, и с това на ГЕРБ, се позволи да се състави това правителство и още малко след първия си месец то вече да падне в очите на народа. Защото в момента съществува една негласна четворна коалиция, в която ролята на двама от коалиционните партньори е да се преструват на нацупени през цялото време, докато реално според механизмите на нашата демокрация тяхното нацупване позволява свободните действия на другите двама коалиционни партньори.
Тревожа се сега дори и за следното, че БСП имат идеи да рестартират строежа на "Белене". Аз съм виден привърженик на ядрената енергетика и смятам, че нашата страна трябва д има втора ядрена централа, не сега, ами преди 10-15 години да я е имала вече, за да сме се утвърдили вече като енергиен колос на балканите, а не сега, с този вече замотан и ограбен проект, още повече в ръцете на комунистите. В ръцете на комунистите ядрената енергетика е претърпяла най-големия си провал, за това тя трябва да бъде държана надалеч от ръцете им, за това приемам и Северна Корея за по-сериозна заплаха от Иран, макар че приравнявам извратеността на комунизма с тази на радикалния ислям. За това и се тревожа, че нашите комунисти ще продължат още един мандат да източват онзи гьол на площадката на "Белене", а дори и да се построи вече централа, тя ще е твърде късно, твърде слаба, твърде скъпа и ще продължи да се източва и няма да печели и да захранва.
Обяснете ми как така е възможно служебно правителство да успее да свърши това, което редовното правителство на ГЕРБ не успя, да свали, макар и с минималните 5% цената на тока, докато правителството на ГЕРБ успя единствено да хвърли пешкира, когато беше призовано на дълг от народния глас да направи нещо и да обуздае енергийните монополисти. Обяснете ми как е възможно сегашното, отново редовно правителство, да трепери, че едвам ще удържи под напора на същите тези монополисти, които също го изхранват, за увеличение на тока с до 40%. Чували ли сте понятието политическа криза? Как го интерпретирате вие? Невъзможност да се състави правителство, масово недоволство от страна на народа, неодобряване на сформиран кабинет и провеждана от него политика? Не, за демокрацията това не е криза, за демокрацията това е чудесно, това е показателно, че демокрацията функционира, защото демокрацията е на улицата и точи ножа. Криза е за тези, които искат да се нагрухтят, защото не могат да си разделят порцийките. Това разбират те под криза.
Погледнете малко Турция. Ердоган малко се е посамозабравил, заблудил се е, че се намира над народа, но при следващите избори народът ще го накаже с гласа си. Аз пък не искам да чакам толкова дълго изборите. Тълпата е тази, която раздава справедливост, а тя иска да си я раздаде сега, на мига, не да чака избори. Започвам да си мисля, че в нашата република изборите трябва да са ежегодни, а дори и между двете изборни дати "избраните" постоянно да усещат надвисналата над главите им гилотина и да са на ясно, че когато суверенът реши, ще тегли ножа на въжето. Полицията искам да я попитам отново, защо ми е преградила с огради народното събрание? Мое е и ония вътре ми служат, искам да мога да влезна вътре и да шашна произволен депутат вътре, независимо дали аз съм гласувал или не, с репликата "добре де, ся ко праиш, какво правиш сега". Нали вие където и да работите, вашият началник си плаща за привилегията да направи точно това? Не им ли плащам и аз точно за тази привилегия? Също, ако тези писания попаднат сред протестиращите, нека това влезе в исканията ви, да отпаднат всички рестрикции и наредби, свързани с организирането на протестни митинги и шествия. Кой ще ми каже, че аз не мога да се събирам да протестирам пред парламента, министерския съвет, президентството, партийни централи или сградата на която и да е институция, партия, или на какъвто и да е адрес, или по която и да е улица да шествам и да блокирам? Каза човекът, който откакто започнаха събитията през зимата не е участвал в нито един протест, признавам си и ме е срам. Полицията да стои на страна и изобщо да не се появява около протести и митинги и шествия, освен ако няма да участва в тях, било в цивилно облекло, било в униформа. Защо трябва да искам от общината разрешение да протестирам? Не, аз искам общината да ми забранява да протестирам, а аз да й размахвам среден пръст и да я заплашвам с паве. Тоест искам да си мисли, че може да ми забранява. Не трябва дори да съществуват такива закони, на които да се позове.
За финал искам да поздравя онези от другата страна на барикадата с изпълнението на Бичето:
Идем
четвъртък, 16 май 2013 г.
Същото като предишното
Честити ви избори, честит ви нов парламент, а скоро може би и правителство.
Резултатът от тези избори е много патов, тъй като ГЕРБ има 97 депутатски места, БСП 84, ДПС 36, Атака 23. Оредя броя парламентарно представени партии само до тези 4. Първо защо е много патово това положение. Общият брой депутати на БСП и ДПС е точно 120, или половината от 240. Останалата половина си я делят ГЕРБ и Атака. ГЕРБ в момента нямат достатъчно депутати, за да могат да сформират правителство, депутатите от БСП и ДПС ще гласуват против всяко правителство на ГЕРБ, след което иде ред на БСП да пробва да сформира правителство, като в зависимост от това колко депутати от кои партии решат да си довлекат гъзовете до народното събрание, за да гласуват, може и да им се получи, макар че не се знае това правителство после пък колко време ще просъществува. Забелязвате, че още не споменавам Атака. Атака не се знае какво ще правят, дали ще си дадат гъза на БСП и ДПС. Единственото, което трябва да направят те е при гласуването на правителството с мандата на БСП, е да се въздържат всичките. Така БСП и ДПС ще сформират правителство. Силно се надявам да не успеят де, Атака да не подкрепи правителството и просто в този ден в парламента да са се довлякли повече депутати от ГЕРБ и Атака, отколкото от БСП и ДПС. А спомняте ли си имаше едно време на предишните парламентарни избори от страна на социалистите следния лозунг по адрес на ГЕРБ, "Избираш Бойко, получаваш Костов"? Трябваше да се разнесе лозунга "Гласуваш за БСП, печелиш ДПС", та поне някой да се вразуми и да не си дава гласа за ДПС през БСП.
Всъщност какво изобщо се случва тука? Как така общо около 75% от гласувалите са подкрепили тези партии? Какво се случи с протестите, къде отидоха ония движения, които се родиха от тях? Кои сте вие хора, почти половината от населението, 3/4 от които сте гласували пак за същото? От първите 10 партии, ГЕРБ, БСП, ДПС, Атака, Кунева, РЗС, СДС, ДСБ и там подобни, никоя не трябваше изобщо да припарва до парламент. Вие пак си гласувахте за тях обаче. Въпреки ваденето на кирливи ризи и въпреки замерянето с фъшкии, въпреки компроматите и скандалите. Макар че вие видяхте ли истинска предизборна кампания? Беше много вяло, не съм видял аз поне някакъв смислен дебат, някаква истинска политическа битка, противопоставяне на идеи. Като че ли и политиците бяха на ясно, че не са интересни на никого. И ние не им обърнахме много внимание и те така успяха да влезнат вътре само четирите най-големи партии, които са си и толкова гъсти помежду си сигурно.
Аз силно се надявам да не се сформира правителство и да се проведат нови избори на есен. Аз си гласувах за Светльо и пак ще гласувам за него. Партия "Глас Народен" постигна значителен успех, като успя да вземе близо 1,3% от глазовете, с което излезе дори пред Иван Костов. Светльо ще взима партийна субсидия, а за Костов няма, ще гризат дръвцето. Яд ме е обаче, надявах се поне да прехвърли бариерата от 4 процента. Как така някакви смешници като Янев и Сидеров ще влизат в парламента, а Светльо не? Започвам кампания "Всеки, който е гласувал за Светльо, да убеди трима познати също да гласуват за него на следващите избори" При такова положение Светльо би могъл да влезе в парламента, че вече е време да отмине епохата на традиционните партии.
Резултатът от тези избори е много патов, тъй като ГЕРБ има 97 депутатски места, БСП 84, ДПС 36, Атака 23. Оредя броя парламентарно представени партии само до тези 4. Първо защо е много патово това положение. Общият брой депутати на БСП и ДПС е точно 120, или половината от 240. Останалата половина си я делят ГЕРБ и Атака. ГЕРБ в момента нямат достатъчно депутати, за да могат да сформират правителство, депутатите от БСП и ДПС ще гласуват против всяко правителство на ГЕРБ, след което иде ред на БСП да пробва да сформира правителство, като в зависимост от това колко депутати от кои партии решат да си довлекат гъзовете до народното събрание, за да гласуват, може и да им се получи, макар че не се знае това правителство после пък колко време ще просъществува. Забелязвате, че още не споменавам Атака. Атака не се знае какво ще правят, дали ще си дадат гъза на БСП и ДПС. Единственото, което трябва да направят те е при гласуването на правителството с мандата на БСП, е да се въздържат всичките. Така БСП и ДПС ще сформират правителство. Силно се надявам да не успеят де, Атака да не подкрепи правителството и просто в този ден в парламента да са се довлякли повече депутати от ГЕРБ и Атака, отколкото от БСП и ДПС. А спомняте ли си имаше едно време на предишните парламентарни избори от страна на социалистите следния лозунг по адрес на ГЕРБ, "Избираш Бойко, получаваш Костов"? Трябваше да се разнесе лозунга "Гласуваш за БСП, печелиш ДПС", та поне някой да се вразуми и да не си дава гласа за ДПС през БСП.
Всъщност какво изобщо се случва тука? Как така общо около 75% от гласувалите са подкрепили тези партии? Какво се случи с протестите, къде отидоха ония движения, които се родиха от тях? Кои сте вие хора, почти половината от населението, 3/4 от които сте гласували пак за същото? От първите 10 партии, ГЕРБ, БСП, ДПС, Атака, Кунева, РЗС, СДС, ДСБ и там подобни, никоя не трябваше изобщо да припарва до парламент. Вие пак си гласувахте за тях обаче. Въпреки ваденето на кирливи ризи и въпреки замерянето с фъшкии, въпреки компроматите и скандалите. Макар че вие видяхте ли истинска предизборна кампания? Беше много вяло, не съм видял аз поне някакъв смислен дебат, някаква истинска политическа битка, противопоставяне на идеи. Като че ли и политиците бяха на ясно, че не са интересни на никого. И ние не им обърнахме много внимание и те така успяха да влезнат вътре само четирите най-големи партии, които са си и толкова гъсти помежду си сигурно.
Аз силно се надявам да не се сформира правителство и да се проведат нови избори на есен. Аз си гласувах за Светльо и пак ще гласувам за него. Партия "Глас Народен" постигна значителен успех, като успя да вземе близо 1,3% от глазовете, с което излезе дори пред Иван Костов. Светльо ще взима партийна субсидия, а за Костов няма, ще гризат дръвцето. Яд ме е обаче, надявах се поне да прехвърли бариерата от 4 процента. Как така някакви смешници като Янев и Сидеров ще влизат в парламента, а Светльо не? Започвам кампания "Всеки, който е гласувал за Светльо, да убеди трима познати също да гласуват за него на следващите избори" При такова положение Светльо би могъл да влезе в парламента, че вече е време да отмине епохата на традиционните партии.
Абонамент за:
Публикации (Atom)